21. ОСНОВНИ ПРАВНИ СИСТЕМИ НА СЪВРЕМЕННОСТТА. СИСТЕМА НА ОБЩОТО ПРАВО.

Националните правни системи. Всяка национална правна система включва присъщите на дадена държава:
а) позитивно право;
б) правосъзнание;
в) правни отношения и правни връзки;
г) правни институции.
В съвременния свят съществува устойчива тенденция за унификация на националните правни системи под влияние на международното право и под нарастващата роля на закона.
Правните семейства /системи/
Правните семейства са съвкупности от национални правни системи, обединени от общи характерни черти относно структурата на основните източници на тяхното позитивно право. Правните семейства могат да бъдат разглеждани в тяхното историческо развитие и в тяхното съвременно проявление. Съвременните правни семейства традиционно са основно обособени като:
а) континентално (романо-германско) правно семейство;
б) семейство на общото (англо-саксонско, прецедентното) право;
в) религиозно-традиционното правно семейство. Към тях с известни условности могат да бъдат причислени и:
а) мюсюлманско правно семейство, което гравитира към религиозно-традиционното правно семейство;
б) социалистическо правно семейство, което гравитира към континенталното правно семейство.
Предвид на сближаването на отделните национални правни системи, и самите съвременни правни семейства също са в постоянен процес на конвергенция, на взаимно проникване. Между тях все повече нараства общото и намалява различното. В съвременните правни семейства приликите са много повече от разликите. Най-много влияние върху другите правни семейства оказва т. нар. континентално (романо-германско) правно семейство, доколкото във всички правни семейства законът е и става все-повече количество и качествено най-значимия източник на правото. В наше време категорията "правно семейство" все повече се използува само за дидактически цели и има предимно историческо, отмиращо значение
Семейство /система/ на общото (англо-саксонското) право.
1. Произход - създава се на базата на обичаите на старогерманските племена. Процесът започва през 11 век, когато Нормандската династия установява централизирана монархия в Англия и създава система от кралски (Уестминстърски) съдилища, успоредна на системата на заварените графски съдилища. Тези кралски съдилища са изключителни, те са органи на кралската власт, те се произнасят директно от името на краля, те не са обвързани от съществуващите заварени правни обичаи и нормативни актове, те имат за цел да потвърдят или да отхвърлят властта на краля да дава правна милост и правна справедливост, те разглеждат само дела, в които е присъствувал засилен кралски интерес. Всички решения на другите (графските) съдилища им отстъпват по своята юридическа сила. Неизпълнението на решенията на кралските съдилища означавало бунт срещу краля, което се е наказвало направо и единствено със смърт. Кралските съдилища противостоят на графските съдилища, които правораздават на базата на заварените стари местни обичаи (правото на справедливостта). Семейството на общото право възниква като специфична съдебна технология, по пътя на която се утвърждават правомощията на кралската власт. Общото право се утвърждава най-напред като "процедура за обосноваване на допустимостта на едно решение", после като "ред за гледане на делото" и едва накрая като "материален закон, регулиращ отношенията между страните". Всеки статут и всеки прецедент установяват собствен регулативен режим, който задължително подлежи на стеснително тълкуване Има три основни схващания за същността на общото право. Те са, че то е:
а) юридическа система, създадена от английските крале за утвърждаване на кралската власт и наложена от кралските съдилища над местните, религиозните и феодалните обичаи;
б) самата история на английската правна цивилизация, включваща формиране и изменение на старото общото право и допълването му с Правото на справедливостта;
в) настоящите правни системи на Великобритания, САЩ и други бивши британски колонии.
2. Разпространение - предимно в Англия, Америка (Северна изцяло и донякъде Южна) и Австралия.
3. Водещ източник на правото - това е прецедента, който представлява решение по конкретно дело, което служи за ръководство при решаване по аналогия на следващи сходни дела. Постепенно в Англия основен създател на прецеденти се оказва Камарата на лордовете като най-висша съдебна инстанция, а в САЩ - върховните съдилища на федерацията и на отделните щати.
4. Основна сфера на регулиране - отношенията между гражданите и държавата.
5. Водещ структурен дял на правото - публичното право.
6. Йерархия на източниците на правото - отсъства. Отделните закони не са в съотношение на субординация. Всяка законова разпоредба се тълкува стеснително в духа, който най-много съответства на общото право.
7. Различаване на правото от закона - непрекъснато и неотклонно в теорията и практиката се провежда разлика между обективното (позитивното) право и закона.
8. Роля на закона - постоянно нараства. Правни обичаи почти няма, а правният прецедент намалява постоянно своето значение.
9. Структура на правото - има два основни структурни дяла, които са непознати на континенталното правно семейство:
а) "общо право" (в което влизат проблемите, свързани с наказателно право, деликти, обезщетения за претърпени вреди, решавани с участие на съдебно жури), и
б) "право на справедливостта" (в което влизат проблемите, свързани с обезщетения за пропуснати ползи, доверителна собственост, завещания, разводи, решавани без участието на съдебно жури). Де юре тези два структурни дяла в Англия са слети още от 1875 год., но дефакто разделението им съществува и до днес.
В семейството на общото право не се признава делението му на материално и процесуално право, на частно и публично, но се признава делението му на вътрешно и международно. Континенталните отраслови понятия означават тук съвсем друго. Същевременно в семейството на общото право съществуват редица категории, непознати на континенталното правно семейство, като "фелония" (тежко правонарушение), "мисдиминиър" (леко правонарушение), "доверителна собственост", "минс реа", "актус реус" и пр.
10. Система на правото - не е прието да се разделя позитивното право на правни отрасли и правни институти, както и да се говори за отраслови правни принципи.
11. Система на съдилищата - представляват по-сложна от тази на континенталното правно семейство йерархизирана система. Има прокуратура, която не е част от съдебната власт, а принадлежи към изпълнителната власт, като ръководителите на отделните прокурорските колегии към отделните съдилища се избират от населението. Главният прокурор съвпада с министъра на правосъдието. Има деление (профилираност) на съдилищата по компетентност на търговски, семейни, административни и пр. съдилища, с изключение само на най-висшите (върховните) съдилища, които са универсални по своята компетентност.
12. Съдебният състав не е единен - съдебните заседатели (наричат се жури) се произнасят само по фактическата част, а съдията - само по правната квалификация на казуса и определяне на решението (присъдата). Съдебните заседатели (журито) участвуват в решаването както на някои тежки наказателни, така и на някои тежки граждански дела. Журито обикновено е в състав от 12 човека, избират се от населението и се посочват в конкретния състав по дадено дело от страните по делото.
13. Принцип на правното регулиране - от частното (конкретното) към общото; от конкретното правно разпореждане (правоприложен акт) към правната норма.