1. Утопичният модел на държавата 
утопиите са самостоятелна идейна линия в обществено-политическата интерпретация на идеите на Ренесанса
същността на утопиите е в създаването на модели на идеалната държава
името си ученията от тази група получават от съчинението на Томас Мор – “Утопия”
всяка утопия има 2 идейни линии:
футуристична линия: тук са застъпени принципи и норми, присъщи на
човешкия идеал за съвършено и справедливо устроено общество: това са
идеите за: равноправие, народовластие, човеколюбие, за водещата роля на
науката и техническия прогрес, за безплатна медицинска помощ, социално
осигуряване и др.
утопична линия: израз на нереални, фантастични идеи, резултат от
хипертрофията на първата линия: това са идеите за: общество без
собственост, премахване на семейството, уеднаквяване на облеклото и
храната на всички, абсолютно равенство и др.
в концептуален план утопиите обясняват държавата като “рай”
има 3 групи утопии:
утопичен комунизъм: премахване на частната собственост, а с нея и социалното неравенство
егалитарни утопии: изравняване на частната собственост, за да се премахне социалното неравенство
утопични съчинения, в които се рисува елитарно по характер общество
в изложената последователност се разкрива прехосът от утопичната към футуристичната линия
2. Томас Мор – “Утопия” работи върху различни теоретични проблеми, като цялостното му творчество обхваща 16 тома
голяма част от произведенията му са с богословска тематика
най-значимото му политическо съчинение е “Утопия”
“Утопия” е написана под формата на преразказ на Томас Мор на разказа на
герой, който е моряк и 5 години е живял на островната държава Утопия
чрез разказа на този несъществуващ герой Мор разкрива възгледите си за идеалната държава
в духа на хуманизма Мор проектира съвършения обществен строй, където е установено човешкото щастие
за разлика от италианските хуманисти той дава антииндивидуалистична
трактовка на щастието – не отделният индивид, а всички хора трябва да
имат право на щастие
човешкото щастие Мор вижда в пълното материално осигуряване на всяка
личност, във веселия и спокоен живот, лищен от каквато и да било
тревога, в това всеки да бъде безгрижен за прехраната си
средството за този тип живот Мор вижда в премахването на частната собственост
така Утопия става най-добрият пример за държавна уредба, изградена върху общество без частна собственост
за разлика от “идеалната държава” на Платон, в Утопия всички работят,
като производственият труд е основно земеделски, но са предвидени и
ограничен кръг занаяти
хората живечт в задруги, обединени по 30 във фила; всяка фила се
ръководи от филарх, чието основно задължение е да следи “никой да не
стои без работа”
работният ден е с продължителност 6 часа, а останалото време е разпределено за учене, хранене и сън
в резултат на общия труд в Утопия се произвеждат достатъчно блага за задоволяване на всички потребности
с помощта на обществената собственост, установена в Утория, Мор се опитва да гарантира пълното равенство на жителите й
все пак в описаното от него общество без частна собственост, съществуват привилегии:
- първо, в Утопия все пак има хора, които не работят (500 души) – възрастните хора, управляващите и занимаващите се с наука
- второ, в Утопия има роби, които вършат “всяка по-тежка и мръсна работа”
- трето, всички в задругата се хранят заедно, но най-хубавото ядене се поднася на старейшините
-
в резултат от успешните войни, утопийците в някои случаи изграждат в
страната на победените колонии, където изпращат някои от своите граждани
с титлата “квестор”, за да живеят в разкош и да събират данъци
държавната власт в Утопия няма политически характер
Утопия представлява федерация от 54 града, във всеки от които живеят по 6000 семейства
установена е различна форма на управление за отделния град и за цялата държава
отделя се изключително малко място на правото – воден от идеята за
идеално общество, Мор изключва законодателството като необходим
нормативен регулатор
законите, доколкото все пак съществуват, имат за цел не да регулират
обществените отношения, а преди всичко да напомнят на индивида за
неговите задължения
3. Томазо Кампанела – “Градът на слънцето” написва много произведения в различни насоки
утопичната линия продължава чрез съчиненията “Градът на слънцето” и “За най-добрата държава”
“Градът на слънцето” е написано под формата на разговор между домакина
на страноприемница и моряк от Генуа, който разказва за устройството на
живота в посетения от него Град
Градът е несъществуващ – чрез него кампанела излага своите политически възгледи
Градът на слънцето е град-държава на остров в Индийския океан
жителите на Града се казват солари и идват от Индия, бягайки от чужди нашественици
след като се установяват на “спасителния остров”, решават да водят живот на философска основа и общинни начала
идеалното общество на соларите е организирано в държава, където
органите на властта осъществяват централизирано управление на
обществения живот
Кампанела доразвива идеята, че държавата е едно голямо семейство, като
приема, че организираното в държава общество е един общ организъм
тази органична теория за държавата Кампанела излага в другото си
политическо съчинение – “За най-добрата държава”, където неведнъж
съпоставя Града на слънцето с пчелното семейство и птичето ято
органичното единство на обществото Кампанела изгражда върху обществената собственост
в отричането на собствеността Кампанела изпада в крайност, като
изключва всякакви бракове и въвежда пълна собственост за жените и децата
за соларите е задължително образованието, както и 4-часовият обществен труд
всички деца изучават всички науки, като в процеса на обучение учителите
са задължени да открият наклонностите на всяко дете, и в зависимост от
интересите и уменията си, всеки се насочва към определена област, в
която ще бъде най-добър, съответно най-полезен за обществото
на върха на управленската пирамида в Града на слънцето стои
Първосвещеник, наричан Слънце или Метафизик; длъжността му е изборна и
сменяема – заема я най-мъдрият, най-образованият гражданин, и когато се
появи някой по-безупречен от него, го сменя
Слънцето се подпомага от трима помощници – Сила, Мъдрсот и Любов; този
своеобразен триумвират олицетворява трите сфери на обществения живот,
които обособява Кампанела:
- охрана и защита на общността – Сила
- духовна сфера – Мъдрост
- производство и възпроизводство – Любов
на всеки един от тримата са подчинени определени длъжностни лица, които
са толкова на брой, колкото са науките, от които се ръководи
съответната област
функционирането на държавната власт при Кампанела се разглежда като
проблем за разграничаването на компетенциите между длъжностните лица
в този смисъл можем да приемем, че макар и в зародиш, Кампанела извежда идеята за разделение на властите
4. Франсис Бейкън – “Нова Атлантида” в съчиненията си разглежда философски, етически, религиозни и политически въпроси
най-значителният му труд е “Нов Органон”
една година след смъртта му е публикувано съчинението му “Нова
Атлантида”, което е утопичен вариант на социално-политическите му
възгледи
водещата идея във философските възгледи на Бейкън е определящата роля на науката в прогреса на човешкото общество
знанието е силата, която променя човешкото битие като овладява природата
специфичното, което отделя утопията “Нова Атлантида” от тези на Мор и Кампанела, е водещото място на футуристичната линия
небивалиците и фантазиите отстъпват място на рационални, макар и несъществуващи нововъведения
под формата на уторпи мислителят представя логично обоснована програма за бъдещето
съчинението е написано като разказ на пътешественик, посетил неизвестния (несъществуващия) остров Бенсалем
островът се населява от европейци-християни, които имат благ и миролюбив нрав
благополучието на жителите на Бенсалем почива върху техническия
прогрес, защото за Бейкън средството за премахване на социалните
противоречия е икономическият просперитет
управлението в Бенсалем е съсредоточено в една институция, която
авторът нарича “Соломонов дом” – своеобразна Академия на науките
щастливият живот в Бенсалем се опира на възможността да се използват
технически средства, непознати в останалия свят, някои от които по-късно
стават реалност – телефонът, телескопът, микроскопът, самолетът,
подводницата и др.
Приоритетът на науката и свързването на
бъдещето на човечеството с техническия прогрес основателно представят
английския мислител като един от пионерите на индустриалното общество.