30. Социологическото учение за държавата на Л. Гумплович

През XIX век се формират две нови властнически теории - расовата и класовата.
Представители на расовата теория в Англия са богословът Малтус и социологът Х. Спенсър. Във Франция теорията се развива от граф Артур дьо. Гобино и др. Своя връх теорията достига в съчиненията на австрийския държавовед и социолог Лудвиг Гумплович. Гумплович приема, че началата на човешкия род се поставя чрез полигенеза. Етническите групи постоянно влизат в конфликти, в резултат на което по-силните завладяват по-слабите и за да ги експлоатират създават държавата.
В хода на историческото развитие настъпва сливане между племената в държавата. Борбата продължава като борба между държави, при което по-силните отново налагат своето господство. За основоположници на класовата теория в разглеждания вариант се приемат К. Маркс и Фр. Енгелс, а за техен последовател - В.И.Ленин. Според тях, с появата на собствеността обществото се разделя на две класи - експлоататори и експлоатирани. За да укрепят своето икономическо господство, експлоататорите създават държавата.
В исторически план класите се сменят, но експлоатацията се запазва, а с нея и политическото средство за властване - държавата. чак при комунизма, експлоатацията се премахва, а с нея и държавата.

Представители на расовата теория са Малтус, Спенсър и много други. Най-ярък неин привърженик е австрийския социолог Лудвиг Гумплович. Според него расите са
неравностойни, битката между тях е развитието на човешкия род. По-силните завладяват по-слабите.По-силната група е малобройна, организирана, войнствена,интелектуално извисена и може да господства над по-слабата, по-многобройна, неорганизирана и пр.
етническа група. В хода на историческото развитие  племената се сливат, формират се народите, но те носят белега на своето расово начало, остават неравностойни.Борбата между расите продължава като борба между държавите.