5.ЗАКОН ЗА СЪДЕНЕ НА ЛЮДЕТЕ /ЗСЛ/

След покръстването се създава ново писано право, възниква необходимост  чрез възприемане на византийското право и така се създава славянската еклога, Земеделския закон, чрез известно приспособяване на византийското законодателство в лицето на славянската еклога, а втория път е създаването на самостоятелни закони. Законът за съдене на людете  /ЗСЛ/ е единственият оригинален законов сборник от времето след покръстването. Създаден е в края на ІХ век, това го прави най-старият български и славянски правен паметник. До нас са достигнали преписи на руски език, което показва че е разпространен в славянския свят и е изиграл определено значение. Първа част – кратка с 32 текста, която е по-стара, /редакция/, обширна със 77 текста, тази втората редакция и обработена. Законът за съдене на людете се основава на някои византийски източници. Преди всичко това е византийската еклога и най-вече титул ХVІІ от нея, но използването на византийските източници е философията на закона и в този смисъл той не е компилация, не е реципииране на византийското право. Законът е оригинално творение на българският законодател, независимо от това, че използва византийската еклога. Кои са основанията, които ни дават право да говорим и да отстояваме този извод,  че законът за съдене на людете е оригинален български закон? На първо място това е съдържанието на закона, неговите норми, това че неговите разпоредби в най-голяма степен, съответстват на съществуващата в страната икономическа реалност. Тук трябва да подчертаем че България се намира в една особена специфична ситуация характерна на този етап само за нея. На първо място това е процесът на християнизация . От друга страна е процесът на по-нататъшно развитие на феодалната държава. На трето място е политиката, която се провежда от българския владетел – решаването на международното положение на държавата именно във връзка с възприемането на държавата. Става въпрос за кратък исторически период, в който се осъществява мащабна политика. Това се вижда от отговорите на папа Николай І. Трябва да кажем, че конструкцията на закона, неговото съдържание, до голяма степен се припокриват с въпросите, които княз Борис І задава, т.е. имаме всички основания да направим извода, че законодателната политика е част от тази голяма политика, която провежда бълг. владетел. Конкретните политически и икономически условия, международните отношения определят съдържанието и целите на закона. ЗСЛ обхваща една широка и разнопосочна политика в областта на наказателното, гражданското право, семейното, наследственото, без да ги изчерпва по обем. Освен това трябва да посочим, че авторите на закона се съобразяват, че вече е действала византийската еклога, поради това редица текстове в нея касаещи охраната на държавната власт.. това потвърждава извода че се вземат текстове които отговарят на целта на новия закон. Съдържанието на закона ни дава право да направим извода,  че е специален наказателен закон /оригинален български/. Неговите норми са насочени срещу деяния и действия, които противоречат на държавната политика, налагането на християнството като официална религия, а също и на основните канони и това се вижда още от чл. 1 на закона, който предвижда наказание срещу езичниците, независимо от това дали са бедни или богати.  Статия 2, 7а, 18 и 20-а разглеждат съдебния процес конкретно свидетелските показания. Статия 3 – военната плячка и нейното разпределение. Статии от 4 до 13 нормират различни престъпления против половия морал – блудство, изнасилване, кръвосмешение, двуженство, статия 14 и 15 разглеждат т. нар. съзнателен и несъзнателен палеж. Статия 16 се занимава с азилното право – правото на лицето извършило престъпление и прибегнало в църквата да се предпази от евентуална саморазправа. Статия 17 е насочена срещу самоуправството, санкционират всякакви опити за раздаване на правосъдие от който и да било. Статия 19 – откупуване и освобождаване на робите, 21 – отстъпничество от християнската вяра, статия 22 – повреда или смърт на кон, 23 – убийство на чужд добитък, статия 24-30 обхващат различни квалифицирани кражби – по време на война; от роб; от олтара на църквата и пр. Статия 30а – посочва основанията за разтрогване на брака. Систематичното подреждане на нормите на закона показва, че става дума за закон създаден в една току-що покръстена държава и това се вижда още от чл. 1. Освен това друго доказателство в потвърждение на този извод е наличието на така наречените епидемийни  или църковни наказания на закона и които са алтернативни, т.е. съдията е имал право да избере – или светското или епидемийното. Когато говорим за българския характер на закона трябва да кажем, че различията между него и виз. еклога са безспорни. Те произтичат от целите на двата закона – двата закона са създадени в различно време, пи различни условия. В Закона за съдене на людете има текстове които не се съдържат във виз. еклога, тъй като не съответстват. В закона има текстове от виз. еклога, но са изменени. Законът показва от една страна езическата съпротива от една страна и новата политика, която българският владетел провежда, това не е политиката която е характерна преди покръстването, убийството на 52-мата боляри и чл. 1 казва, че всички които прилагат езически обреди се наказват индивидуално и колективно. Всяко село, което използва такива обреди се предава на църквата. При това предвижда се пълно конфискуване на имуществата на богатите, които проповядват тези езически обреди. Законът казва – „да се предадат с всичките си имоти тези богати, а цената им да се даде на сиромасите”. В съзвучие с християнските норми и добродетели и в пълно съзвучие с политиката на изкореняване, т.е. тази безкомпромисност в политиката на княз Борис І с потушаването на бунта на 52-амата боляри намира нов израз в съдържанието и санкцията на този чл. 1 на Закона. Законът за съдене на людете по своето съдържание и цели е светски закон – независимо от това че в него се съдържат епидемийни и църковни наказания, чл. 2 и 7 постановяват като съдебни органи само князът и съдиите.  Ето пак връзката с отговорите на папа Николай І – след като не получава закони от Византия и Ватикана българският законодател създава закони.  Подчертавам тази оригиналност защото е единственият, но се и оспорва от различни от светски и църковни учени. Виенският професор Шмид 1948 г. според него законът има панонски произход и е създаден от Кирил и Методий, основният му аргумент е наличието на епидемийни наказания и той ги свързва с така наречения смесен синодален съд в Западна Европа, пренебрегвайки изричните текстове в ЗСЛ, който казва че съдии са князът и съдиите и което казва, че епидемийните наказания са алтернативни. Освен това политическата обстановка в Панония и Моравия се отличава коренно от тази в България от гледна точка на целите. Покръстването в тези страни завършва в 803 г. без намесата на държавата. Друг автор, който оспорва българският произход на закона, е чешкият профсор Вашица  - 1951 г. стига до извода, че има Великоморавски произход и е дело на Константин-Кирил Философ, действително в закона се споменава Константин, но се говори за император Константин Гречески, който 313 г. приема християнската вяра. Другия аргумент е, че има около 20 великоморавски думи. Това е действително така, но са доказателство за пътя на учениците на двамата братя и са доказателство за това, че поради липсата на богата правна практика българският език е беден на някои правни понятия и разбира се това  което казахме преди малко – коренно различните условия в Унгария и Панония от една страна и  България от друга През 1961 Труицки развива хипотезата, че законът е създаден от Методий в Македония по времето, когато е бил областен управител. Според него законът е бил предназначен за славянската войска в областта. Името на закона не показва, че е военен закон, а още по-малко съдържанието. Има няколко текста, включително и разпределението на военната плячка, но те са една твърде малка част от целия обем и съдържание на закона. По-важно е друго в практиката на Византия законотворец е императорът, наместник на бога на тази земя и няма друг закон, в който да се казва, че е създаден от друг, а не от императора. Затова не можем да приемем подобно схващане, че това е единствения закон създаден извън византийската столица и не от виз. император. Още нещо - в нито едно житие на Методий няма намек за това че някъде някога е писал закони. По-късно теорията се развива и от гръцкия професор Панайотис Зенос, който застъпва становището, че законът има великоморавски характер и е донесен от учениците на двамата братя. Това са опитите да бъде оспорен българския произход за закона за съдене на людете. В отговор българската историко-правна наука е единна в доказването и отстояването на българския произход като представя основните аргументи в за неговото съдържание и цели,които съответстват в най-голяма степен и това което казахме – непосредствената връзка между въпросите на бълг. Владетел и съдържанието на закона