Pro Bono

Това деление има позитивноправно (легално) признание . Същност на структурното деление: а) от социологическа гледна точка материалното право регулира производствените и разпределителни обществени отношения, а процесуалното право регулира охранителните обществени отношения; б) от философска гледна точка материалното право ни овластява да придобиваме и да се разпореждаме с блага, а процесуалното право уточнява реда за придобиване и разпореждане с благата, както и начина на защита на правото ни да придобиваме и да се разпореждаме с благата. С други думи по-конкретно: - материалното право е тази част от позитивното право, която дава отговор на въпроса за какви блага и за какво поведение то овластява то, за какво си оправдан да вършиш, да имаш, да се разпореждаш. Материалното право пък е пряк носител на социалния смисъл, който носи правото като оправдана позиция да имаш, да претендираш, да получаваш и да се разпореждаш с блага. "Материално" в случая означава "съществено"...

1. Постановка на проблема: а) материално и процесуално, публично и частно, вътрешно и международно - това са все традиционни вътрешни деления на позитивното право (съвкупността от правила за поведение, създадени от държавата). Те се отнасят до позитивното право, а не на правото въобще. Правото въобще има много аспекти, много битиета - като съвкупност от правоотношения, като съвкупност от емоции, като съвкупност от идеи, като съвкупност от норми, и пр. Различна е структурата на различните битиета на правото. В случая ни интересува структурата на позитивното право; б) не е част от проблема за структурата на правото проблематиката за делението на правото на естествено и позитивно, на обективно и субективно. Естественото право няма нормативно и обективно битие. Не може да говорим за негови съставни части (дялове, отрасли, институти, норми и пр.). То е само идея. Обективното право пък съвпада в по-голямата си част с позитивното право. Субективното право е следствие от наличието на обективно...

1. Според оформянето на съдържанието на нормата в словесно-документална форма са: Писани (документални) и неписани . По принцип основни и най-масови източници са писаните-нормативен акт и прецедент. Неписаните се свеждат до правния обичай и са преди всичко резултат от приемствеността и традиционализма в правната система. 2. Според връзката им с държавата и нейната роля при създаването и въвеждането им в действие са: Официални и неофициални . Официалните са създадените от държавата по специално правно регламентирана процедура. Тя определя съдържанието на правилата за поведение и тяхната юридическа сила. Неофициален източник е правният обичай. При него самото правило за поведение има извън държавен произход. Ролята на държавата се свежда до допускане на правилото в правната система. 3. Преки и косвени (според значението си): 3.1. Преки (основни) - те са такива, защото: - съдържат пряко правни норми, а не тълкувания на правни норми; - безспорни са; - използуват се във всички национални пр...

Появата на понятието източник на правото се свързва с Римското право-Законът на 12-те таблици. Източници на правото се определят като вид основен правен акт, чрез който се създават, въвеждат в действие, изменят или отменят общозадължителни правила за поведение. Те представляват волеизявление на компетентен държавен орган, чрез който се обективират правните норми и в което те се закрепват формално. За да се включи и правния обичай в съдържанието на понятието , източникът може да се определи и като средство и форма за конституиране и закрепване на нормативното съдържание на обективното право. Източниците на правото се явяват проявна форма на една от основните характеристики на правото като социален регулатор-институциолността. Дефиниция: Източници на правото са съвкупността от способи, начини, похвати за фиксиране, изразяване и закрепване на правни разпоредби, за създаване, изменение и прекратяване на правни норми. Източниците на правото са една от предпоставките за осъществяване на пра...

Религиозно-традиционно правно семейство /система/. 1. Произход - формира се на база на правните обичаи. 2. Разпространение - предимно в държави от Африка, а също и в някои азиатски държави като например Индия и Япония. 3. Водещ източник на правото - обичайните норми, които са с основно, преобладаващо значение не във всички правни отрасли, а предимно в семейното и в наследственото право. 4. Основна сфера на регулиране - отношенията между гражданите. 5. Водеща структура на правото - частното право. 6. Йерархия на източниците на правото - съществува такава, начело с нормативните актове, като начело са Конституцията и законите. 7. Различаване на правото от закона - прави се постоянна и неотклонна разлика между право и закон. 8. Роля на закона - висока, нарастваща. Правните обичаи намаляват своята роля. Засилва се ролята на прецедента. 9. Структура на правото - материално и процесуално, публично и частно и пр., както при континенталното правно семейство. 10. Система на правото - дели се на ...

1. Произход - то се базира на базата на древноримското право. Създадено е от енциклопедистите на основата на римскоправните образци, политическата философия на Ренесанса и на демократическите революции от ХVІІ и ХІХ век. В него намира израз една укрепнала и централизирана държавност. 2. Разпространение - предимно в континентална Европа. 3. Водещ източник на правото - закона в широкия смисъл на думата (т. е. като синоним на нормативен акт). 4. Основна сфера на регулиране - отношенията между гражданите. 5. Водещ структурен дял на правото - частното право. 6. Йерархия на източниците на правото - съществува йерархия на всички източници на правото, начело с нормативните актове, в т. ч. с вътрешна йерархия в самите нормативни актове, начело на която са Конституцията и законите. 7. Разлика между (обективното, позитивното) право и закона - често не се прави, обикновено се отъждествяват. 8. Роля на закона (нормативния акт) - постоянно висока, монополна; правни обичаи почти няма; съдебният преце...

Националните правни системи. Всяка национална правна система включва присъщите на дадена държава: а) позитивно право; б) правосъзнание; в) правни отношения и правни връзки; г) правни институции. В съвременния свят съществува устойчива тенденция за унификация на националните правни системи под влияние на международното право и под нарастващата роля на закона. Правните семейства /системи/ Правните семейства са съвкупности от национални правни системи, обединени от общи характерни черти относно структурата на основните източници на тяхното позитивно право. Правните семейства могат да бъдат разглеждани в тяхното историческо развитие и в тяхното съвременно проявление. Съвременните правни семейства традиционно са основно обособени като: а) континентално (романо-германско) правно семейство; б) семейство на общото (англо-саксонско, прецедентното) право; в) религиозно-традиционното правно семейство. Към тях с известни условности могат да бъдат причислени и: а) мюсюлманско правно семейство, коет...

ПРАВО И ОБИЧАИ Обичаят е масово и трайно предприемане на едно и също поведение при същите условия със съзнанието за необходимост. Исторически първата оформила се социална норма е обичаят. Той е неинституционализирана норма, защитава общите и групови интереси и не отличава от тях човешката индивидуалност. Регулативният механизъм на обичая не засяга психическата страна на поведението – мотиви и цели, които са без значение при спазването на обичая. Също така обичайните норми по принцип са масово съблюдавани и сравнително рядко нарушавани. Макар и възникнали преди правото, обичайните норми освен, че предхождат юридическите предписания за поведение , служат и за тяхна основа. В съвременното право силно е влиянието на обичайните норми спрямо отраслите на семейното и наследственото право. ПРАВО И РЕЛИГИЯ При религиозните норми, за разлика от предходните обичайни, се забелязва значителна степен на институционализация. Тя се проявява с появата на допълнително външно основание за задължителност...

Функциите на правото могат да се разделят в три основни насоки, които въздействат на регулираните от правото обществени отношения: 1. общосоциална функция – чрез нея се осмисля ролята на правото в живота на обществото, очертава се основното предназначение на правото в процеса на социалната еволюция. 2. социално- политически функции – разкриват основните направления на държавата в обществото , функциите на държавата, осъществяващи се посредством правното регулиране, тъй като държавната дейност в процеса на социалната еволюция се осъществява все повече като правова дейност. 3. специално – юридически функции – осъществява се в рамките на самото право; Основен предмет на ОТП са именно специално – юридическите функции, т.като те изразяват спецификата на правото като социален феномен. В системата на специално – юридическите функции се открояват две основни направления – регулираща и охранителна функция. Различните и противоречиви фактори на обществения живот , обуславящи поведението на хора...

Обществото представлява по своята същност, сложно организирана система, състояща се от няколко основни елемента- икономическият, политическият и духовният живот, които се намират в непрекъснато взаимодействие. На определен етап от развитието вътре във всяко общество се формират социални норми, чиято задача е да обезпечат функционирането на обществените отношения.Точно естеството на социалното и материално развитие на обществото определят основните цели и задачи на правното регулиране и съдържанието на правната уредба. Взаимоотношенията “право и общество” имат две страни – предопределящата роля на обществото по отношение на правото, и от друга страна – относителната самостоятелност на правото по отношение на обществото. Относителната самостоятелност на правото по отношение на обществото има различни форми. 1. На определен етап от развитието на обществото правото може да изостава от общественото развитие. Това изоставане предимно се проявява по отношение на писаното право; необходимо ...

ПРАВОТО В СИСТЕМАТА НА НОРМАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ Правните норми се различават от другите социални норми по ред специфични белези: а) по отношение на предмета си на регулиране (регулират най-съществените обществени отношения, а именно тези във връзка с общественото разделение на труда, свързаното с него размяна, отношенията на собственост, конституирането и функционирането на държавата); б) по отношение на връзката си с държавата (тя ги създава, контролира, защита и обезпечава със своята принуда); в) по отношение на своя обхват (отнасят се за цялото общество, за всички негови членове, те са равна мяра за всички членове на обществото); г) по отношение на своята задължителност (всички членове на обществото са задължени да ги изпълняват, независимо от своето социално положение, религиозни, морални и пр. възгледи); д) по отношение на начина си на създаване (създадат се разумно, преднамерено, волево, резултат са от конструктивната дейност на държавата); е) по отношение на санкциите им (най-теж...

Анормия. Анормията е липса на общовалидни социални норми. Наличието й води до разрушаване на обществото.

Многоаспектността на явлението право. Правото може и трябва да бъде разглеждано като многоаспектно, като многопластово, като многостранно социално явление. В него може и трябва да се разграничават няколко битиета, няколко пласта, няколко нива, няколко основни съставни части. Правото може и трябва да бъде разглеждано като: а) като съвкупност от социални норми – нормативно битие; б) като съвкупност от правоотношения – социологическо битие; в) като съвкупност от правни емоции и преживявания – психологическо битие; г) като съвкупност от правни идеи, принципи, постулати – идейно (духовно) битие; д) като съвкупност от правни институции, създаващи и прилагащи правото – институционално битие; е) като съвкупност от правни нормативни, правоприложни и реализационни актове – практическо битие. Най-важната и най-често срещано разглеждане на правото е като съвкупност от социални норми, като общосоциален нормативен регулатор. Когато става дума за възникване на правото следва да се уточни за кое от б...

Основните теории за възникването на правото в правопознанието са: а) договорна – според нея правните норми са резултат от съглашение между хората, от договорно установяване на определени правила за поведение за общозадължителни. б) божествена – според нея правото е резултат, следствие от божията воля. Тя легитимира общозадължителността на правото чрез авторитета на бога. в) насилническа – според нея правото е изключително средство за принуда, за едностранно налагане на волята на по-силния икономически и физически социален субект. г) историческа – според нея правото е спонтанно социално явление, подобно на езика, изразяващо духа на народа. То е еманация на неговата воля за саморегулиране. д) икономическа – тя разглежда правото изключително като продукт на икономическата необходимост, като следствие от размяната, като средство за защита на собствеността, като не отчита другите, неикономически функции на правото. е) маркистстка – тя счита правото за произтичаща от икономическите и социал...

Доправно регулиране на социалните отношения. В началото на човешката цивилизация социалното регулиране е било синкретично, неразчленено. Постепенно се появява неговото диференциране на от една страна на общо и индивидуално, и от друга на разделяне на общото социално регулиране на регулиране чрез обичайни норми, чрез морални норми, чрез религиозни норми, чрез правни норми и пр. Типичен пример за недиференцирани социални норми са нормите Табу.

Социални правила и инстинкти. Обществото се регулира от социални правила, а стадото - от инстинкти. Социалните правила регулират обществените отношения, отношенията възникващи между социалните субекти (хората и техните общности). Разликата между социалните правила и инстинктите е тази, че правилата не са заложени генетично, а се научават в процеса на социализация. Те за разлика от инстинктите действат чрез съзнанието и волята на хората. Нормативно и индивидуално регулиране на обществените отношения. Правилата за поведение могат да бъдат общи (норми) и индивидуални. Обществените отношения могат да се регулират както чрез общи правила за поведение, т. е. важащи за неопределен кръг случаи и лица, така и чрез индивидуални правила за поведение, т. е. важащи за конкретни лица и за конкретен случай. Нормата е общо правило за поведение, мащаб за поведение, модел за поведение, определител на поведението. Видове социални норми: Социалните норми най-често се делят на: а) политически – регулират о...

Методология на науката. Научните методи са съвкупност от средства, чрез които науката изучава своя предмет. Научната методология може да бъде разглеждана като цел, средство, начин, действие на съответната наука. Научните методи могат да се делят по най-различни критерии. Най-често срещаното тяхно деление е на: а) общонаучни (използват се от всички науки без изключение) - логически, системен, структурен, емпиричен, експериментален; б) частнонаучни (използват се от голяма група сходни науки) – така например обществените науки използуват като частнонаучни методи социологическия и историческия; в) специфични (използват се от малка група сродни науки) – така например правните науки използуват като специфични методи сравнителноправния и догматичния. Основни научни методи за изучаване на правото, използувани от правната наука: а) логически – използуват се правилата на логиката като наука за мисленето; б) социологичен - включва емпирично събиране на факти, съдебна и административна статистика,...

Съпоставяне на общата теория на правото и сродните правни науки: а) ОТП и енциклопедия на правото – последната представлява механичен обзор и сбор от сведения за правото. Енциклопедията на правото не е наука, а начин на представяне на достиженията на правопознанието; б) ОТП и социология на правото – създател на последната е Огюст Конт. За него обществото е органична цялост. По-нататъшно развитие тя получава от Л. Дюги и някои английски автори. Джордж Гурвич например приема социологията на правото, но отхвърля енциклопедията и философията на правото. Спори се дали социологията на правото е самостоятелна наука, част от социологията или част от ОТП. Но във всички случаи социологията на правото насочва своето внимание към социалната роля и ефективност на правото, на взаимодействието му с другите социални явления, а не към това що е право. в) ОТП и философия на правото - в споровете за това що е философия на правото има поне 5 основни направления: - философията на правото била учение за ест...

Предмет и обхват на общата теория на правото. ОТП формулира онези понятия и категории, които са приложими за правото като цяло.Тя е самостоятелна наука със свой предмет, а именно - общите за възникването и функционирането на правото закономерности, проблеми, черти, характеристики, които го охарактеризират като самостоятелно обществено явление. ПРЕДМЕТ НА ОТП: предмет на ОТП представлява изучаването на правото като цялостно явление като търси главните, основни закономерности на неговото възникване и развитие, основните и най – важни негови характеристики, навлиза и осмисля различните дълбочини на сложната и противоречива същност на правото, анализира най – важните проявления на правната действителност – структурата на правото, правните норми, правните отношения, правата на човека и субективните права, правните актове, юридическата отговорност, юридическата техника и т.н. ФУНКЦИИ НА ОТП: Функциите на ОТП са основните направления на теоретическото усвояване на правото. Основни функции : ...

ПРАВНА ЛОГИКА ЛЕКЦИИ ПРАВНА ЛОГИКА ЧАСТ 1 Тема 1. Философия на правото и правна логика Правната логика е една от областите на философията на правото. Философията на правото е сравнително нова академична дисциплина. Тя като термин се появява за първи път в края 18 век в учебника на Хюго, немски автор “Учебник по естествено право като философия на позитивните права” 1798 г.. Този термин се утвърждава след излизането на книгата на Г. Хегел “Основи на правото” 1821 г.. За действително присъствие и институционализиране можем да говорим едва през 20 век, когато се оформя школата на правния позитивизъм. Основни представители на тази школа са Хърбърт Харт 1961 год. излиза неговата книга “Понятие за правото”. Тя е една от книгите допринесла най-много за обособяване на философията на правото. След нея философията на правото се появява като академична дисциплина в почти всички философски и правни департаменти по света, не само в англоезичните университети. По какво философията на правото се раз...