45.Предявяване на недействителността. Потвърждаване. Конверсия

І.Предявяване на нищожността на сделките
За разлика от унищожаемостта, където е предвидено, че сделка би могла да се унищожи само по съдебен ред, нищожността на сделката може да се предяви не само по съдебен, но и по извън съдебен път. Независимо от това дали искът за нищожността е предявен пред съда или не, той винаги е отрицателен установителен.
Обща предпоставка за предявяването на иска за нищожност на сделката е наличието на правен интерес.
Предявяването на нищожността обаче може да стане и в друг процес – не е задължително да се води отделен процес, за да се постанови нищожността на една сделка. Напр. предявява се actio revandicatio и заедно с него се предявява иск, с който се иска от съда да установи, че договора,сключен за продажбата на недвижимия имот е нищожен.
Възможно е нищожността на договора да се предяви и с простото възражение на ответника – напр. ответникът отказва да изпълни претендираното от ищеца задължение, защото такова задължение не е възникнало поради нищожността на договора.
Важно е, че съдът трябва да бъде сезиран, за да обяви нищожността на сделката по някое от основанията на 26, ал. 1 и 2 ЗЗД, т.е. съдът не действа служебно.
Нищожните сделки са засегнати от толкова тежък порок, че не могат да бъдат санирани (заздравени), а могат само да се конвертират.

ІІ.Предявяване на унищожаемостта на сделките
32 ЗЗД предвижда, че унищожаемостта на една сделка винаги се предявява по съдебен ред, като това важи за предявяването на всички основания за унищожаемост.
Правоимаща да предявява унищожаването на сделката е самата страна, която желае унищожаването на сделката или нейните универсални правоприемници (наследниците). Тук третите лица, включително и кредиторите на правоимащия не могат да искат унищожаването на сделката. Това е така, тъй като по силата на косвения иск по 134 ЗЗД, при бездействие от страна на длъжника, което може да заплаши удовлетворяването на кредитора, последният може да упражни правата на длъжника, освен, ако това не зависи от преценката на длъжника (дали да действа или да бездейства). В този случай (при предявяването на унищожаемостта) става въпрос именно за такава преценка на длъжника.
Правото да се унищожи една сделка се предявява по два начина – с иск или с възражение. Ако тепърва се иска унищожаване на сделката (преди да е искано изпълнение по нея) или когато вече е престирано нещо по нея, но се желае унищожаването й, то тогава унищожаването на сделката се иска с конститутивен иск.
Правото да се прогласи нищожността на една сделка не е потестативно – съдебното решение за обявяване нищожността на една сделка е декларативно. Докато съдебното решение за обявяване унищожаемостта на една сделка има конститутивно действие. Искането за обявяване нищожността на сделките не е ограничено с никакъв срок, докато предявяването на унищожаемостта става в тригодишен преклузивен срок (изключение е, когато се иска унищожаване на сделката поради крайна нужда при явно неизгодни условия, където срокът е една година).
Друга възможност за предявяване на унищожаемостта на една сделка е чрез възражение – възражението се използва, когато ищецът е завел процес и изисква изпълнението на задължението. Ответникът отказва да изпълни задължението, като възразява, че иска да унищожи сделката. Специфичното при този способ за прогласяване на унищожаемостта е, че възражението може да се направи и след изтичането на тригодишния преклузивен срок, тъй като то се равнява (по време, през което може да се предяви) на иска за изпълнение на ищеца.
Началният момент на погасителната давност е различна при различните основания за унищожаване на сделката:
а) ако лицето, сключило сделката е недееспособно давността за унищожаване на сделката започва да тече от деня на навършване на пълнолетие/от деня на вдигането на зепрещението и то само, когато няма назначен настойник, тъй като, ако има настойник, нищо не пречи и той да иска унищожаването на сделката;
б) когато основанието за унищожаване е грешка или измама давността започва да тече от датата, в която са установени грешката или измамата;
в) когато основанието е заплашване давността започва от момента, в който действията на заплашване са прекратени;
г) когато основанието за унищожаване е крайна нужда давността започва също от момента на сключване на сделката, но с тази разлика, че продължава не три, а само една година;
д) при всички други основания за унищожаване, началният момент за предявяване е моментът на сключване на сделката, която се иска да се унищожи;
Конститутивното решение на съда има за цел, както заличаването на сделката, така и заличаването на правата и задълженията, възникнали от сделката и то с обратна сила.
Ако се касае за нищожна сделка, правата, придобити от трети лица от страните по нищожната сделка също са нищожни. Изключение се прави за третите добросъвестни лица, придобили права по една симулативна сделка и за кредиторите, наложили възбрана или запор върху предмета, до който се отнася привидното съглашение и то само, когато са придобити/поставени под възбрана или запор преди вписването на иска за установяване на привидността (17, ал. 2 и 3 ЗЗД).
Ако пък се касае за движими вещи, придобити от трети добросъвестни лица от страна по една нищожна сделка (т.е. договаряли са се с несобственик), ако са налице предпоставките по 78 ЗС (т.е., ако за прехвърлянето на движимата вещ не се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите), то третите добросъвестни лица стават собственици на движимата вещ.
При унищожаемостта липсва тази abinitio, тъй като сделките до момента на унищожаването им са валидни. Действието се разклонява в зависимост от това, дали сделката е унищожена или не. Унищожена ли е сделката – правните последици от нея се заличават с обратна сила (освен при унищожаването поради крайна нужда, където последиците могат да се заличат и за напред). При унищожаването на сделката поради крайна нужда, заличаването на правните последици на сделката не засяга правата, придобити от трети лица от страна по унищожената сделка, стига те да са придобити преди вписването на исковата молба за унищожаване. Придобитите от трети лица движими вещи са защитени от 78 ЗС.

ІІІ.Атакуване на един административно-правен акт
Когато се касае за дефект на някой от елементите на един смесен фактически състав, то нещата ще зависят от това, дали съответният елемент е нищожен или унищожаем и какъв е той (дали е гражданско-правен или е на друг правен отрасъл).
Нищожността на един от елементите на смесения фактически състав по принцип задължително влече нищожност на целия смесен фактически състав.
Т.нар. инцидентен съдебен контрол дава възможност на гражданския съд, когато е сезиран със спор за определено право, да се произнесе по законосъобразността на един административен акт (става дума за случаите, когато административен акт един от елементите на смесения фактически състав – б. М. Ш.). Ако се окаже, че административният акт е нищожен, то целия смесен фактически състав няма да породи право действие. Ако пък някой от елементите на смесения фактически състав е унищожаем и не бъде атакуван, то състава ще прояви действието си.
Ако става въпрос за унищожаем административен акт, съдът е длъжен да зачете неговото действие, докато той не бъде отменен от компетентен орган. Приема се, че унищожаването на един административен акт следва да бъде предявено по реда за оспорване на ЗАП. Ако този административен акт не бъде отменен по реда на ЗАП, той придобива качество на стабилен административен акт и поражда действието си.
Съществува теза, според която възражението за незаконосъобразност на административния акт е недопустимо, ако той е станал стабилен.
Съдът обаче във всички случаи е длъжен да се произнесе по гражданско-правния спор, макар и да не може да се произнесе по законосъобразността на административния акт. Оттук следва, че се допуска граждански съд, сезиран с гражданско-правен спор, инцидентно да обяви унищожаемостта на един административен акт, но при условие, че това не се дължи на пропуск на страните, а ищецът напр. не е имал правото да атакува административния акт.
Ако става въпрос за отмяната на един не гражданско-правен юридически акт, то тогава, когато гражданският съд е компетентен да го отмени го отменя, а когато не е – спира делото.

ІV.Потвърждаване и конверсия

1.Потвърждаване на сделката
Тъй като унищожаемостта на сделката засяга в по-малка степен общественият порядък, то унищожаването на сделката е предоставено на волята на правоимащия. Понеже давностният срок за упражняване на правото за унищожаване на сделките е тригодишен, то се създава една определена несигурност, както у този, който е изпълнил по такава сделка, така и у онзи, който има нещо наум, че сделката е унищожаема и не смее да изпълни. Преодоляването на тази висящност става посредством потвърждаването, което е уредено в 35 ЗЗД.
Могат да се конвертират всички унищожаеми сделки, с изключение на сделките, унищожаеми поради крайна нужда. Но дори и такива сделки могат да се конвертират, но мълчаливо, като правото на унищожаване не бъде упражнено в продължение на една година или, ако насрещната страна отстрани ощетяването. Тук тезите в теорията не са единни – проф. Таджер смята, че отстраняването на ощетяването представлява потвърждаване на сделката, а проф. Павлова счита, че това не е потвърждаване на сделката, тъй като отстраняването на ощетяването води до отпадане на основанието за унищожаване на сделката и следователно тя не може да се унищожи.
Унищожената сделка може да бъде потвърдена, доколкото страната, която има право да я унищожи знае за порока на сделката, т.е. правото да иска унищожаване на сделката е на този, който може да унищожи сделката (правоимащия).
35 ЗЗД урежда две възможности за потвърждаване:
а) изрично потвърждаване – за да има такова, изисква се писмено волеизявление от страната, като само формата на волеизявлението е предвидено с императивни правни норми, а съдържанието му е свободно. Този способ за заздравяване не може да се използва тогава, когато страната вече е изпълнила задължението си или е погасено правото й да иска унищожаване на сделката;
б) конклудентно потвърждаване – за такова потвърждаване говорим тогава, когато правоимащият да унищожи сделката знае за основанието за унищожаемост и изпълни доброволно договора.
Потвърждаването (конфермацията) е способ за запазване действието на една унищожаема сделка, докато конверсията запазва само частично действието на сделката. Тъй като потвърждаването има значението на унищожаване с обратен знак, следователно за него се изисква дееспособност.
Потвърждаването на сделката е една едностранна сделка, едно обуславящо волеизявление, което не внася нищо ново в съдържанието на сделката. Потвърждаването валидизира унищожаемото волеизявление, отстранява пороците на сделката от 27 – 31 ЗЗД.
2.Конверсия на сделката
Конверсията е “спасителният пояс” при нищожните сделките, при които заздравяването е невъзможно. С конверсията на сделката се цели запазване на здравата част от сделката, чрез превръщането й в нов тип сделка.
Ratio legis да се допусне тази фигура е същата, както основанията да се допусне частичната недействителност на сделките по 26, ал. 4 ЗЗД.
За да се направи конверсия на сделката, необходимо е да се спазят следните условия:
а) нищожната сделка да включва съществените белези на друг тип сделка;
б) страните по нищожната сделка да желаят правното действие на новата сделка.
По отношение на действието на конверсията също няма единомислие в теорията – проф. Таджер смята, че конверсията не може да се приложи по право, а само след последващото съгласие на страните по нищожната сделка. Но не е необходима предпоставка за наличието на конверсия последващото съгласие на страните – аргумент от 26, ал. 4 ЗЗД. Т.е. достатъчно е да се разкрие волята на страните.
Конверсия настъпва най-често поради липса на форма, липса на даване. Напр. при един заем за послужване, доколкото не е даден предмета на заема, сделката е предварителен договор. Или, когато се използва частна писмена форма при продажбата на недвижим имот, а законът изисква нотариален акт – това също е предварителен договор. Или пък при една доброволна делба по 35 ЗС, където, за да бъде валидна сделката, е необходимо тя да се извърши чрез нотариална заверка на подписите. Ако няма нотариална заверка на подписите, то тогава става дума за привременна делба.