1. Произход - то се базира на базата на древноримското право. Създадено е от енциклопедистите на основата на римскоправните образци, политическата философия на Ренесанса и на демократическите революции от ХVІІ и ХІХ век. В него намира израз една укрепнала и централизирана държавност.
2. Разпространение - предимно в континентална Европа.
3. Водещ източник на правото - закона в широкия смисъл на думата (т. е. като синоним на нормативен акт).
4. Основна сфера на регулиране - отношенията между гражданите.
5. Водещ структурен дял на правото - частното право.
6. Йерархия на източниците на правото - съществува йерархия на всички източници на правото, начело с нормативните актове, в т. ч. с вътрешна йерархия в самите нормативни актове, начело на която са Конституцията и законите.
7. Разлика между (обективното, позитивното) право и закона - често не се прави, обикновено се отъждествяват.
8. Роля на закона (нормативния акт) - постоянно висока, монополна; правни обичаи почти няма; съдебният прецедент засилва постоянно своята роля, която обаче като цяло е твърде малка.
9. Структура на правото - признава се структурното деление на позитивното право на дялове - материално и процесуално, публично и частно, вътрешно и международно
10. Система на правото - признава се делението на позитивното право на правни отрасли и правни институти.
11. Система на съдилищата - районни, окръжни, апелативни, върховни (ВАС плюс ВКС). Има прокуратура, която е причислена към съдебната власт, а ръководителите на прокурорските колегии не се избират, а се назначават централизирано от Висш съдебен съвет по предложение на главния прокурор, който като държавен орган е различен от министъра на правосъдието. По начало съдилищата (изключение- ВКС и ВАС) не са профилирани, а са универсални.
12. Съдебният състав е единен - съдията и съдебните заседатели са равноправни и решават всички въпроси по делата заедно, както тези за установяване на фактическата обстановка, така и тези относно правната квалификация. Съдебни заседатели са малобройни в съдебните състави (обикновено образуват съдебен състав, в който участвуват един съдия плюс двама съдебни заседатели). Те участвуват само по някои най-тежки наказателни дела. Определят се за участие в конкретен състав по дадено дело не от страните по делото, а от самия съд. Често пъти се избират като цяло от самото население.
13. Принцип на правно регулиране - от общото към частното, конкретното; от общата правна норма към конкретното правно разпореждане (правоприложно или реализационно|