През XIX век се формират две нови властнически теории - расовата и класовата.
Представители
на расовата теория в Англия са богословът Малтус и социологът Х.
Спенсър. Във Франция теорията се развива от граф Артур дьо. Гобино и др.
Своя връх теорията достига в съчиненията на австрийския държавовед и
социолог Лудвиг Гумплович. Гумплович приема, че началата на човешкия род
се поставя чрез полигенеза. Етническите групи постоянно влизат в
конфликти, в резултат на което по-силните завладяват по-слабите и за да
ги експлоатират създават държавата.
В
хода на историческото развитие настъпва сливане между племената в
държавата. Борбата продължава като борба между държави, при което
по-силните отново налагат своето господство. За основоположници на
класовата теория в разглеждания вариант се приемат К. Маркс и Фр.
Енгелс, а за техен последовател - В.И.Ленин. Според тях, с появата на
собствеността обществото се разделя на две класи - експлоататори и
експлоатирани. За да укрепят своето икономическо господство,
експлоататорите създават държавата.
В
исторически план класите се сменят, но експлоатацията се запазва, а с
нея и политическото средство за властване - държавата. чак при
комунизма, експлоатацията се премахва, а с нея и държавата.
Представители на расовата теория са Малтус, Спенсър и много други. Най-ярък неин привърженик е австрийския социолог Лудвиг Гумплович. Според него расите са
неравностойни, битката между тях е развитието на човешкия род. По-силните завладяват по-слабите.По-силната група е малобройна, организирана, войнствена,интелектуално извисена и може да господства над по-слабата, по-многобройна, неорганизирана и пр.
етническа група. В хода на историческото развитие племената се сливат, формират се народите, но те носят белега на своето расово начало, остават неравностойни.Борбата между расите продължава като борба между държавите.