Чл. 37-39
- Отказ за предоставяне на достъп
Основания за отказ от предоставяне на достъп
Чл. 37. (1) Основание за отказ
от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато:
1. (изм. – ДВ, бр. 45 от 2002г.,
изм. – Дв, бр. 59 от 2006г., в сила от Деня на влизане в сила на Договора за
присъединяване на Република България към Европейския съюз) исканата информация е информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със
закон, както и в случаите по чл. 13, ал.2;
2. достъпът засяга интересите на
трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на
исканата обществена информация;
3. исканата обществена
информация е предоставена на заявителя
през предходните 6 месеца.
(2) В случаите по ал.1 може да бъде предоставен частичен достъп само до
онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен.
Чл. 37-39 -
Отказ за предоставяне на достъп
Съдържание на решението за отказ за предоставяне на достъп
Чл. 38. В решението за отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация се посочват
- правото
на фактическото основание за отказ по този закон,
- датата
на приемане на решението и
- редът
за неговото обжалване.
Чл. 40-44 -
Обжалване на решенията и отказите
Подсъдност при обжалване на
решенията по достъпа или отказа от достъп
Чл. 40. (1) (Изм.- ДВ, бр. 30 от
2006г., в сила от 12.07.2006г.)
Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за
отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред окръжните съдилища или пред Върховния административен съд в
зависимост от органа, който е издал акта, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006г., в сила от
12.07.2006г.) Решенията за предоставяне
на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до
обществена информация на субекти по
чл.3, ал.2 се обжалват пред
окръжните съдилища по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Компетентност на
съда по обжалваните решения
Чл. 41. (1) В случаите, когато
съдът установи незаконосъобразност той отменя изцяло или частично или изменя
обжалваното решение, като задължава
органа да предостави достъп до исканата обществена информация.
(2) В случаите по ал.1 достъп до исканата
обществена информация се предоставя по реда на този закон.
(3) При
обжалване на отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на основание чл.37, ал.1, т.1 съдът в
закрито заседание може да поиска от органа необходимите доказателства за това.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2002г.) В случаите по ал.3 съдът се произнася по
законосъобразността на отказа и маркирането с гриф за сигурност.
Административни
нарушения и наказания
Чл. 42. (1) Длъжностно лице,
което без уважителна причина не се произнесе в срок по заявление за достъп до
обществена информация, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба
от 20 до 50 лв.
(2) Длъжностно лице, което не изпълни предписание
на съда да предостави достъп до искана обществена информация, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с глоба от 100 до 300 лв.
(3) За неизпълнение на задълженията по чл.31,
ал.3 се налага глоба от 50 до 100 лв. за физическите лица или имуществена
санкция от 100 до 200 лв. за юридичеките лица.
(4) За непредоставяне на достъп до обществена
информация от субектите по чл.3, ал.2 им се налага имуществена санкция от 100
до 200лв.
Административнонаказващ орган
Чл. 43. Наказателните
постановления се издават, както следва:
1. по чл.42, ал.3 – от
съответния орган, а в случаите, когато задълженият субект е от посочените в
чл.3, ал.2 – от министъра на правосъдието или от овластен от него служител;
2. по чл.42, ал.4 – от министъра
на правосъдието или от овластен от него служител.
Приложим закон
Чл. 44. Нарушенията се
установяват, наказанията се налагат, обжалват и изпълняват по реда на Закона за
административните нарушения и наказания.