№ 7. ВЪЗНИКВАНЕ НА ПРАВОТО. Теории за възникването на правото.

Основните теории за възникването на правото в правопознанието са:
а) договорна – според нея правните норми са резултат от съглашение между хората, от договорно установяване на определени правила за поведение за общозадължителни.
б) божествена – според нея правото е резултат, следствие от божията воля. Тя легитимира общозадължителността на правото чрез авторитета на бога.
в) насилническа – според нея правото е изключително средство за принуда, за едностранно налагане на волята на по-силния икономически и физически социален субект. г) историческа – според нея правото е спонтанно социално явление, подобно на езика, изразяващо духа на народа. То е еманация на неговата воля за саморегулиране. д) икономическа – тя разглежда правото изключително като продукт на икономическата необходимост, като следствие от размяната, като средство за защита на собствеността, като не отчита другите, неикономически функции на правото.
е) маркистстка – тя счита правото за произтичаща от икономическите и социални потребности обективно необходима мяра за свобода в дадено общество, която мяра законодателят подобно на естествоизпитател следва внимателно да установи, въплъти и защити в закон, в законодателно задължение. Марксистката теория следва да се разграничава от т. нар. марксистко ленинска (социалистическа) теория, формулирана през 1936 год. от Й. В. Сталин и А. Я. Вишински в техния учебник по “Теория на държавата и правото”, според която правото е само въздигнатата в закон воля на господстващата класа. ж) естествоправна – правото се разглежда като следствие от някакви вечни и неизменни правила за поведение, съществуващи извън него, извън човешкото общество, извън волята и съзнанието на хората. Тази теория не отчита естественоисторическия и конкретноисторически характер на правото;
з) езикова (херменевтична) – правото се разглежда като съвкупност от понятия. Реалното явление при нея се подменя с понятието за него. Изследва се развитието на понятията за право, а не развитието на самото право.
Съвременен възглед за възникване на правото:
Правото, разбирано като позитивно право, като съвкупност от създавани и обезпечени от държавата общозадължителни правила за поведение, възниква с първите държави, което според официалната съвременна историческа наука е станало някъде преди около 5-6 хиляди години в древен Египет и в древна Месопотамия. Възникването на правото е неотделимо от възникването на държавата. Това е единен двустранен процес. Държавата по дефиниция е властно и правно организирана етносоциална общност. Тази общност възниква на базата на създаваните, утвърждавани и защитавани от държавата общи правила за поведение, т. е. на база на правов ред, на основата на правните норми. Държавата предполага правов ред. Правовият ред на свой ред предполага държава.
Правото не възниква с човешкото общество, а много след това, едва тогава, когато възникват държавите.
Правото не възниква със закона (в широкия смисъл на тази дума, като синоним на нормативния акт). Нормативният акт е само един, при това третия и исторически последен по време източник на правото. Затова законите възникват след правото. Първото материално битие, първият източник на правото, първото хранилище на правните норми, са правните обичаи, т. е. обичаите, санкционирани (одобрени, защитавани, признавани) от държавата.

Естествено право и позитивно право. Характеристики. Разграничение. Историческо развитие.
1. Естественоправни теории:
а) общото между всички тях е това, че:
- признават на съществуването на естественото право като съвкупност от вечни и неизменни правила за поведение, съществуващи независимо от хората;
- признават на позитивното (положителното, човешкото) право като нещо подчинено на естественото, следващо от него, съобразявано с него;
- подхождат към правото откъм ценностната му характеристика.
б) различното между всички тях е това, че виждат различни основания (причини) за съществуването на правото;
1.2. Подгрупи естественоправни теории:
а) ранни теории:
- ЕП като право на добродетелта - Дхарма, Лао Дзе, Конфуции;
- ЕП като право на природата - Аристотел и римските юристи;
- ЕП като право на разума - Цицерон;
- ЕП като създание на Господ - телеологичната и католическа теория на Т. Аквински.
б) на Новото време -Гроций, Пуфендорф, Хобс, Боден, Русо, Монтескьо
в) модерни теории за ЕП: - ЕП като обективно дадена ценност - Франсоа Жени;
- ЕП като морална категория - Жан Дабен;
- ЕП като учение за ценностите в правото - А.Дентреве;
- ЕП като право произтичащо от антропологичните особености на човека - Маргарет Мийд;
- ЕП като етична юриспруденция - Морис Коен;
- ЕП като връзка между моралните истини и общите факти - Стюард Браун
- ЕП като вътрешен морал на правото - Лон Фулър
- теория за възроденото ЕП на базата на католицизма - Ж. Маритен.
2. Позитивистки теории за правото
2.1. Същност, причини за възникване, предимства и недостатъци, значение (етатистки позитивизъм):
а) общото между всички тях е това, че:
- признават съществуването само на позитивното право, разбирано като общи или индивидуални правила за поведение, създавани от държавата;
- отричат съществуването на естественото право;
- наблягат на развитието на юридическата техника, на реално съществуващите норми, създавани от държавата;
- обръщат внимание на връзката между държавата и правото
- анализират връзката и разликата между право и закон.
2.2. Подгрупи позитивистки теории
а) ранни позитивистки теории: - китайският легизъм (Шанг Ланг, Шуен Тао и др.);
- правните възгледи на маи, инки и ацтеки.
б) класически позитивистки теории:
- командната теория за правото на утилитаристите - Джереми Бентам, Джеймс Стюард Мил, Джеймс Лабанд и Джон Остин;
в) модерни позитивистки теории: - нормативистката теория на Ханс Келзен;
- управленската теория за правото на Х. Харт и Роналд Дворкин.