5/ КАСАЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО
Четвъртият стадий на съдебната фаза е касационното производство. Органът, който го осъществява, е Върховният касационен съд на Р България. Касационната проверка е редовен способ за проверка на присъдите и я има само, ако е минала въззивна проверка, която не може да се прескача.
Чл.346 НПК посочва изрично кои актове на въззивния съд подлежат на касационен контрол. Трябва да се уточни, че не могат да се атакуват по касационен ред:
- присъдите и решенията по дела от общ характер, по които деецът е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА по чл.78 А НК;
- актовете на апелативните съдилища, с които се отменява първоинстанционната присъда и делото се връща на прокурора или първия съд;
- решенията на окръжните съдилища, с които се потвърждават присъди на първостепенните районни съдилища.
Предвид наказанията, предвидени за престъпления ОБИДА и КЛЕВЕТА, отнесени към журналистите, може да се твърди, че не би се стигало до произнасяне на ВКС на РБ, тъй като в тези случаи по правило се прилага разпоредбата на чл.78 А НК при осъдителна присъда /освобождаване от наказателна отговорност и налагане на глоба, но само когато са налице едновременно изброените в същия член условия за това/.
За разлика от въззивната проверка, при касационната съдебният акт се контролира само в атакуваната част и само относно обжалвалите лица. Тук произнасянето трябва да е в двумесечен срок – чл.347, ал.1 НПК. Касационната инстанция може да отмени присъдата и по отношение на неподалите жалби подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза. Няма възможност за провеждане на допълнително съдебно следствие, няма доказване в същинския смисъл на този термин и когато констатира някакви пороци по производството, касационната инстанция отменя акта на въззивния съд и връща делото или на предходна процесуална фаза /досъдебно производство/ или на някой предишен стадий от съдебната фаза /първоинстанционно или второинстанционно производство/.
Касационните основания са стриктно изброени в закона и представляват пороци в съдебния акт, водещи до необходимост от коригирането му. Те са:
- нарушение на материалния закон /или той е приложен неправилно, като не са съобразени изрични разпоредби, или не е приложен правилният закон, което представлява грешка в квалификацията/;
- допуснато е съществено нарушение на процесуални правила /порок в прилагането на процесуалния закон, водещ по принцип до накърняване на правата на страна в процеса/
- явна несправедливост на наложеното наказание /то не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, неправилно е приложено или е отказано приложението на условното осъждане и др./.
За подаването на жалба и протест пред ВКС също има срок, указан в закона. Сезиращият акт трябва да отговаря на определени правила, които за разлика от тези за въззивната инстанция, са абсолютно конкретни и се изчерпват със стриктно определените касационни основания. Затова по мнение на автора при производствата пред ВКС е предвидена задължителна защита по смисъла на чл.94, ал.1, т.7 НПК. Касационните жалба или протест трябва да бъдат професионално изготвени, защото в противен случай могат да бъдат върнати по съответен ред. Те се връщат и когато не са подадени в срок или не са подадени от лице, което има право на жалба или протест и др. Връщането подлежи на контрол от ВКС.
Правомощията на касационната инстанция също са точно изброени в закона и са свързани с потвърждаване на второинстанционния акт, с неговата отмяна или изменяване. При отменяването и връщането се дават указания съдът да се произнесе по начин, по който би се произнесъл ВКС, ако беше компетентен. Указанията на ВКС са задължителни в определените от закона случаи. Трябва само да се изтъкне, че законът разрешава той да не се приложи по начина ,указан в отменителното решение на ВКС, ако по производството се констатират други фактически положения. Освен това при новото гледане на делото задължително трябва да се следи за забраната за влошаване на положението на подсъдимия.