ДОКАЗВАНЕ-чл.102-190 НПК.

ЧАСТ ВТОРА: ДОКАЗВАНЕ-чл.102-190 НПК.
Това е същностна част от наказателния процес и е свързана с доказването на едно престъпление. Доказването е процесуална дейност, осъществявана чрез разследване и следствено-съдебни действия.
При нея, на базата на оставените от едно престъпление следи, се получават процесуални познания за относимите фактически обстоятелства по същото това престъпление. Процесуалният закон съдържа в себе си определени правила, които трябва да се спазват при упражняването на доказателствената дейност. Те са формални, императивни /такива поначало са процесуалните норми/ и неспазването им от страна на органите, участвуващи в доказването на едно престъпление, води до изключване на съответното действие от ценимите по делото фактори.
Доказателственото наказателнопроцесуално право и неговото прилагане оказват сериозно въздействие върху изхода на конкретния наказателен процес. Краткият преглед по настоящото изложение ще се ограничи само с важни понятия и необходимостта от минимално познание по основни правила, които е нужно да бъдат спазвани от органите, занимаващи се с наказателнопроцесуална доказателствена дейност.

а/ ПРЕДМЕТ НА ДОКАЗВАНЕ - това е съвкупността от фактически обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко наказателно дело-извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; други обстоятелства, имащи значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение- чл.102 НПК.
Фактическите обстоятелства не се създават в хода на процеса по доказването, те са даденост, елементи от събитието /обстоятелствата, имащи значение за отговорността на обвиняемия, се разглеждат в този контекст/. Необходимото познание тука трябва да бъде свързано с поредността на установяване на отбелязаните факти, т.е., ако по доказателствата по делото не се установява едно лице да е извършител на престъплението, в извършването на което се подозира или вече е обвинено, е без значение какво е неговото име в обществото и дали по обществено мнение то е “престъпник”. Това определение ще остане само такова в житейски смисъл, ако не бъде попълнено от относими към производството важими доказателствени факти. Същото важи и за обвиняем, който е привлечен в това му качество като извършител на престъплението при условията на опасен рецидив /рецидивист/. Ако не се установи извършителството на деянието въобще, извършителството от този обвиняем или виновно негово извършителство, е все едно дали лицето е рецидивист или не.
Доказателствените факти могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. Не подлежат на доказване свръхестествените факти, ноторноизвестните факти /например, че трети март е национален празник на РБ/, презумпциите /съпругът на майката е баща на детето, ако са били в брак по време на раждането му и до 300 дни след развода - чл.32 от Семейния кодекс/, съдебноизвестните факти /например по мярката за неотклонение/. За разлика от местното, чуждото право СЕ ДОКАЗВА от позоваващия се на него.

б/ ТЕЖЕСТ НА ДОКАЗВАНЕ - това е разглежданият вече доказателствен ефект от презумпцията за невиновност, пронизваща наказателния процес, уреден в чл.103 НПК. Прокурорът в дела от общ характер и частният тъжител в дела от частен характер носят тежестта на доказване.
Това означава, че те трябва да установяват фактически обстоятелства в рамките на повдигнатото обвинение. Обвиняемият, както вече бе казано по друг повод, не е длъжен да доказва, че е невинен. Отказът да дава обяснения не може да бъде тълкуван в негова вреда, не е длъжен да доказва възраженията си.
Дори и прокурорът да не поддържа обвинението, в теоретичен план казаното не означава, че то преминава върху съда. И това е така, защото съдът има задължение за доказване, произтичащо от функцията му по ръководство на процеса. Защитникът също не носи тежест на доказване, но носи тежестта да се противопостави на доказателствата и да внесе съмнение в тях, като създаде възможност за тълкуването им в посока, че не обвиняемият е извършител на инкриминираното му деяние.
С оглед преценката на изготвящия настоящия преглед, че престъплението КЛЕВЕТА по смисъла на чл.147 НК интересува журналистическата общност предвид спецификата на осъществяваната от нея дейност, може да се отбележи следното: Това е особен случай, при който тежестта на доказване е поставена по различен начин, доколкото подсъдимият трябва да установява истинността на твърдените от него обстоятелства. Казаното е така, защото в закона /НК/ клеветата като престъпление е конструирана по начин, че се предвижда принципна неистинност на разгласеното позорно обстоятелство и неизвършване на приписаното престъпление. Едва ако бъде установено обратното /което е в полза на подсъдимия да бъде сторено и никой няма такъв процесуален интерес като него да се бори за подобно установяване/, деецът не се наказва и следователно не носи наказателна отговорност. Сиреч, процесуалната активност от страна на подсъдимия в случай на повдигнато обвинение за клевета, се явява важен елемент в доказване на наличието или не на коментираното престъпление.

в/ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ МАТЕРИАЛИ са съвкупността от доказателствата и доказателствените средства в наказателния процес .

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА /чл.104 НПК/ са фактическите данни, свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и установени по предвидения в НПК ред. Това са СЛЕДИТЕ от извършеното престъпление, които са останали в обективната действителност.
Чрез тях се стига до установяване на фактологията по престъпната дейност. Те допринасят за изясняване на обстоятелства, които се съдържат в предмета на доказване. Отново те дават познание на ръководно-решаващия орган /прокурор на досъдебното производство и съд в съдебното/ да прави съответни относими и релевантни изводи.
Както бе казано, няма доказателства с предустановена сила. Те трябва да са установени по предвидения в процесуалния закон ред и неспазването на формата води до порок на процесуалната дейност. Не са изброени изрично в закона, могат да бъдат всевъзможни. НЕ СА доказателства неопределените факти, слуховете, репутацията на едно лице, общественото мнение, личността на дееца, поведението на страните.
Доказателствата биват категоризирани по различни критерии, но най-важните деления са:
- Преки и косвени - в зависимост от отношението към предмета на доказване. Преките непосредствено установяват релевантни по делото обстоятелства - например информацията, внесена в процеса от свидетел-очевидец. Самопризнанието е типично пряко доказателство, но законът забранява само при неговото наличие, без такова на други доказателства, да бъде постановявана осъдителна присъда. При косвените - улики /нередно е да се казва косвени улики, защото уликите са само косвени доказателства/ трябва да има категорична съвкупност, при преценката на която да се стига до изводи за основния факт на доказване.
- Обвинителни и оправдателни - в зависимост от това в каква насока се установяват фактите, обуславящи отговорността на едно лице.
- Първични и производни - в зависимост от характера на източника /показания, дадени пряко от очевидец или разказано от очевидец на депозиращия показания свидетел/. Не се допуска подмяна на първични доказателства с производни.
- Веществени и невеществени - според естеството на доказателствата. Веществените са уредени по изричен начин в НПК /чл.109 и следващите/ и представляват вещите, с които е извършено престъпното посегателство, по тях има следи от него, били са предмет на престъплението или пък такива, които по някакъв начин могат да послужат за изясняване на обстоятелства по делото. Те се внасят в процеса чрез доказателствени средства - протоколи, фотоснимки. Разновидност на веществените доказателства са писмените доказателства -например документът с невярно съдържание, за който е повдигнато обвинение. Невеществените доказателства обикновено са факти, свързани с психолого-психическия мир на човека.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА /чл.105 НПК/ са процесуално-техническите начини за приобщаване на доказателствата към процеса, те са техните източници. Установяват факти, които могат да бъдат доказателства, изготвят се по специален начин, предвиден в закона.
Ако той не се спази, доказателствените средства не следва да се полват, тъй като не са събрани или изготвени по реда, прогласен в НПК. Някои доказателствени средства могат да съдържат в себе си други доказателствени средства /например протоколите, в които се съдържат обяснения на обвиняем/.
За разлика от доказателствата, доказателствените средства са точно изброени в закона - чл.114 НПК. Те биват:
- гласни доказателствени средства - обяснения на обвиняем и свидетелски показания. Ако в обясненията си обвиняемият признае извършването на престъплението, това не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото - чл.116, ал.2 НПК. Той трябва да бъде разпитван лично, а не по делегация /т.е. да е наредил на друго лице/ или чрез видеоконференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина-чл.115,ал.2 НПК.
- писмени доказателствени средства - чл.127 и следващите.,чл.311 НПК. Това са документи, съставени по предвидения в НПК ред и удостоверяващи извършването на действие по разследване или на съдебно-следствено действие, на друго процесуално действие и събраните при тях доказателства, както и други документи /и такива на чужд език/. Типично такова доказателствено средство са протоколите - от досъдебното производство и от съдебното, включително и при изготвяне на веществени доказателствени средства; свидетелството за съдимост, справката за имотно състояние на обвиняемия, удостоверението за наследници и др. Задължително е компютърните данни да бъдат записвани и върху хартиен носител, който става писмено доказателствено средство и се приобщава към доказателствения материал - чл.135 НПК.
- веществени доказателствени средства - те са уредени в чл.125 НПК. Това са изготвените по съответния ред предмети, чрез които се възпроизвеждат следи, годни да изяснят факти от предмета на доказване. Казаното обикновено става, когато веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където са намерени и затова се изготвят фотоснимки, диапозитиви, видеозаписи, звукозаписи, записи върху носител на компютърни информационни данни и т.н. Типичен случай на веществени доказателствени средства са фотоалбумите при транспортни произшествия, убийства и разпознавания, както и такива, изготвени при използуване на специалните разузнавателни средства.

г/ СПОСОБИ ЗА СЪБИРАНЕ И ПРОВЕРКА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ. Това е процесуалната дейност за приобщаване на доказателствата и доказателствените средства - по този начин се върши разследването.
Регламентирани са в закона и са изчерпателно изброени в чл.136, ал.1 НПК. И те трябва да отговарят на строги правила, като в случай на неспазване, се стига до негодност на способите и изключването им от доказателствения материал /зависи в какво се състои недостатъкът/. Междувпрочем, точно квалифицираната преценка на пороците /било то от прокурора при прекратяване на съдебното производство или от съда при постановяване на оправдателна присъда/ не винаги може да бъде схваната от обществото и прецизността на ръководно-решаващия орган бива определяна като груб формализъм. Правилата обаче са създадени, за да бъдат спазвани, а не бъдат нарушавани, било то добросъвестно или не. Така че не може да се допуска пренебрегване на установените норми, да се осъди едно обвинено лице без събрани по задължителния ред доказателствени материали, само за да се отговори на обществената необходимост от възмездие на всяка цена. Без значение дали става дума за извършено тежко престъпление или не. Не това има предвид законът и чрез неговото стриктно спазване в крайна сметка се защитават правата не само на участниците в процеса, но и на обществото като цяло.
Тъй като в хода на дейността по разследването несъмнено може да стигне до натъкване на данни и необходимост от прилагане на способите за събиране и проверка на доказателствен материал, свързан с адвокати и нотариуси, чл.136, ал.2 НПК изрично предвижда по отношение на тях да се прилагат Законът за адвокатурата и Законът за нотариусите и нотариалната дейност.
Способите за събиране и проверка на доказателствения материал са:
- разпит – събиране и проверка на гласни доказателствени средства -обяснения на подсъдим, свидетелски показания, разяснения на вещи лица.
Само трябва да се спомене, че в НПК има особени правила за установяване на
защитен свидетел по чл.123. Това е лице, за което по негова молба или с негово съгласие прокурорът, съдията-докладчик или съдът вземат мярка “запазване в тайна на самоличност” или “осигуряване на лична физическа охрана от органите на МВР”, когато има достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, негови възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения.
Трябва да се уточни, че към привличане на защитен свидетел освен обвинението, могат да пристъпят и защитникът и повереникът. Чл.124 пък предвижда невъзможност обвинението и присъдата да се основават на показанията на свидетели, дадени по реда на защитен свидетел с тайна самоличност.
Чл.118 НПК посочва лицата, които не могат да бъдат свидетели. Най-общо казано, това са тези, участвуващи в съответното наказателно производство в друго процесуално качество. Има и категория лица, предвидени в чл.119 НПК, които могат да откажат да свидетелстват, защото са близки с обвиняемото лице. Като новост следва да се отбележи възможността за отказ от свидетелстване на лице, живеещо във фактическо съжителство с обвиняемия – обстоятелство ,което при всички случаи подлежи на доказване. Свидетел може да откаже да свидетелства относно обстоятелства, които биха уличили него самия или точно посочена категория негови близки в извършване на престъпление - чл.121, ал.1 НПК. А ако свидетел е лице, изявило се като защитник или повереник, той не може да бъде разпитван за обстоятелства, поверени в това му качество. Само в сферата на общото познание трябва да се уточни, че ако свидетелят не желае да свидетелства не поради посочените току-що предпоставки, той се наказва с глоба до 500 лв.
Има разни видове разпит като разпит на досъдебно и на съдебното производство, първоначален /при него обикновено се събират най-важни доказателствени факти/ и последващ; на обвиняем, свидетел, очевидец и т.н. Заслужава да се спомене и
очната ставка като особен вид разпит. При нея се констатира особено съществено противоречие по един и същи въпрос, при което обвиняем и обвиняем или обвиняем и свидетел или само свидетели могат да бъдат съпоставени помежду си да дадат отговор на този въпрос. Не се допуска съпоставяне в очна ставка със свидетел, чиято самоличност се запазва в тайна.
Има специални правила за разпит на малолетни и непълнолетни свидетели. Има предвидена и възможност да се осъществи разпит на свидетел извън страната - чрез видеоконференция или телефонна конференция в съответствие с правилата на НПК и при условията на международен договор, по който България е страна - чл.139, ал.7 НПК.
- огледът е друг способ за събиране и проверка на доказателствения материал - чл.155 и следващите НПК. При него се оглеждат местности, помещения, предмети и лица, при което се изследват и запазват по реда на НПК следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелства по делото.
Той може да бъде извършен от органа на досъдебното производство или от съда. Тъй като принципно досъдебното производство е “затворено”, а не публично, специфика на голяма част от способите за събиране и проверка на доказателствата е, че при съответното действие трябва да присъствуват
ПОЕМНИ ЛИЦА. Те са личности, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на спора - чл.137,ал.2 НПК. Поемните лица трябва да бъдат поканени от органа на досъдебното производство да присъствуват в хода на цялостното осъществяване на съответното действие и да бъдат на разположение, докато са необходими.
При неизпълнение на тези техни задължения те носят отговорност като свидетели. Често допускана грешка по производствата по наказателни дела в последните години е или неприсъствие на поемни лица, които могат да бъдат разпитвани като свидетели, или неприсъствие на същите по време на извършване на процесуално-следственото действие, за което са поканени. При констатиране на подобно поведение на органа, осъщественото от него действие се брои за негодно и не може да бъде източник на доказателствена информация. Но няма пречка необходимите данни да бъдат набавени по друг допустим доказателствен път, ако е възможно. В съдебната фаза огледът не се извършва в присъствието на поемни лица, предвид публичността на производството.
Специални видове оглед със съответни правила са: на труп - чл.157 НПК, местопроизшествие, на живо лице /освидетелстване/-чл.158 НПК. В последния случай по отношение на лицето не се допускат недостойни действия и действия, опасни за здравето му. Иска се съгласието на лицето и когато за освидетелстването е необходимо събличането му, законът предвижда то да бъде извършено пред поемни лица от същия пол. А когато освидетелстващото лице е от друг пол, освидетелствуването се извършва от лекар. При отказ на лицето, се допуска освидетелстване с разрешение по съдебен ред, давано от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието. Предвид мястото на прокурора на досъдебното производство, искането се прави от него. В изключителни случаи, когато единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, е да се направи незабавно освидетелстване, органите на досъдебното производство извършват огледа. Прокурорът иска одобрение от съответен първоинстанционен съдия незабавно, но не по-късно от 24 часа. Ако не се получи одобрение по някаква причина /например защото искането е просрочено/, съответното действие, отразено в протокол /също както претърсването и изземването, разпознаването и следствения експеримент/, губи доказателствена сила.
Казаното важи за всяко процесуално-следствено действие, за което се предвижда съдебна намеса на досъдебното производство. А такава е приета от законодателя в случаите, когато е преценено, че НПК разрешава да се посегне на конституционно регламентирани човешки права, чиято накърнимост трябва да бъде защитена в максимална степен - като неприкосновеност на личността, жилището, на кореспонденцията.
- претърсването и изземването /чл.159 НПК/ са два различни способа за събиране и проверка на доказателствата, които обикновено са свързани. Отделно изземването в голяма част от случаите е свързано и с ОГЛЕДА. Може да има само изземване, когато мястото на вещите е известно.
Търсят се и се изземват предмети, книжа или компютърни информационни данни. Те всички трябва да имат значение за делото. Обикновено претърсването и изземването, наред с огледа, са неотложни следствени действия. И тук важи правилото за съдийското разрешение или одобрение /по искане на наблюдаващия прокурор/ и провеждане на следственото действие пред поемни лица. Специални фигури на претърсването и изземването са ЛИЧНИЯТ ОБИСК, задържането и изземване на кореспонденция, електронна поща и изземване на компютърни информационни системи и програмни продукти /в присъствие на специалист-технически помощник/. Следва дебело да се подчертае, че легалният и следователно правилният термин при претърсване на лице е ОБИСК.
- следствен експеримент - чл.166 и следващи НПК. При него се извършва разследване, като се уточняват данни от разпита на обвиняем, свидетел или от друго действие по разследване или следствено-съдебно действие - например разпознаване.
Отново има изискване да не се унижава достойнството на лицата, участващи в него и да не се застрашава здравето им. Следственият експеримент не е типично неотложно следствено действие и не се извършва по всяко дело. Поначало силата на професионалиста по разследване е в това да прецени кое съдебно-следствено действие по събиране и проверка на доказателствения материал е най-подходящо да се проведе, за да се набавят качествени и достатъчни доказателства, отговарящи на изискването по установяване на основния факт на доказване.
- разпознаване - чл.169 и следващи НПК. Когато е необходимо, на обвиняемия или на свидетел се предлага да разпознае лица или предмети,за да се потвърди тяхната идентичност. Това е същностен способ за разкриване на извършители на убийства, грабежи, изнасилвания.
Не следва да се разпознават лица, които се познават. Много важно изискване при разпознаването е да няма пряк контакт между разпознаващия и представените за разпознаване лица. В този смисъл е недопустимо орган по разследването да покаже предварително /преди самото действие/ на разпознаващия лице, което подозира в извършване на престъпление /когато се разпознава деец/ или да го насочва към определено лице сред няколкото представени. Същото важи и при разпознаване на предмети. Затова и законът предвижда, преди да се пристъпи към разпознаване, разпознаващият да даде описание със специфични белези на лицето или предмета, който ще бъде разпознаван. Отделно от това, след самото разпознаване се поставя изискване да се обясни по какво точно е разпознато лицето или предметът. Защото грешките в този случай могат да имат непредвидими последици.
Законът предписва определен ред на разпознаването, който, ако не е спазен, действието се изключва от доказателствената маса. Подозираното лице се предлага за разпознаване с три или повече лица, сходни с него по външност /предметите - с еднородни предмети/. Едновременно разпознаване на няколко лица е недопустимо. За разпознаването не е необходимо разпознаващото лице да се срещне непосредствено с разпознаваното. Органът, извършващ разпознаването преценява тази възможност - чл.171, ал.3 НПК. Свидетел с тайна самоличност може да участва в разпознаване само като разпознаващо лице. Ако не може да се представи самото лице за третираното следствено действие, за разпознаване се предоставя албум със снимки.
- експертизата - чл.144 и сл.НПК. се назначава и изготвя, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания от областта на науката, изкуството или техниката.
Предвидени са случаи на задължително назначаване на експертиза - за установяване причината за смъртта /на труп/, характера на телесната повреда, вменяемостта на обвиняемия, годността му да бъде процесуален субект предвид физическото му и психическо състояние, същото и за свидетел. Експертизата може да се назначи както на досъдебното, така и на съдебното производство с постановление или с определение, като се поставят въпроси от органа. Може да бъде както първоначална, така и последваща /еднородна/; както повторна /когато първата не е обоснована/, така и допълнителна /когато първата не е достатъчно пълна и ясна/; както колективна /повече от едно лице/, така и комплексна /от разнородни специалисти/. За експерти се назначават лица с доказана професионална квалификация и законът предвижда техните права и задължения, добросъвестност при изготвяне на заключението /наказателна отговорност по чл.291 НК/, начина на изготвяне на експертизата.
Трябва да се подчертае, че заключението на експерта не е задължително за органа на досъдебното производство и съда. Когато обаче не е съгласен с него, съответният орган трябва да се мотивира - чл.154, ал.1 и 2 НПК. Като илюстрация на казаното може да се представят случаи, при които вещи лица - психиатри дават различни заключения за психическото състояние на обвиняемия до степен, че в единия случай да се приеме наличие на вменяемост, в другия - на невменяемост. А това е решаващо за крайния съдебен акт и носенето на отговорност от дееца въобще. Тогава органът на досъдебното производство или съдът са задължени да мотивират своето становище кое експертно заключение приемат.
В новия НПК са предписани някои нови правила, а по други са дописани подробности, на които авторът намира, че следва да обърне специално внимание. Съгласно чл.146, ал.1 НПК органът, който назначава експертизата, може да изиска от обвиняемия образци за сравнително изследване, когато не е възможно да се набавят по друг начин. Този текст е допустимо да се прилага и за свидетел, щом е необходимо да се провери дали той е оставил следи на местопрестъплението или върху веществените доказателства. И тогава, когато коментираните лица откажат да предоставят сравнителни образци, следва принудително изземване с разрешение на съответния първоинстанционен съд. Чл.146, ал.4 НПК посочва възможност, когато образците за сравнително изследване са свързани с кръвна проба или други подобни интервенции с проникване в човешкото тяло, вземането на пробите да се извършва от лице с медицинска правоспособност, под наблюдение на лекар и по правилата на медицинската практика, без да се застрашава здравето на лицето. Казаното дава гаранция за минимизиране на риска от некомпетентно извършвана дейност, стояща в основата на събиране на доказателства, отнасящи се към основния предмет на доказване в едно наказателно производство.
На вещите лица се дава срок от страна на органа на досъдебното производство за изготвяне на заключението. Що се отнася до изготвяне на заключение в съдебна фаза, то същото следва да бъде предоставено в съда не по-късно от пет дни от датата на съдебното заседание. По този начин се гарантира правото на защита за всички страни в процеса и възможността те да могат предварително да бъдат запознати с доказателствен материал, на който професионално и мотивирано в съдебно заседание биха могли да се противопоставят.
Както е видно, сред доказателствените средства и способите за събиране и проверка на доказателствения материал, които са строго установени, липсват детекторът на лъжата и одорологическото /мирисово/ изследване. Това са полицейски способи, които насочват полицейските органи към евентуалния извършител и служат за основа на действия по разследване, подчинени на правилата на НПК. Последните трябва да се спазват стриктно, защото в противен случай би могло да се стигне до някаква форма на житейско изкористяване на доказателствения материал и до манипулиране и подмяна на доказателствата. Тогава би могло да се допусне осъждане на невинен човек, пък макар и в името на висша цел - да се накаже извършител на престъпление. А това води до мнима справедливост.
-Последният способ за събиране и проверка на доказателствата са технически средства и оперативни способи,известни като
специални разузнавателни средства. Веществените доказателствени средства, получени при тяхното използване, се изготвят по правилата на НПК и Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/. Принципът е, че специалните разузнавателни средства /СРС-та/ се прилагат при разследване на тежки умишлени престъпления с уточнение на главите от особената част на НК и конкретни деяния - чл.172,ал.2 НПК.
Изключение прави глава 9 А от особената част на НК, доколкото тя е свързана с компютърните престъпления, които с оглед предвидените за тях наказания, не са тежки такива. СРС-тата се използуват, ако съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности.
Новост представляват оперативните способи “контролирана доставка”, “доверителна сделка” и “разследване чрез служител под прикритие”. Те са уредени в чл.10А, 10Б и 10В ЗСРС.
“Контролираната доставка” се прилага от разузнавателния орган и се използува от разследващия орган в кръга на компетентността му при непрекъснат контрол в рамките на РБ и извън нея с оглед международно сътрудничество. Изразява се във внасяне, изнасяне, пренасяне или транзитно превозване през територията на РБ от контролираното лице на вещ-предмет на престъпление, за да се разкрият участниците в трансгранично престъпление.
“Доверителната сделка” се използува от служителя под прикритие и се изразява в сключването на привидна продажба или друг вид сделка с вещ с цел да се спечели доверието на другата страна, която участвува в сделката.
“Служителят под прикритие” е служител на компетентните служби по ЗМВР, ЗОВС /закон за отбраната и въоръжените сили/ или от НРС,оправомощен да установи или поддържа контакти с контролирано лице,за да получи или разкрие информация за извършването на тежко умишлено престъпление и за организацията по престъпната дейност.
Съгласно разпоредбата на чл.172,ал.4 НПК контролираната доставка и доверителната сделка могат да служат за събиране на веществени доказателства,а служителят под прикритие може да се разпитва като свидетел.
Чл.173 и следващите НПК уреждат правилата за реда на искане за използване, разрешение и т.н. на специалните разузнавателни средства. Характерно е, че активна роля в случая играе прокурорът, който прави мотивирано искане пред съда, а разрешение се дава или се отказва от председателя на окръжния съд или на изрично упълномощен от него заместник-председател. В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за осъществяване на разследването, служител под прикритие може да се използува и по разпореждане на наблюдаващия прокурор. Но ако в срок до 24 часа не се получи съдебно разрешение, дейността на служителя под прикритие се преустановява. Съгласно чл.177, ал.1 и 2 НПК обвинението и присъдата не могат да се основават единствено на данните, събрани със специални разузнавателни средства, както и само на тях и на показания на свидетели с тайна самоличност. В наказателното производство информацията по СРС-тата не може да бъде ползвана извън направеното искане, освен ако не се съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление по чл.172, ал.2 НПК.

д/ За да бъдат доказателствата, доказателствените средства и способите за събиране и проверка на доказателствения материал третирани като годни за обсъждане при вземане на решение по съществото на делото, те трябва да участвват в етапите на доказването. Това означава да бъдат
ДОПУСНАТИ - дейност на ръководно-решаващия към момента орган по присъединяване на определени материали към делото. Те се допускат чрез приемане - с постановление на досъдебното производство и с определение в съда-например да се разпита поискан свидетел.
Да бъдат СЪБРАНИ - това е дейност на ръководно-решаващия орган по разкриване, възприемане, закрепване и запазване на допуснатите материали - например да се призове и разпита поискан свидетел, което да бъде отразено в съответен протокол.
Чл.107, ал.4 НПК изисква недопустимост да се откаже събирането на доказателства, само защото искането не е направено в срок.
Доказателствените материали трябва да бъдат ПРОВЕРЕНИ - при това ръководно-решаващият орган внимателно /чл.107,ал.5 НПК/ установява наличието или липсата на противоречия или празноти при формиране на необходимата доказателствена съвкупност.
Например да се разпознае извършителят; или да се проведе следствен експеримент, за да се установят определени факти, за чието съществуване е добито познание от свидетелски показания. На последно място
доказателствата и доказателствените средства трябва да бъдат ОЦЕНЕНИ - мисловна логическа дейност,при която се установяват същността и значението им.
Такава оценка страните правят в ход на съдебни прения, когато трябва да изложат последователно своята преценка по относимостта /връзка на доказателствата с предмета на доказване/, допустимостта /спазена ли е процесуалната форма на доказателствените средства и способите за събиране и проверка на доказателствения материал/, достоверността /оценяват се доказателствените средства/ и достатъчността /съвкупната преценка на доказателствата и доказателствените средства/. Тази преценка се прави от съда с присъдата и в частност личи от мотивите към същата.

е/ ВРЪЧВАНЕ НА ПРИЗОВКИ, СЪОБЩЕНИЯ И КНИЖА; СРОКОВЕ, РАЗНОСКИ И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ /чл.178-190 НПК/.
Това е последната глава от втора част на НПК, свързана с доказването. Призовките, съобщенията и книжата се връчват от служител при съответния съд, орган на досъдебното производство, община или кметство и когато е невъзможно - чрез службите на МВР или на МП. В съдебната фаза, дори и когато свидетели са поискани от прокурор или от защита, призоваването им се извършва от съда. НПК предвижда специални правила за връчване на призовки, съобщения и книжа на военнослужещи, работници, малолетни, лишени от свобода, на намиращи се в чужбина физически и юридически лица. Призоваването при бързи случаи е възможно да стане по телефон, телекс ,факс или телеграма, като същото се удостоверява по определен начин - чл.178, ал.8 НПК. Казаното не важи за обвиняемия. Присъствието на защитените свидетели винаги се осигурява от прокурора.
Призоваването по НПК става на адресите ,които лицата, участници в процеса, са дали на компетентния орган /има възможности и за издирване на сменен адрес и процесуални последици в тази връзка/. Призоваването може и да не е лично. Когато призоваваното лице отсъства, призовките, съобщенията и книжата се връчват на пълнолетен член от семейството му, ако няма такъв - на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, ако поеме задължение да ги предаде. На учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностното лице, натоварено да приема книжа. В призовката се описва качеството на приелия я и задължението да я предаде. Лицата, които отговарят за връчването на призовките, съобщенията и книжата - длъжностни или граждани, се наказват с глоба до 500 лв., когато бъде установено нарушаване на задълженията им по съответен ред. Такава санкция е предвидена и за лицата, които са поели задължение за връчване на призовка - чл.182, ал.2 НПК.
Както при последните изменения на стария НПК, така и в новия НПК е въведена възможност, когато призовките, съобщенията и книжата са предназначени за обвиняем, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец и граждански ответник, който отсъства и е невъзможно връчването на някое от горепосочените лица, те да могат да се връчат на защитника или повереника. Но само при положение, че те се съгласят да ги приемат. И те обаче, ако ги приемат и не ги връчат, могат да бъдат санкционирани с глоба.
Ако правилата по призоваване не са изпълнени по зависещи или независещи от длъжностното лице причини, призоваването се води нередовно. Именно това забавя в най-голям процент от случаите наказателните производства. Следва да се отбележи, че органите на досъдебното и съдебното производство са тези, които указват мястото, откъдето трябва да става призоваването. Така че, ако те не са си изпълнили качествено задълженията или дори са недобросъвестни, не е редно да бъде винено длъжностното лице по връчването. Многообразието на нередовното призоваване е голямо и не може да бъде обхванато в настоящия преглед на НПК. Трябва дебело да се подчертае, че пренебрегването на правилата за призоваване с оглед бързина на производството или по някаква друга причина, води до съществено нарушение на процесуалните правила, прави постановения съдебен акт отменим и следователно нестабилен. Така че следва да бъде разбран съдът, когато в открито съдебно заседание осъществява прецизна преценка на редовността или нередовността на процедурата по призоваване.

- Законът предвижда специални СРОКОВЕ и начина на изчисляването им. В принципен аспект трябва да се каже, че сроковете за ръководно-решаващия орган /прокурор на досъдебното производство и съд в съдебната фаза/ са инструктивни, като се залага на изначално добросъвестното изпълнение на служебните задължения. Затова процесуалният закон не предвижда санкции за неспазването на сроковете от страна на ръководно-решаващия орган и при злоупотреба в тази насока, може да се наложи дисциплинарна отговорност по силата на ЗСВ.
Що се отнася до другите участници в процеса, посочените в процесуалния закон срокове за тях са
ПРЕКЛУЗИВНИ. Това означава, че при неспазването им, се губи възможността за пренасяне на акта пред съответен орган, който трябва да се произнесе по него, било то различен в институционален план /на прокурор пред съд/ или пак такъв в инстанционен порядък /от първа на втора инстанция/.
Например, определението на първоинстанционния съд в производство по вземане на мярка за неотклонение задържане под стража подлежи на обжалване и протестиране в 3 дневен срок от постановяването му и ако той бъде изпуснат или не се пристъпи към обжалване или протестиране по желание на страната, не се образува производство за разглеждане на мярката за неотклонение пред въззивен съд.
Ако са налице уважителни причини и се направи искане за това, в хода на срока може да се допусне продължаването му - чл.185 НПК. Може да се допусне и възстановяване на срока, ако искането е направено след изтичането му - чл.186 НПК. При това се предвижда нарочна процедура, при която с подаването на молбата до съда или до органа на досъдебното производство за възстановяване на срока, се извършва и действието, срокът за което е пропуснат /например с молбата за възстановяване на срока се дава и жалбата срещу първоинстанционна присъда, срокът за обжалване на която е пропуснат/. В открито съдебно заседание, когато става дума за преценка на съд, се установява уважителността на причините, поради които е пропуснат срокът - например постъпване в болница по спешност. За илюстрация, не може да се счете за уважителна причина позоваване на пропускане срока на обжалване на съдебен акт, тъй като страната се е забавила, пък макар и с един ден. Сроковете са предвидени, за да се спазват и действат дисциплиниращо. По молба на заинтересованото лице, действието, за което срокът е изпуснат, може да бъде спряно.
Отделно от това, в частта за съдебното производство се съдържат специални правила за връщане на жалбата и протеста при просрочване на атакуването на първоинстанционен и въззивен съдебен акт - чл.323 НПК и чл.351, ал.4 и 5 НПК.

- На последно място тук е разделът за разноските и възнагражденията -чл.187-190 НПК. Нужно е да се акцентира, че разноските се покриват от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение /съдебно/, когато става дума за дела за престъпления от общ характер и от частния тъжител - по дела за престъпления от частен характер. По дела от частен характер, разноските по направените от подсъдимия доказателствени искания, се поемат от съда. Решението за дължимите разноски се взима от съда или от органа на досъдебното производство. Подсъдимият бива осъден да заплати направените по делото разноски само, ако бъде осъден.
Когато бъде оправдан или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а по дела от частен характер - за сметка на тъжителя. НПК не предвижда възможност, ако подсъдимият бъде оправдан по дело от общ характер, обвинителната власт да бъде осъдена да му заплати направените разноски - по договора между него и упълномощения му защитник. Нормата на чл. 189, ал.2 НПК категорично решава въпроса със заплащането на преводачите - на досъдебното производство то е за сметка на съответния орган, а на съдебното - за сметка на съда.