Идеите на естествено-правната концепция намират приложение в правото. Тяхната роля се изразява в няколко насоки:
1. налага се преосмисляне на същността на правото, като нещо различно от закона, обичая и неговите форми
2. извежда се различието между естествено и позитивно право, като естественото право се въвежда в критерий за валидността на позитивното право, наричано още официално право.
3. формира се отделно направление – философия на правото. Х. Горци формулира възловите постулати в естествено-правната концепция. Според него всеки човек е разумно същество, надарено от Бога с разум. По този начин човешката природа е майка на естественото право, а то е повеля на разума. Човешката природа е неизменна, затова естественото право е вечно. Човекът предхожда всички форми на държавна организираност, поради което естественото право предхожда позитивното.
Юридическите закони (официалното право) трябва да бъдат официален израз, да защитят и потвърдят естествените права.
Представителите на разглежданата школа приемат, че съществува едно идеално, рационално естествено право, което е общо за всички народи – неизменно и вечно. Естественото право трябва да се отчита от всеки законодател при отчитане на законите. Така съотношението между естествено и позитивно право се обяснява като съотношение между модел и копие. Естественото право е началото, позитивното право е неговото приложение, естественото право произтича от човешката природа, тя е еднаква навсякъде, затова има всеобщ характер. Позитивното право е различно, защото законодателят трябва да се съобразява със съответните условия. Естественото право е вечно и неизменно, като природата, докато позитивното право се изменя с развитието на човешкото общество. Естественото право съществува независимо от действията на хората и е неизменимо, докато позитивното може да е отменяемо и неотменяемо. Това обяснение на естественото право и неговата основополагаща роля спрямо позитивното право насочват теоретиците към откриване и изброяване на всички естествени права.
Горци и неговите последователи смятат, че естествените права имат дивидентен (очевиден) характер и не подлежат на доказване. Единствената задача е да се подредят. Горци си поставя за задача да състави кодекс на естествените права.
Томас Хобс формулира 20 естествени закона.
Кант формулира нравствен закон. Нравствен е прилежаща теория. Два политически акта поставят началото на Новото време:
1. Декларация за независимост – 1776 г. САЩ
2. Френската декларация за правата на човека – 1789 г.
В тези актове намира практически израз концепцията за естественото право. Тези права са първични по отношение на обществото и държавата. Всички хора са равни с еднакви права – е записано в Декларацията на САЩ. Във Френската декларация се излагат естествени, неотменими, свещени права на човека.
Извод: човек се ражда с тези права – естествени. Човек се ражда свободен и следва да живее свободен. Задачата на държавата е да въведе естествените права в юридически закони и да им осигури защита. Естествените права трябва да се превърнат в юридически.
1. налага се преосмисляне на същността на правото, като нещо различно от закона, обичая и неговите форми
2. извежда се различието между естествено и позитивно право, като естественото право се въвежда в критерий за валидността на позитивното право, наричано още официално право.
3. формира се отделно направление – философия на правото. Х. Горци формулира възловите постулати в естествено-правната концепция. Според него всеки човек е разумно същество, надарено от Бога с разум. По този начин човешката природа е майка на естественото право, а то е повеля на разума. Човешката природа е неизменна, затова естественото право е вечно. Човекът предхожда всички форми на държавна организираност, поради което естественото право предхожда позитивното.
Юридическите закони (официалното право) трябва да бъдат официален израз, да защитят и потвърдят естествените права.
Представителите на разглежданата школа приемат, че съществува едно идеално, рационално естествено право, което е общо за всички народи – неизменно и вечно. Естественото право трябва да се отчита от всеки законодател при отчитане на законите. Така съотношението между естествено и позитивно право се обяснява като съотношение между модел и копие. Естественото право е началото, позитивното право е неговото приложение, естественото право произтича от човешката природа, тя е еднаква навсякъде, затова има всеобщ характер. Позитивното право е различно, защото законодателят трябва да се съобразява със съответните условия. Естественото право е вечно и неизменно, като природата, докато позитивното право се изменя с развитието на човешкото общество. Естественото право съществува независимо от действията на хората и е неизменимо, докато позитивното може да е отменяемо и неотменяемо. Това обяснение на естественото право и неговата основополагаща роля спрямо позитивното право насочват теоретиците към откриване и изброяване на всички естествени права.
Горци и неговите последователи смятат, че естествените права имат дивидентен (очевиден) характер и не подлежат на доказване. Единствената задача е да се подредят. Горци си поставя за задача да състави кодекс на естествените права.
Томас Хобс формулира 20 естествени закона.
Кант формулира нравствен закон. Нравствен е прилежаща теория. Два политически акта поставят началото на Новото време:
1. Декларация за независимост – 1776 г. САЩ
2. Френската декларация за правата на човека – 1789 г.
В тези актове намира практически израз концепцията за естественото право. Тези права са първични по отношение на обществото и държавата. Всички хора са равни с еднакви права – е записано в Декларацията на САЩ. Във Френската декларация се излагат естествени, неотменими, свещени права на човека.
Извод: човек се ражда с тези права – естествени. Човек се ражда свободен и следва да живее свободен. Задачата на държавата е да въведе естествените права в юридически закони и да им осигури защита. Естествените права трябва да се превърнат в юридически.