2. МЯСТО НА ОТП СРЕД ДРУГИТЕ НАУКИ И СРЕД ЮРИДИЧЕСКИТЕ НАУКИ. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Съпоставяне на общата теория на правото и сродните правни науки:
а) ОТП и енциклопедия на правото – последната представлява механичен обзор и сбор от сведения за правото. Енциклопедията на правото не е наука, а начин на представяне на достиженията на правопознанието;
б) ОТП и социология на правото – създател на последната е Огюст Конт. За него обществото е органична цялост. По-нататъшно развитие тя получава от Л. Дюги и някои английски автори. Джордж Гурвич например приема социологията на правото, но отхвърля енциклопедията и философията на правото. Спори се дали социологията на правото е самостоятелна наука, част от социологията или част от ОТП. Но във всички случаи социологията на правото насочва своето внимание към социалната роля и ефективност на правото, на взаимодействието му с другите социални явления, а не към това що е право.
в) ОТП и философия на правото - в споровете за това що е философия на правото има поне 5 основни направления: - философията на правото била учение за естественото право - най-популярно. Най-популярен привърженик на това становище е Х. Гроций;
- философията на правото била учение за методологията и гносеологията на правото. Така счита, например, И. Кант;
- философията на правото била учение за същността на правото. Такова е становището на Хегел;
- философията на правото била ординарен дял на общата философия. Това е традиционното руско виждане;
- философията на правото била познание за правото чрез обществените явления, които съществуват независимо от правото, но се отразяват в него (като справедливост, мяра за свобода, нравственост, интереси, цел, принуда и пр.). Така счита българската правна теория (проф. Г. Бойчев). Така философията на правото се превръща в наука за легитимността на правото, формулира основните принципи на правото. Във всички случаи обаче философията на правото не изследва самото право и неговите юридически характеристики, а насочва своето внимание към частични негови характеристики, проблеми.
г) ОТП и история на правото. – все още се спори историята на правото дали е самостоятелна наука, част от историята или е част от ОТП. Историята на правото (национална или всеобща) отново не отговаря на въпроса що е право, а се задоволява само да проследи неговото хронологично развитие.
д) ОТП и правна догматика – последната е наука за правните понятия, а не за самото право.
е) ОТП и правна херменевтика – последната е наука за методите на юридическата наука и за значението на правните понятия, а не за самото право.
Място на Общата теория на правото сред социалните и правните науки.
ОТП е обществена наука. ОТП е правна обществена наука. Тя има общи и видови белези като обществена и като правна наука..Обществените науки се делят на:
Според това дали изучават обществото като цяло или изучават отделни негови части:
а) общи - тези, които изучават обществото в неговата цялост, напр. социологията;
б) частни - тези, които изучават отделен сегмент от обществото, отделни страни на обществото, отделни социални явления, като стопанските науки, политологията, правните науки,ОУД.
Според това как се отнасят към основния въпрос на философията:
а) философски - тези, които включват задължително в своя предмет произхода на изучаваното явление, за неговата външна или вътрешна обусловеност и за факторите, които пораждат неговото саморазвитие. Подходът е специфичен, както и предмета на тези науки. Изследването на предмета държи сметка за основния философски въпрос - съотношението между общественото битие и общественото съзнание. Философските науки дават отговор на този въпрос в контекста на своя предмет, докато нефилософските не. Философски науки са философията, етиката, теологията.;
б) нефилософските – те не държат сметка за основния философски въпрос. ОТП и ОУД са такива.Според това дали изучават социални явления, при които действа причинно-следствена връзка или не:
а) каузални - тези, които изучават обществените явления, подчинени на причинно-следствената връзка. ОТП е каузална наука, защото има за предмет изучаването на закономерностите на правото като даденост, като проявление на причинно-следствените връзки. Каузална наука е и Общото учение за държавата.
б) нормативни - тези, които изучават обществените явления, подчинени на друга, непричинно-следствена връзка. Това най-често е връзката “съществуващо-дължимо”. Тази връзка се проявява и е присъща на всяка нормативна система. Отрасловите правни науки са нормативни. Те изучават действащото право, чиято структура е изградена върху връзката съществуващо-дължимо.
В зависимост от характера на връзката на обществената наука с практиката, която е крайна цел на всички науки, но различните науки имат връзка с нея на различни нива:
а) теоретични - дават знания, като опосредствено, непряко са приложими в практиката, като тези науки на свой ред биват:
- фундаментални – с по-голяма степен на обобщеност и абстрактност. ОТП и ОУД са такива;
- теоретико-обяснителни – с по-малка степен.
б) приложни - дават знания, приложими непосредствено в социалната практика.
Видове правни науки:
На свой ред правните науки се разделят на:
Според връзката си с практиката:
а) теоретико-исторически;
а) отраслови;
б) приложни;
Според това кое е водещото при теоретико-историческите науки - историята или теорията – те биват:
а) историко-теоретични – ИБДП, ВИДП – изследват да речем държавата в нейното конкретно историческо проявление, нейния генезис в конкретна среда;
б) теоретично-исторически – ОТП е такава, изучава правото въобще.
Следователно ОТП е частна нефилософска каузална фундаментално теоретична теоретико-историческа правна наука.
Според Д. Милкова - Цялостния сбор от юридически познания за правната действителност съществуват и се развиват в рамките на една цялостна обществена наука – юридическата наука, която в исторически план е възникнала като обща енциклопедия на правото. С усложняването на правната материя се обособяват отделни, самостоятелни части – различните видове юридически науки. Така вътре в правното познание се открояват три основни вида науки: общотеоретически и исторически правни науки, отраслови и междуотраслови юридически науки и специалните приложни науки. Общотеоретическите и историческите науки, формират основите на юридическата култура на бъдещите юристи. Към тях се отнасят философия на правото, история на правото, социология на правото, психология на правото и др.Сред отрасловите и междуотраслови юрид. науки , които имат за предмет на изследване вече отделни обособени участъци от правната материя и връзките между тях, са конституционното право, всички гражданско – правни науки,административно – правните науки, наказателно – правните науки и др. Специалните приложни науки имат за практико – приложно значение в механизма на правното регулиран. Ролята на ОТП в системата на юридическите науки е особено важна, тъй като главно посредством нея достиженията на останалите науки проникват в юридическата наука. В системата на юридическото познание правните науки непрекъснато си взаимодействат и взаимопроникват. ОТП оказва огромно въздействие върху развитието на отрасловите юридически науки, защото тя им дава определено равнище на познаване на правото. От друга страна ОТП се уповава на изводите направени от отрасловите юридически науки при осмисляне на отделни части от правната действителност.
ОТП влиза и в сложни взаимовръзки с общотеоретическите и историческите науки, като философия на правото. Процесът е двустранен и ОТП допринася и оказва огромно въздействие върху философията.