Парламент



Понятие за парламент: в развитието на институцията на парламента се наблюдават 2 основни етапа. Първият етап може да наречем домодерен (късносредновековен) и модерен.
През първия етап (от края на XII до края на XVIII в.) съществуват т.нар. късносредновековни или феодални парламенти за разлика от съвременните модерни парламенти, които възникват през края на XVIII в. Типични примери за т.нар. феодални парламенти са испанските кортеси, френските генерални щати, английския парламент.
Характеристика на късносредновековните парламенти: различават се на първо място по техния статус и функции в конституционната система. На второ място по техните правомощия. На трето място по типа на депутатския мандат. На четвърто място по вида представителство, което се осъществява в тях. Парламентът възниква първоначално като колективен консултативен орган към краля. Първоначално парламентите имат право само да дават становище. Във Великобритания с Magna Harta Libertatum се възприема принципа „няма данъци без представителство” т.е. възникват бюджетните правомощия на парламента. Парламента получава правото да одобрява финансите, да се произнася по приходите и разходите свързани с войната. Постепенно парламента получава правото на законодателна инициатива, което постепенно прераства в законодателна функция на парламента. За разлика от съвременните парламенти базирани върху свободен или условно свободен партиен мандат, мандатът на депутатите в тези средновековни парламенти е императивен. Това следва от характера на представителството, което се осъществява. В късносредновековните парламенти се реализира съсловно-териториално представителство, а не общонационално представителство. Постепенно в хода на еволюцията на парламентаризма се осъществява трансформация на функциите и статуса на парламента. Парламентът постепенно се превръща в общонационална представителна институция, в която депутатите се ползват със свободен мандат. Същевременно спектъра на правомощията на парламента значително се разширява и съвременните парламенти имат следните основни класически правомощия:
1.     законодателна функция;
2.     контролна функция;
3.     бюджетна функция;
4.     конститутивна функция (парламента може да избира изцяло или от части състава на други органи);
5.     представителна функция;
6.     легитимационна функция;
7.     интеграционна функция.
Парламента притежава в контекста на различните форми на държавно управление като същевременно неговите класически правомощия търпят съответни модификации. Така например при парламентарната и полупрезидентската форма на управление между парламент и правителство съществува т.нар. генетична и функционална връзка. В президентската форма на управление няма такава връзка.