ЧАСТ ЧЕТВЪРТА: СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО.
Съдебната фаза е централната фаза на всяко наказателно производство, при която спорът се решава от съда в ролята му на арбитър. Точно в този смисъл се разгръща и обсъжданото при принципите състезателно начало. Съдът се сезира от страна на прокуратурата или частния тъжител и никога не може да се самосезира, каквито и данни за престъпление да съзре в кориците на делото.
1/ ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ
Съдебната фаза се състои от няколко стадия. Първият от тях е “ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ”. В този стадий съдията-докладчик решава определени въпроси, стриктно лимитирани в закона. За да може той да се произнесе дали някой следва да бъде предаден на съд, нему трябва да бъде разпределено делото от страна на председателя на съда или от председателя на наказателното отделение на съответния първоинстанционен съд. А дело се образува по обвинителен акт за дела от общ /в него влиза и публично-частен/ характер и по тъжба на пострадалия - за дела от частен характер. Делата от частен характер се образуват с разпореждане на председателя. Той може и да откаже при наличие на определени предпоставки /например липсва тъжба или тя не отговаря на условията, посочени за нея, да образува такова дело и това му разпореждане подлежи на обжалване пред въззивен съд/.
Когато на съдията-докладчик бъде разпределено едно дело, той в закрито заседание проверява следните обстоятелства,изготвяйки РАЗПОРЕЖДАНЕ като процесуален акт:
-подсъдно ли е делото на съда;
-има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
-на предварителното производство допуснато ли е съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или неговия защитник, както и на пострадалия или неговите наследници;
-налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на някои от особените правила, въвеждащи диференцирани форми на наказателно преследване. Всичките изброени обстоятелства заедно важат за общ характер дела. Когато обвиняемият бъде предаден на съд, той вече става подсъдим. Прецени ли, че делото не е подсъдно на съда, пред който е образувано, съдията-докладчик прекратява производството и изпраща делото на друг равен му по степен или по-долустоящ съд; или на прокурора, ако се отнася за престъпление, което трябва да се разглежда от по-горен или военен съд - чл.42, ал.2 НПК.
Ако има основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, съдията-докладчик прави това с нужните в тази връзка последици. За разлика от прокурора обаче, той не може да прекрати наказателното производство, ако констатира, че деянието не представлява престъпление /чл.24, ал.1, т.1 НПК/, а трябва да се произнесе с присъда.
Ако прецени, че на предварителното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което би довело до отменяемост на съдебния акт и следователно до нестабилност, съдията-докладчик връща делото на прокурора за допълнително разследване, като дава указания какво точно да бъде сторено, за да се отстранят констатираните недопущения.
Все такива са правомощията на съдията-докладчик и при бързото и незабавното производство с определени специфики, свързани със самите тях.
Членове на прокуратурата възразяват срещу възможността съдията-докладчик и съдът в съдебно заседание да могат да върнат делото на досъдебното производство поради допускане на съществени процесуални нарушения тогава, свързани с правата на обвиняемия и неговия защитник и на пострадалия и неговите наследници. И го противопоставят на невъзможността това да стори наблюдаващият разследването прокурор. Без да затъва в теоретична дискусия, опит за каквато бе направен в частта при описване действията на прокурора, получаващ приключилото разследване, авторът трябва да подчертае, че в случая съдията-докладчик и съдът подпомагат държавното обвинение и пострадалия от деянието /само за съдията-докладчик важи правомощието за преценка правата на пострадалия/. Те контролират формално действията по разследване, за да не се стигне до оправдателен съдебен акт на процедурно основание или до изключване на определено отстранимо действие по разследване в такава връзка, защото чрез тях незаконосъобразно е накърнено правото на защита. Такава би трябвало да бъде последицата по преценка на процесуалните неблагополучия, ако отпадне възможност като горепосочената за съда. Като пример може да се даде предявено обвинение без защитник при задължителна защита или непредявени материали по разследване при задължителност на същото действие, или неотговарящ на правилата за изготвяне обвинителен акт. Докато прокурорът сам в хода на досъдебното производство следи или реализира действия по упражняване правото на защита на посочените субекти на процесуални отношения. И не може да се оплаква от неизпълнение на собствените си задължения .
С новия НПК е въведена възможност съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, когато описаното в обвинителния акт деяние не представлява престъпление. И това, според автора следва да е абсолютно видно при прост прочит. Иначе би могло да се влезе в дълбоко противоречие със забраната по друг начин, освен с присъда, съдът да разрешава въпроса по чл.24, ал.1, т.1 НПК /когато деянието не съставлява престъпление/. Практиката ще изпълни със съдържание обсъждания законов текст. Но остава да стои въпросът защо при претендираната от законодателя очевидност прокурорът може да изготви обвинителен акт.
Съдебното разпореждане подлежи на обжалване и протестиране пред въззивен съд, като обжалването е важимо включително и за пострадалия, ако е намерен на посочения от него адрес. По този начин се гарантира възможността недоволният от акта на съдията-докладчик субект да може да защити своята теза, пренасяйки делото на горен съд, който пък от своя страна ще разглежда производството в открито съдебно заседание.
В останалите случаи делото се насрочва за разглеждане от съда. Съдията-докладчик изпраща на подсъдимия препис от обвинителния акт, депозиран от прокурора или от тъжбата, ако делото е от частен характер - чл.254 НПК. Няма пречка подсъдимият в седемдневен срок да даде отговор, в който да изложи възраженията си по обвинението и да направи нови искания. Освен това за образуваното производство се съобщава на пострадалия и на неговите наследници, които могат в седемдневен срок от връчване на съобщението да поискат да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци. Сигнализира се и ощетеното юридическо лице.
Все в закрито заседание, след като прецени, че делото ще бъде разглеждано от съда в съдебно заседание, съдията-докладчик се занимава с действия за него, за да може същото да бъде изцяло подготвено. Затова с разпореждането той се произнася:
- по мерките за обезпечаване на гражданския иск, глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата;
- по някои обстоятелства, при които трябва да се разгледа делото – при закрити врати, със запасен съдия, назначаване на защитник и други лица, които се допускат до участие /например тълковник, преводач, не и прокурор, който задължително участвува в дела от общ характер/;
- по мярката за неотклонение на обвиняемия.
При всички случаи съдията-докладчик трябва да вземе мерки за призоваване на посочените в списъка за призоваване /приложен към обвинителния акт или тъжбата/ лица и за запознаване на страните с материалите по делото.
По принцип /чл.252, ал.1 НПК/ делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание до 2 месеца от представяне на обвинителния акт или тъжбата в съда. При дела, представляващи фактическа или правна сложност или в други изключителни случаи /например липса на зали и претовареност на съставите, като в СГС/, председателят на съда може писмено да разреши насрочване в по-дълъг, определен от него срок, но не повече от три месеца.
Когато съдията-докладчик констатира, че са налице основанията за приложение на чл.78 А НК - за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, както и в случаите на бързо и незабавно производство - той насрочва, разглежда и решава делото по реда на диференцираната процедура във връзка с освобождаване от наказателна отговорност и особените правила за другите два случая. Същото важи и относно приложението на новата процедура по реда на глава 27- “съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”.
При отправено на искане относно мярката за неотклонение “задържане под стража” съдията-докладчик се произнася в открито съдебно заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник - чл.256, ал.3 НПК. При преценката на условията за изменяване или отменяване на същата, той не се занимава с въпроса за наличие на обосновано предположение относно авторството на деянието от страна на подсъдимия. По този начин впрочем още с последните изменения на стария НПК бе уредено произнасянето по мерките за неотклонение на цялото съдебното производство. Включително и при служебното произнасяне на съдията-докладчик, което в новия НПК е посочено в разпоредбата на чл.256, ал.1, т.2 НПК. И при служебното произнасяне по мярката за неотклонение е предвидена изрична възможност за атакуване пред горестоящ съд.