46.Имуществени последици от недействителността на сделките

Това, че една сделка е нищожна или унищожена не означава, че отношенията между страните продължават само до този етап. Често страните престират по една такава нищожна/унищожаема сделка и чак след това формират воля да искат обявяването на нищожността/унищожаемостта на съответната сделка. Това изпълнение по един нищожен договор или по договор, който е бил унищожаем и след това унищожен, се урежда в 55 – 59 ЗЗД, където се съдържат разпоредбите относно неоснователното обогатяване.
При неоснователното обогатяване става въпрос за даване на нещо без основание или за даване на нещо при отпаднало основание. Напр., когато се престира нещо по една нищожна сделка, то това нещо е дадено без основание, тъй като основанието за даването му е наличието на едно валидно правоотношение (валидна сделка).
При отпадналото основание даденото без основание е дадено при условията на една условията на една унищожаема сделка преди обаче тя да е била унищожена. Основание няма и тогава, когато нещо е дадено при неосъществено основание – напр. по една сделка под отлагателно условие.
Тук основателно възниква следният въпрос: каква е съдбата на даденото по една нищожна/унищожена сделка?
Поначало принципът е, че когато е дадено нещо по една недействителна сделка, то трябва да се върне, освен, когато сделката е обявена за нищожна поради накърняване на закона или на добрите нрави. В последната хипотеза, в зависимост от това, дали и двете страни са действали по този начин, онзи, който е действал, нарушавайки закона/добрите нрави, няма право да си иска даденото.
ЗЗД до 1993 г. допускаше възможността за конфискация – даденото не оставаше у изправната страна, а преминаваше в патримониума на държавата. Днес положението е различно – единствената имуществена последица от една нищожна сделка, е правото на реституиране на даденото, т.е. всяка от страните може да си иска даденото.
Отново възниква въпрос: при какви предпоставки може да се упражни правото на връщане? Понеже са различни правопораждащите фактически състави при нищожността и унищожаемостта, от които се извежда правото на връщане, то различни са и предпоставките, за да се иска връщане на даденото без основание.
Реституционното право представлява едно притезателно право, включително и тогава, когато, за да бъде упражнено, е необходимо упражняването на едно друго потестативно право. Така, за да може страната по една унищожаема сделка да си иска даденото, тя първо трябва да унищожи сделката и чак след това ще възникне притезателното право за връщането на даденото без основание.
При нищожните сделки правопораждащият фактически състав включва следните елементи: една нищожна сделка и да има изпълнение по тази сделка. Трябва да се отбележи, че един е искът, с който се иска нищожността/унищожаването на сделката, друго е искането за връщане на неоснователно даденото.
Т.е. дотук има две правни последици:
а) иск за нищожност/унищожаване на сделката;
б) реституция на даденото без основание, като страната, която е дала правомерно, може да търси от неправомерно далата страна само обезщетение за негативни вреди.
Напр. хипотезата на 28, ал. 3 ЗЗД, според която се предполага, че страната, искаща унищожаването на сделката, би могла при полагането на грижа на добър стопанин, да разбере, че действа при грешка, т.е. действалата при грешка страна е действала виновно. Следователно онзи, който иска унищожи сделката, е длъжен да обезщети другата страна, освен, ако действалата в грешка страна докаже, че не е имала вина за изпадането си в грешка или като докаже, че другата страна е знаела за нея. В последните хипотези страната, която иска унищожаване на сделката поради грешка, не дължи обезщетение за вреди.
Специфично е, че според ВКС при обезщетяване на негативни вреди не се обезщетяват пропуснати ползи.
При унищожаемите сделки правопораждащият фактически състав включва следните елементи:
а) една сделка, която поначало е валидна, но е унищожаема поради порок;
б) изпълнено е по тази сделка;
в) има влязло в сила съдебно решение за унищожаване на сделката;
Правото да се търси неоснователно даденото означава, че при липса на доброволно изпълнение то може да се търси чрез осъдителен иск. Предявяването на иска за връщането на неоснователно даденото ще протече по следния начин:
1.При нищожна сделка исковете са следните:
а) отрицателен установителен иск за обявяване нищожността на сделката;
б) осъдителен иск, с който се иска връщане на даденото;
в) осъдителен иск, с който се иска обезщетение за претърпените вреди;
2.При унищожаема сделка исковете са:
а) конститутивен иск за унищожаване на сделката;
б) осъдителен иск, с който се иска връщане на даденото;
в) осъдителен иск, с който се иска обезщетение за претърпените вреди – характерното тук е, че такъв иск може да се претендира само от изправната страна;
В 57 ЗЗД също се съдържат няколко хипотези, които уреждат връщането на даденото без основание:
а) когато нещо е дадено в натура и то съществува и при момента на унищожаване/обявяване нищожността на сделката, тогава ще важи разпоредбата на 57 ЗЗД. Правната норма предвижда, че, ако се дължи връщане на определена вещ, то се връщат и плодовете, придобити от вещта от деня на поканата за връщане. Но, ако едно лице знае, че държи вещта без основание, то тогава се дължат плодовете, придобити от вещта от момента на даването й.
б) втората хипотеза на 57 се свързва със случаите, когато даденото без основание към момента на поискването е погинало, отчуждено е или е изразходвано:
~ ако подлежащото на връщане погине след поканата за връщане, то тогава се плаща размерът на действителната стойност, която е взела страната, т.е. връща се цената, която е получила, независимо дали е по-голяма от действителната.
~ ако вещта е погинала, отчуждена е или е изразходвана преди поканата за връщане, страната дължи само онова, от което се е възползвала и то без плодовете.
Трябва да се отбележи, че исковете, които могат да се предявяват по 57, ал. 1 и по 57, ал. 2 ЗЗД. За връщане на даденото без основание по 57, ал. 1 ЗЗД може да се използва или actio revandicatio по 108 ЗС (който може да се предявява неограничено във времето), или облигационният иск по 57, ал. 1 ЗЗД. Докато, ако се намираме в хипотезата на 57, ал. 2 ЗЗД, искът е само облигационният по 57, ал. 2 ЗЗД. Трябва да се отбележи, че облигационният иск за връщане на неоснователно даденото (независимо дали е по 57, ал. 1 или по 57, ал. 2 ЗЗД) е петгодишен.
Друг случай на неоснователно обогатяване има тогава, когато едната страна е готова да върне полученото по една нищожна/унищожена сделка, но другата страна не желае да я връща. В тази хипотеза е предвидено exceptio (възражение) за неизпълнено облигационно задължение, което е възникнало от отпадането на основанието, т.е. правото да се задържи вещта. Това ще бъде приложимо, когато страните имат различни престации.
Когато и двете страни имат парични престации, нищо на пречи да се направи конпенсация.
Право на конфискация
§ 5 Доп. разпоредби на ЗППДОП урежда правото на конфискация. Става въпрос за една санкция, изразяваща се в едно потестативно право на държавата да придобие даденото по една приватизационна сделка, която се е оказала нищожна, тъй като при придобиването по приватизационната сделка купувачът си е послужил с подставено лице или със скрит пълномощник. Тук сделката ще е нищожна, поради симулация при използването на подставено лице и поради законова забрана при придобиването чрез скрит пълномощник. В случая държавата ще конфискува даденото от купувача (цената), като ще си върне и онова, което тя е дала (продаденото предприятие). Конфискацията се прилага по иск на държавния орган или общинския съвет.