Основни
правомощия общи за всички държавни глави:
- държавния глава има представителна
функция à в международните
отношения, пред други държави, пред международни организации и пред обществото;
- правомощия свързани с
отбраната, външни работи, сигурност à подписват
акредитивни писма на дипломати, приемат чужди дипломати и консули в страната,
награждават с ордени и медали;
- даване на гражданство;
- обявяване на частична и
пълна мобилизация;
- свикване на парламента на
редовна сесия;
- насрочването на
парламентарни избори и референдуми;
- държавния глава е върховен
главнокомандващ и най-често има номинални функции, които са предимно
политически;
- участва в заключителната
фаза на законодателния процес, като във всички държави той промулгира и
обнародва законите, а в някои държави има и право на вето;
- има право да разпуска
парламента. Това става по принцип по предложение на правителството или на шефа
на правителството;
- има конститутивни правомощия
à има право да назначава членове на различни институции
(управителни съвети на органи, медийни органи като СЕМ, назначава и освобождава
от длъжност висшите държавни служители, висши дипломати, военни длъжности,
съдии).
Президентът в парламентарната
форма на управление упражнява правомощията си в обвързана компетентност и често
пъти е с вързани по отношение на дати за избори, на разпускане на парламента и
на свикване. При извънредно положение конституционните с-ми се различават
драстично в зависимост от предоставените правомощия на президента. Най-често му
се предоставят т.нар. резервни правомощия т.е. парламента обявява това положение,
но държавния глава се задейства когато парламента не може да бъде свикан. Някои
конституции предвиждат статуса на държавен глава като комисариален президент.
Това значи, че държавния глава придобива много значителни правомощия в една
извънредна ситуация. Това е така във Ваймарска Г-я, защото президента е аналог
на конституционния монарх с неговата прерогатива да действа като гарант.
Компетенциите
на държавния глава зависят от формата на държавно управление. Най-сериозни са
компетенциите на държавния глава в абсолютната монархия, но тъй като тези д-ви
вече не съществуват най-значими са правомощията на президента/монарха в
президентската република и конституционната монархия. В класическите
президентски републики президентът е самата изпълнителна власт като не
съществува самостоятелна институция на правителството. Сред модификациите на
президентската република интересен пример е Русия където наред с един доста силен
президент имаме колегиално правителство и мин.-председател, който е глава на
това правителство. Президентът и монарха в републиката съотв. монархията
ръководи и осъществява външната и вътрешната политика на страната. Той е
върховен главнокомандващ, има реална власт в областта на външните отношения
като може да сключва международни договори включително такива с обществено
значение, назначава и освобождава дипломатите и консулите и приема съответно
такива. В САЩ президентът може да сключва и т.нар. изпълнителни споразумения, с
които той обвързва не САЩ като цяло, а само правителството, само изпълнителната
власт, и които не са задължителни за администрацията. В класическите модели на
президентската република и конституционната монархия държавния глава не може да
разпуска парламента, защото е налице твърдо разделение на властите в следствие
на което президента/монарха не може предсрочно да прекратява пълномощията на
парламента и обратно. При тези форми на управление се наблюдават два стожера на
властта парламента и президент/монарх, които са източници на своите правомощия.
Държавния глава при полупрезидентските
републики. Пример
за такива републики са Франция, Ваймарска Германия, Австрия, Португалия,
Ирландия, Финландия, Полша. Държавния глава е част от изпълнителната власт,
подобно на президента в президентската република осъществява текущото
управление в страната, но споделя тази изпълнителна власт с правителството
което притежава собствена глава – съответния мин.-председател. Това състояние
се определя като двуглавост (бицефалия). При полупрезидентската форма на
управление имаме несиметрично редуване на парламентарна и президентска фаза.
Когато имаме разминаване на политическата принадлежност между президента и
правителството тогава се наблюдава парламентарната фаза. Премиерът се превръща
в относително автономна фигура, а президентът се оттегля в т.нар. сфера на
висшата политика свързана с външните работи, отбраната, международните
отношения. Типични правомощия на държавния глава в полупрезидентската форма на
управление са свързани с ролята му на гарант и арбитър. Това са неговите
гарантистка и арбитражна функции. Така например конституцията на Ф-я от 1958г.,
португалската, полската, руската конституция обявява президента за гарант за
спазване на конституцията, за нормалното функциониране на публичната власт, за
териториалната цялост и националния интегритет, спазването на международните
договори (Франция), независимостта на съдебната власт. Арбитражната функция à държавния глава е оправомощен да води т.нар. политически
арбитраж между висшите органи на публичната власт, с което да гарантира тяхното
нормално функциониране. За разлика от парламентарната форма на управление,
където държавния глава осъществява пасивен политически арбитраж т.е. дава
съвети, консултации, при полупрезидентската форма на управление президента
осъществява активен арбитраж, което означава, че той има реални правни
възможности, с които да принуди държавните органи да сътрудничат помежду си.
Държавния глава в парламентарна форма на управление притежава възможността да
съветва, поощрява и предупреждава т.е. ако счита, че органите се отклоняват от
конституционните им правомощия или има политически криза държавния глава може
да ги свика и да действа като медиатор. Президентът в президентската република
обаче има конкретни правомощия и те са следните:
-
право да разпусне парламента;
-
да принуди мин.-председателя да подаде оставка.
Държавния глава при парламентарната форма на
управление
е в по-голяма или по-малка степен номинална власт. В съвременната теория
използва формулата на Б. Констан за неутралната посредническа власт. Държавния
глава е изведен от текущото управление и действа като морален резерв на
нацията. Колкото по-слаби са партиите в една страна, толкова по-голяма е
властта на държавния глава и обратно – колкото по-стабилна е партийната
система, толкова по-малки са възможностите на държавния глава да се намесва в
текущото управление. В повечето съвременни парламентарни републики държавния
глава действа и като гарант за спазването на конституцията чрез правомощията му
да сезира КС или чрез правото си на вето.
Примери:
За монархическия вариант à Великобритания. Британския монарх
еволюира от един абсолютен монарх до един конституционен монарх. Английски аналог
на това разбиране на Б. Констан за неутралната власт на държавния глава във
Великобритания възниква концепцията за номиналното присъствие на монарха в 3-те
власти. Монарха има мн. важни символични, интегративна и представителна
функции. Английския монарх е символ на единството на нацията, а интегративната
му функция се изразява в това, че е глава на цялата британска общност.
Английския монарх е глава на англиканската църква.
Силата на държавния глава е в обратнопропорционална
зависимост от силата на мин.-председателя.
Президент в
Германия. Той е относително слаб държавен глава. Институцията на немския
президент е пример за рефлексивността и реактивността на немския основен закон
по отношение на Ваймарската конституция от 1919г., защото по Ваймарската
конституция той се е избирал пряко от народа, с мандат 7год. и със съществени
правомощия в реалната политика и особено в областта на изпълнителната власт.
Определението на М. Дьоберже е приложимо и за президента на Г-я по Ваймарската
конституция: комисариален тип президент. Той притежава редица реални правомощия
в областта на изпълнителната власт и освен това президентът във Ваймарска
Германия може да осъществява пряк плебисцитарен диалог с народа поставяйки
въпроси на референдум и се превръща в средоточие на цялата държавна власт при
извънредна ситуация. По подобен начин стоят нещата и във Франция. Това създава
риск от диктатура, но същевременно създава предпоставки за преодоляване на
кризата.
Съвременния немски президент се избира по
парламентарен път (чрез Федерално събрание) и според повечето автори той дори
не участва в определянето на политиката на страната, т.е. той има символични и
интегративни функции. Той има типичните правомощия на номиналния държавен
глава. Той назначава висшите съдии с изключ. на тези на КС, висшите военни,
висшите служители.
При
парламентарната форма на управление държавния глава е неотговорен докато при
президентската форма на управление президента е отговорен. При парламентарната
форма на управление актовете на държавния глава подлежат на приподписване (контрасигнатура). Кои актове на
държавния глава се приподписват? Правните актове. В Германия обаче се приподписват всички актове ( и политически
актове, интервюта, всякакви волеизявления на президента). Има 3 хипотези когато президентът на Г-я
има реални възможности за въздействие:
-
при извънредно положение;
- когато възникне
ситуация на политическа нестабилност. Има 2 случая на политическа криза. Първи
случай à конституиране на
правителството в Германия: президента има право да предложи кандидат за
канцлер. Бундестага трябва да избере предложеното лице с абсолютно мнозинство.
Ако Бундестага не го избере с абсолютно мнозинство имаме 2-ра стъпка.
Бундестага предлага кандидат и ако пак не се избере канцлер имаме 3-ти етап.
Бундестага предлага нов кандидат, но за избора му е достатъчно обикновено
мнозинство. Поради това, че такова правителство е нестабилно президентът има
право да избере кандидат или да разпусне Бундестага и да предизвика нови
избори. Втори случай à когато канцлера е поискал
вот на доверие и парламентът е отказал вота на доверие. Канцлера обаче може да
бъде свален само с конструктивен вот на недоверие. Канцлера може да предложи на
президента последния да разпусне Бундестага. Тогава президента действа като
арбитър между правителството и Бундестага. Тази хипотеза на разпускане на
парламента при вот на доверие има конкретни приложения в 2 случая ( при Хелмут
Кол и Герхард Щрьодер).
Арбитражни правомощия на френския президент à възможността да разпуска долната камара на парламента, да поставя
въпроси на референдум, да принуди правителството да излезе в оставка, когато е
налице президентска фаза. Кой от тези 2 субекта надделяват? Отговора е
парламента. Във Ф-я заседанията на правителството под председателството на
президента имат самостоятелен статус. В повечето държави контрола върху
ядреното оръжие е предоставен на президента.
Американският президент е първият
президент в историята въобще (Дж. Вашингтон). Бащите на американската
конституция са водили спорове за това как да бъде устроен поста на президента.
На първо място дали това да бъде едноличен или колективен орган и второ – какъв
да е мандатът му. Решава се това да бъде едноличен орган с мандат от 4 год.
като първоначалния вариант на амер. конституция няма забрана за преизбиране.
Институцията на вицепрезидента. Има резервна
функция – при предсрочно прекратяване на мандата на президента той заема поста
на президента до края на мандата. Първоначално вицепрезидент е ставал загубилия
изборите за президент. След това обаче се приема една 1-ва поправка в
конституцията и се предвижда, че те се избират по двойки, в екипи.
Правомощия на вицепрезидента: пръв помощник на
президента. Президента е реално титуляр
на изпълнителната власт и се
подпомага от държавни секретари и
различни офиси, агенции и т.н. т.е. имаме държавни
секретари и администрация към президента.