Обществото представлява по своята същност, сложно организирана система, състояща се от няколко основни елемента- икономическият, политическият и духовният живот, които се намират в непрекъснато взаимодействие. На определен етап от развитието вътре във всяко общество се формират социални норми, чиято задача е да обезпечат функционирането на обществените отношения.Точно естеството на социалното и материално развитие на обществото определят основните цели и задачи на правното регулиране и съдържанието на правната уредба.
Взаимоотношенията “право и общество” имат две страни – предопределящата роля на обществото по отношение на правото, и от друга страна – относителната самостоятелност на правото по отношение на обществото.
Относителната самостоятелност на правото по отношение на обществото има различни форми.
1. На определен етап от развитието на обществото правото може да изостава от общественото развитие. Това изоставане предимно се проявява по отношение на писаното право; необходимо е време, за да може законодателят да осмисли потребността от необходимите промени в законодателството.
2. Наблюдава се и етап, когато правото изпреварва развитието на обществените отношения. Възможността на писаното право да изпревари развитието на социалната материя се дължи на това, човешкото съзнание да улавя тенденциите в развитието на обществените отношения, а от тук и да ги насочва в определена посока на развитие и усъвършенстване посредством правното регулиране. Това изпреварване на развитието на обществото се наблюдава главно при крупни промени в законодателството.
3. Много важна форма по отношение на относителната самостоятелност на правото по отношение на обществото е проявлението на континюитета , т. нар. приемственост в правото. Приемствеността в правото се обуславя от факторите , които предопределят нейните прояви. Към факторите се отнасят:а) обективната необходимост за осъществяване на управление но обществото. Правото все повече се поставя в основата на социалното управление; б) общи условия за съществуването и функционирането на човешкото общество, свързани със задоволяването на общите и най- елементарни потребности на човешките индивиди; в) приемственост в духовния живот на обществото, в идеите , в целокупната духовна култура на обществото; г) по своята същност правото е ценностно – нормативно отражение на обществото.
4. Най- важното проявление на относителната самостоятелност на правото е неговото активно обратно въздействие по отношение на обществото, ролята му на ефективно средство за развитието и усъвършенстването на обществените отношения. Тук намира израз творческата роля на правото в живота на обществото.