ПРАВО И ОБИЧАИ
Обичаят е масово и трайно предприемане на едно и също поведение при същите условия със съзнанието за необходимост.
Исторически първата оформила се социална норма е обичаят. Той е неинституционализирана норма, защитава общите и групови интереси и не отличава от тях човешката индивидуалност. Регулативният механизъм на обичая не засяга психическата страна на поведението – мотиви и цели, които са без значение при спазването на обичая. Също така обичайните норми по принцип са масово съблюдавани и сравнително рядко нарушавани. Макар и възникнали преди правото, обичайните норми освен, че предхождат юридическите предписания за поведение , служат и за тяхна основа. В съвременното право силно е влиянието на обичайните норми спрямо отраслите на семейното и наследственото право.
ПРАВО И РЕЛИГИЯ
При религиозните норми, за разлика от предходните обичайни, се забелязва значителна степен на институционализация. Тя се проявява с появата на допълнително външно основание за задължителност на изискванията за поведение, свързано с волята на бога и появата на организирана принуда и формална санкция. С оформянето на чисто рационалните теории на естественото право, каноничното право придобива чертите на чисто корпоративна и нормативна система. Този процес завършва с налагането на правна регламентация на семейните и брачни отношения, които дълго време са били приоритет на църквата.
ПРАВО И КОРПОРАТИВНИ НОРМИ
Корпоративните норми представляват вътрешно устройствените и организационни правила за поведение в рамките на различните недържавни обществени организации. Такива норми напр. са уставът на една кооперация или партия, учредителния договор на едно търговско дружество. По редица свои белези корпоративни норми имат съществена прилика с правото – притежават висока степен на институциализация. Различията между тях са следните: корпоративни. норми имат по – ограничено приложно поле; нямат общозадължителен характер, а се отнасят единствено за членовете на съответната организация; корпоративните правила се спазват преди всичко по вътрешно убеждение и съгласие.
Следва да се отбележи значително нарастващата роля на корпоративни норми в съвременността, т. като правилата на недържавните организации придобиват по-голямо приложно поле.Въпреки това правото, поради всеобщия си и официален характер запазва своите възможности за контрол и въздействие върху недържавните социални организации.