Образуване на правителството. В парламентарната
и полупрезидентската форма на управление правителството се конституира по
парламентарен път. Има 2 модела на
образуване на правителството. И в 2-та модела имаме предпарламентарна и
парламентарна фаза. Предпарламентарната фаза е свързана с дейността на
държавния глава. Парламентарната фаза е свързана с инвестирането на доверие от
страна на парламента. Предпарламентарната фаза може да има формален, реален или
пък решаващ характер.
Първи модел: държавния глава предлага мин.-председател, парламента
го избира и държавния глава назначава избраното лице (среща се в Германия и
Испания).
Втори модел: държавния глава назначава и правителството търси т.нар.
вот на инвеститура, вот на доверие. Тази процедура по търсене на първоначален
вот на доверие е разпространена в повечето държави, но във Ф-я и Великобритания
доктрината е развила концепцията, че не винаги е необходим този първоначален
вот на доверие от парламента. Съществува два вида инвеститура – еднолична и
колективна. Еднолична à парламента избира само
мин.-председателя. Колективна à парламента трябва да избере правителството като цяло т.е. не
само председателя, парламента определя състава и структурата на правителството.
Тук волята на парламента доминира над волята на председателя на правителството,
над волята на държавния глава. Колективната инвеститура засилва парламентарната
отговорност на правителството, но е в състояние да ограничи правомощията на
мин.-председателя.
Образуване
на правителството в Германия. Чрез 2-те фази.
Образуване
на правителството във Великобритания à кралицата
назначава мин.-председател в съответствие с волята на избирателите.
Образуване
на правителството във Франция президента назначава, а мин.-председателя трябва
да търси вот на недоверие. По предложение на мин.-председателя президента
назначава министрите.
Образуване
на правителството в САЩ президента сам назначава своята администрация.
В
България е възприета колективна инвеститура.
Състава на правителството
в някои конституции бива изрично фиксиран (както структурата, така и състава).
Този модел осигурява относителна стабилност на структурата на правителството,
но значително ограничава възможността както на парламента, така и на
председателя на правителството да определят по такъв начин състава на
правителството, че да отговаря на текущите потребности. В други страни, като
например в Б-я парламентът поради наличието на колективна инвеститура предопределя
състава и структурата на правителството като обвързва със своята воля състава
на правителството. В повечето страни обаче е възприета едноличната инвеститура
което означава, че състава и структурата на правителството се определя в
зависимост от волята на председателя на правителството. Формално погледнато той
е свободен в подбора на конкретните лица, но реално погледнато той често пъти е
зависим от волята на своята партия, от стремежа да бъдат представени различните
партийни крила в правителството. При коалиционните правителства пък
председателят на правителството често пъти е обвързан и от предварителни
коалиционни споразумения. Пример:
коалиционните споразумения във ФРГ, които според някои автори имат характера на
конституционни договори, но според повечето автори те нямат правен характер, а
имат само политически характер. Във Великобритания структурата на
правителството, а също така и неговия състав са предопределени от наличието на
кабинет в сянка. В повечето държави на конституционно или законово равнище са
определени поне мин. изисквания към състава и структурата на правителството.
Във Великобритания съществуват и редица конституционни конвенции, които уреждат
тези въпроси.
В конституционната теория се прави разлика м/у континентален и
англосаксонски модел на правителството. Континенталният модел се характеризира
с това, че в състава на правителството се включват само титулярите на
министерства т.е. в правителството влизат титуляри на ведомства, които са от
основополагащо значение. В англосаксонския модел в институцията правителство се
включват освен министрите и ръководителите на други централни органи на
изпълнителната власт. Всяко едно правителство задължително включва 2 фигури:
министрите и мин.-председателя. В някои страни съществува и инситуцията на
зам.мин.-председателя било като самостоятелна институция със собствени
правомощия, било създадена чрез конкретни правомощия от мин.-председателя. В
повечето страни правителството е относително монолитна структура без вътрешни
подструктури за разлика от Великобритания, където правителството съдържа цяла
серия от субструктури. В немската теория се обосновава т.нар. право на канцлера
да определя структура и състава на правителството без някоя друга институция, в
частност Бундестага, да могат да ограничават това негово правомощие. В някои
страни като например Франция и Великобритания съществува вътрешна йерархия на
министрите като например във В-я се прави разграничение между министри стоящи
начело на департаменти, мин. стоящи начело на министерства, старши и млади
министри, министри, които са членове на вътрешния кабинет, на кабинета или само
на правителството.
Примери за структура на правителството в САЩ, Франция, ФРГ,
Великобритания.
В САЩ няма
правителство. Има президент и администрация на президента, която изпълнява
функциите на правителство, но не е колегиален орган, наречен правителство. В
този смисъл администрацията в САЩ наподобява структурата на изпълнителната
власт в конституционната монархия.
Структурата на правителството във Ф-я е предопределена от
полупрезидентската форма на управление. Във Ф-я се прави разграничение между
Съвет на министрите (когато президента председателства заседанието) и Съвет на
кабинета (когато президента не участва в заседанието, той се председателства от
мин.-председателя).
Структурата на правителството във ФРГ е предопределена в
основния закон. Правителството се състои от канцлер и министри. Освен това
правителствата във В-я, в Г-я се подпомагат от комитети на правителството,
подобни на комитети на парламента, които са само помощни органи. Те подпомагат
правителството във връзка с реализиране на общата и ресорна политика, и особено
във връзка с реализирането на законопроектите. Правителството е основния
вносител на законопроекти.
Структура на правителството във Великобритания:
- Кing in council (монарха е част от
изпълнителната власт, но само номинално);
- Private
council ( Таен съвет). Институцията на парламента във В-я
произхожда от този Таен съвет. Навремето този Таен съвет се състоял от
съветници, които съветвали монарха по въпроси от изпълнителната,
законодателната и съдебната власт. Този съвет се състои от около 300 души,
които се определят от самата кралица. Кворум за заседание à 3 души. И тази
институция е номинална;
- government (правителство).
Част от правителството са не само министрите, но и ръководителите на различни
ресорни администрации. Правителството във В-я обаче е твърде голямо, за да може
като колегиална институция да формира и осъществява политиката на страната,
защото то се състои от около 95 човека. Всички министри са задължително
депутати и ако правителството е твърде многобройно съществува риск на доминация
на правителството над парламента.
- реално обаче
ядрото на изпълнителната власт е Cabinet
(кабинет) т.е. правителство и кабинет във В-я не са
синоними, защото в кабинета влизат най-вече старшите министри, тези, които
ръководят важни ведомства, важни департаменти. Кабинета също е доста голям
(25-30 души), поради което съществува т.нар. Inner Cabinet (Вътрешен кабинет), в който влизат най-важните
членове на кабинета.
Ако в Г-я канцлера
има правото да изгражда своя кабинет, но това право е ограничено от
конституцията, то правото на премиер министъра във В-я е още по-голямо.
Prime
minister
Inner
cabinet
Cabinet
Government
* институцията на мин. без портфейл и мин. без конкретни поръчения.
Статус на мин. без портфейл може да бъде даден при коалиционни правителства, за
да се постигне баланс. Типичен пример са скандинавските страни. Мин. без
портфейл може да бъде и лице, което има голям авторитет и може да допринесе със
своите съвети за подобряване на политическата дейност.