55. Спиране и прекъсване на давностните срокове – основания и действие. Прилагане на погасителната давност

Нормално е например, с изтичането на пет години, от момента, в който е започнала да тече, общата погасителна давност да изтече, т.е. и вземането на кредитора да се погаси. Това обаче ще стане, ако не са настъпили някакви обстоятелства, които да са спрели или да са прекратили давността.

І.Спиране на давността

Кредиторът може да е бил лишен от възможността да си иска вземането, поради което този срок докато трае това обстоятелство не се зачита действие на срока, а с отпадането на това обстоятелство срокът отново продължава да тече. Давността изтича, като се сумира срока от преди настъпването на обстоятелството, спряло давността и срока, продължил да тече след отпадането на обстоятелството.
Спирането на давността предполага едно възникването на определено събитие, до началото на което давността е текла и след преустановяването на което, давността продължава да тече. Т.е. това е обстоятелство, визирано в закона, което спира действието на давността, след изчезването на което давността продължава да тече.
Основанията за спиране на погасителната давност са уредени в 115 ЗЗД:
1.Давността не тече между родители и деца, до изтичането на родителските права.
2.Давност не тече между намиращи се под настойничество/попечителство лица и техните настойници/попечители, докато трае настойничеството/попечителството.
3.Давност не тече между съпрузи (докато трае брака).
4.Давност не тече за вземанията на юридическите лица срещу техните управители (напр. за деликт), докато последните са на служба.
5.Давност не тече за вземания на лица, чието имущество по закон или по решение на съда се намира под управление, срещу управителя, докато трае управлението¬ – напр. вземанията на лица, за чието имущество е назначен временен управител.
6.Давност не тече за вземанията на ненавършили пълнолетие и поставените под запрещение лица, за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител – през това време и до изтичането на шест месеца след това давността спира.
7. Давността не тече, докато трае съдебният процес относно вземането – т.е. това означава, че от момента, от който е подаден иска, до момента на решението на съда давността се спира.
8. В 115, ал. 2 е казано, че, ако давностният срок изтича по времето, когато кредиторът или длъжника са военно мобилизирани, до изтичането на мобилизацията + още шест месеца давността за съответното вземане спира да тече.

ІІ.Прекъсване на давността

Прекъсването на давността представлява едно по-радикално действащо върху погасителната давност обстоятелство.
Тук, според 117, ЗЗД, правното значение на погасителния срок се заличава и започва да тече нова давност, а, ако прекратяването е установено със съдебно решение, започва да тече нова петгодишна давност.
Прекратяването има предвид такива юридически факти, действия, които показват, че кредиторът е предприел активни действия за събирането на вземанията си.
Основанията за прекратяването на погасителната давност са уредени в 116 ЗЗД и са следните:
1.Давността се прекъсва с признаването на вземането от длъжника – когато длъжникът признае вземането на кредитора, това означава, че той прави отказ от възможността, която му се дава в резултат на изтекла погасителна давност, да откаже изпълнението на задължението си.
Признаването на вземането на кредитора става изрично (когато длъжникът директно изпълни задължението си или като признае дълга си, но иска отсрочка, разсрочване, опрощаване на задължението си и т.н.) или чрез конклудентни действия (напр. като длъжникът си плати лихвите).
2.Давността се прекъсва с предявяването на иск/възражение от страна на кредитора срещу длъжника – става въпрос за иск на кредитора срещу длъжника, който трябва да има за предмет вземането, което ще се погаси. Този иск може да е всякакъв (първоначален или последващ). Прекъсването на давността важи само тогава, когато искът на кредитора е уважен от съда. В противен случай (ако искът бъде отхвърлен) ще има само спиране на давността.
3.Давността се прекратява и с предприемане на действия за принудително изпълнение – в този случай се прекратява изпълнителната давност (напр. при вадене на изпълнителен лист).

ІІІ.Прилагане на погасителната давност

Съгласно 120 ЗЗД погасителната давност не настъпва служебно, от което следва, че само по искане на длъжника съдът може да постанови погасяване на вземането на кредитора.