Появата на понятието източник на правото се свързва с Римското право-Законът на 12-те таблици.
Източници на правото се определят като вид основен правен акт, чрез който се създават, въвеждат в действие, изменят или отменят общозадължителни правила за поведение. Те представляват волеизявление на компетентен държавен орган, чрез който се обективират правните норми и в което те се закрепват формално. За да се включи и правния обичай в съдържанието на понятието , източникът може да се определи и като средство и форма за конституиране и закрепване на нормативното съдържание на обективното право.
Източниците на правото се явяват проявна форма на една от основните характеристики на правото като социален регулатор-институциолността.
Дефиниция:
Източници на правото са съвкупността от способи, начини, похвати за фиксиране, изразяване и закрепване на правни разпоредби, за създаване, изменение и прекратяване на правни норми.
Източниците на правото са една от предпоставките за осъществяване на правното регулиране.
Функции, които осъществяват източниците в правната система:
1/ Придават на правните предписания външна обективираност и формална определеност. По този начин осигуряват системност и вътрешна съгласуваност на правото. Чрез тях правото възниква като обективна реалност-оформя се т.нар. позитивно право.
2/ Представляват проявна форма на връзката между право и държава. Те са източник от нормотворческата функция на държавата-тя създава и въвежда в действие писаното, официално право. Държавата е единствената социална институция, създаваща правила за поведение с всеобща задължителност.
3/ Източниците осигуряват вътрешна съгласуваност и подреденост на юридическите предписания. Правото е съвкупност от правила за поведение, създавани от различни по ранг и компетентност държавни органи, по различна процедура и с различна цел и предметен обхват. Възприетата йерархия на източниците, взаимното им съподчиняване според белега юридическа сила, придава на отделните норми взаимната логическа връзка и единство.
4/ Източниците придават на правото достъпност и яснота на съдържанието на предписанията за поведение. Правото е съвкупност от писани правила за поведение. Съдържанието се закрепва във външната документална форма на правните източници и от там се извлича по пътя на тълкуването.