Функциите на правото могат да се разделят в три основни насоки, които въздействат на регулираните от правото обществени отношения:
1. общосоциална функция – чрез нея се осмисля ролята на правото в живота на обществото, очертава се основното предназначение на правото в процеса на социалната еволюция.
2. социално- политически функции – разкриват основните направления на държавата в обществото , функциите на държавата, осъществяващи се посредством правното регулиране, тъй като държавната дейност в процеса на социалната еволюция се осъществява все повече като правова дейност.
3. специално – юридически функции – осъществява се в рамките на самото право;
Основен предмет на ОТП са именно специално – юридическите функции, т.като те изразяват спецификата на правото като социален феномен. В системата на специално – юридическите функции се открояват две основни направления – регулираща и охранителна функция. Различните и противоречиви фактори на обществения живот , обуславящи поведението на хората, могат да се разделят на положителни /позитивни/ и отрицателни /негативни/ фактори. По отношение на първите, правото ще въздейства с регулиращата функция, за да ги усъвършенства и гарантира. По отношение на вторите- правото действа в посока на тяхното ликвидиране.
Охранителната /защитна/ функция е своеобразна реакция на правото срещу деяния, които влизат в противоречие с изискванията на действащото право. Тази функция се осъществява в три насоки: а) превантивна – имаща за цел да създава в правните субекти психологически механизъм да се въздържат от деяния, противоречащи си с действащото право. Самата превантивна функция се осъществява като: специална превенция – насочена към създаването на психологическия механизъм в конкретния правонарушител и генерална превенция - да формира психологически механизъм за въздържане от правонарушения в другите правни субекти;
б) възстановителна – дава възможност на правото да се реализира като еталон за социална справедливост, чрез възстановяване на първоначалното поведение
в) наказателна - свързва се с идеята за възмездие, справедливо да бъде наказан онзи, който е извършил правонарушение.
Регулиращата функция е направление на правното въздействие, което обезпечава необходимата ефективна организация на обществените отношения и тяхното функциониране и развитие. Тази функция на правото също има своя структура, която се осъществява в две насоки: а) организационна – чрез нея правото се осъществява като основен фактор за организацията на обществените отношения. Тя се осъществява както във вътрешно-държавен, така и в международен план;
б) разпределителна – тя дава възможност правото да се реализира като мяра на социална справедливост , доколкото посредством тази функция правото е основен разпределител на блага в обществото.
По друг критерий регулиращата функция се дели на: а) регулираща статическа – изразява се във въздействие на правното регулиране на, посредством което правото закрепва като неприкосновени основните и най-важни обществени отношения;
б) регулираща динамическа – посредством нея се закрепва и гарантира движението на регулираните от правото обществени отношения, тяхното по-нататъшно развитие, чрез нея правото осъществява ролята си на прогресивен фактор. Динамическата функция от своя страна се разпределя в две насоки:
1. изменението в определена насока на вече възникнали и съществуващи обществени отношения; 2. създават се правни възможности за провокирането към живот на нови обществени отношения.