Социални правила и инстинкти. Обществото се регулира от социални правила, а стадото - от инстинкти. Социалните правила регулират обществените отношения, отношенията възникващи между социалните субекти (хората и техните общности). Разликата между социалните правила и инстинктите е тази, че правилата не са заложени генетично, а се научават в процеса на социализация. Те за разлика от инстинктите действат чрез съзнанието и волята на хората. Нормативно и индивидуално регулиране на обществените отношения.
Правилата за поведение могат да бъдат общи (норми) и индивидуални.
Обществените отношения могат да се регулират както чрез общи правила за поведение, т. е. важащи за неопределен кръг случаи и лица, така и чрез индивидуални правила за поведение, т. е. важащи за конкретни лица и за конкретен случай.
Нормата е общо правило за поведение, мащаб за поведение, модел за поведение, определител на поведението.
Видове социални норми:
Социалните норми най-често се делят на:
а) политически – регулират обществените отношения във връзка с упражняването на политическата власт;
б) корпоративни – регулират отношенията вътре в дадена обществена група, обществена организация, обществено образува ние, обществени институции;
в) морални – регулират отношенията между хората, като произтичат от нравствените възгледи за добро и зло, похвално и срамно, права и задължения, деяние и възмездие, и пр.
г) обичайни – регулират обществените отношения по силата на привичките, стереотипите, традициите.
д) религиозни – регулират отношенията между хората и бога, както и вътре в религиозните институции;
е) културни – регулират отношенията между хората в техния бит, външното им поведение във всекидневните житейски ситуации;
ж) естетически – регулират отношенията между хората , като произтичат от естетическите им възгледи за красиво и грозно;
з) правни – регулират по общ, общозадължителен и обезпечен от държавата начин социалните отношения.
/Сп. Димитрина Милкова – приложение № 4 и от учебника/
Социалното регулиране бива два вида – индивидуално и нормативно. Индивидуалното регулиране се осъществява чрез конкретни изисквания , отнасящи се до конкретно лице в точно определена ситуация. Това изискване има еднократно действие и приложимост. Нормативното регулиране се осъществява чрез общи правила за поведение – социални норми. Нормата има общо действие. Нейното съдържание е абстрактно формулирано и отразява определен сложил се вече социален опит. Всяка норма има интелектуален елемент – идея за това как да се постъпи в определена ситуация и волеви елемент – стремеж да се наложи точно това поведение. Именно волевият елемент придава на нормата задължителност, императивност, която е различна при отделните видове социални норми и най-силно изразена при правото.
Нормативното регулиране има редица предимства , които го превръщат в основен регулативен модел на обществото. Тези предимства са следните: 1. създава се еднаквост , типизация на поведението; 2.типизацията на поведението води до неговата предвидимост ; 3. постоянно действащите норми довеждат до автоматизъм- нормата се прилага винаги,когато се осъществи регулираната ситуация; 4. нормата служи за преценка на поведението.