СУБЕКТИ НА ПРАВОТО НА ДОСТЪП

Субекти  на  правото  на  достъп

ЗДОИ,  чл. 4:

  -  ал.1  -  всеки гражданин на Република България

  -  ал.2  -  чужденците

  -  лицата без гражданство

  -  ал.3  -  всички юридически лица

Ал. 1  -  „при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсне, получаване и разпространяване на такава информация”

         -  Например:

                 --  Закон за защита на личните данни

                 --  Закон за защита на класифицираната информация

         -  По-нагатък  -  принципът за ограничаване на изключенията

    По аналогия  -  достъп до „Държавен вестник”.

Чл.1. (3)  (Нова – ДВ, бр.16 от 2008г., в сила от 01.07.2008г.)  „Държавен вестник поддържа интернет страница, достъпът до която е свободен и безплатен.

Чл.3.  (2)  (Нова – ДВ, бр.16 от 2008г., в сила от 01.07.2008г.)   Официалният и неофициалният раздел се публикуват и в интернет страницата на „Държавен вестник”. При несъответствие между печатното издание и изданието в интернет страницата правно значение има текстът на печатното издание.

Субекти за правото на повторно използване

Организация от обществения сектор

ЗДОИ,  чл.3.  (4)  (Нова – ДВ, бр.49  от 2007г.)  Организация от общесвения сектор е

  -  държавен орган

  -  орган на местно самоупровление и

  -  публичноправна организация,

  -  както и техните обединения.

Принципи за осъществяване правото на достъп до обществена информация

Значение на принципите:

 -  насочват практиката

 -  служат като основа за тълкуване

 -  определят границите на приложение на нормативната уредба

 -  показват насоките за развитие на това право

Основни принципи

Чл. 6. (1)  (Предишен текст на чл.6  -  ДВ, бр. 49 от 2007г.)   Основните принципи при осъществяване правото на достъп до обществена информация са:

1.  откритост, достоверност и пълнота на информацията;
2. осигуряване на еднакви условия за достъп до обществена информация;
3. осигуряване на законност при търсенето и получаването на обществена информация;
4. защита на правото на информация;
5. защита на личната информация;
6. гарантиране на сигурността на обществото и държавата.

  

(2)  (Нова – ДВ, бр. 49 от 2007г.)   Основните принципи при предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване са:

     1.   осигуряване на възможност за многократно повторно използване на

           информация от  обществения сектор;

1. прозрачност при предоставяне на информация от обществения сектор;
2. забрана за дискриминация при предоставяне на информация от обществения сектор;забрана за ограничаване на свободната конкуренция.
3. забрана за ограничаване на свободната конкуренция.

Максимална откритост

Нито едно държавно учреждение не трябва да бъде изключено от задължението да отвори цялата информация, която държи. Освен това, лицата, искащи достъп, не се изисква да показват какъвто и да е особен интерес към тази информация, и презумпцията за за отговорност да задължава органа, стремящ се да забрани достъпа до информация да доказва, че тя може законно да бъде отказана.

Задължения за публикуване

Държавните органи следва активно да публикуват и разпространяват основни видове информация дори и при липса на искания. Новите технологии правят тази задача по-лесна и по-евтина.

Насърчаване на открита държава

В основата си успехът на правото на свободна информация често зависи от смяната на дълбоко вкоренената култура на секретност в държавата. Длъжностните лица следва да бъдат обучавани, докато правото следва поне да конкретизира отговорността, за да гарантира, че потребността от открита държава може активно да бъде претендирана, например към омбудсман. Освен това, стандарти за поддържане на регистрации, трябва да бъдат установени и предписани, тъй като обработката на информация е една от ключовите функции на съвременното държавно управление.

Отраничен обхват на изключенията

Изключенията следва да са ясно и ограничително установени и следва да са обект на тестове за „вреди” и „публичен интерес”. Ограниченията следва да бъдат точно закрепени в закона, да са необходими в демократичното общество и да са съответни на целите за защита на националната сигурност, обществената сигурност и правото на личен живот.

Процедури за облекчаване на достъпа

Исканията за информация следва да бъдат обработвани бързо и честно, следва да бъде възможен независим преглед на всички откази. Държавните органи трябва да бъдат задължени да назначат служител за връзка с печата, за да се гарантира съгласие със законодателството за свобода на информацията.

Разходи

Гражданите не следва да бъдат спирани при търсене на информация от прекомерни разходи. За да се гарантира последователност и достъпност, разходите трябва да бъдат установени от централната власт, а не от всеки държавен орган поотделно.

Открити съвещания

Съвещанията на държавните органи следва да бъдат открити за обществеността.

Приоритет на отритостта

Законите, които не са съгласувани с принципа на максимална откритост, следва да бъдат изменени или отменени. Там, където потенциални конфликти не могат да бъдат разрешени чрез тълкуване, разпоредбите за свобода на информацията следва да действат вместо тези, установяващи ограничения.

Защита на служители, разгласили тайна

Законодателството за звобода на информацията следва да защитава гражданите от юридически, административни или свързани с трудовата заетост санкции за предоставяне на информация за правонарушения. Такава защита следва да се прилага дори там, където предоставянето в други случаи би било в нарушени на юридически или трудови изисквания.

Ограничения на правото на достъп до обществена информация

Чл. 5.  (Изм. – ДВ, бр.49 от 2007г.)  Осъществяването на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица, както и срещу националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите и морала.

Ограничения

Чл. 7.  (1)  (Изм. – ДВ, бр.45 от 2002г.,  изм. – ДВ, бр.59 от 2006г.  в сила от 01.01.2007г.,  изм. – ДВ, бр.49 от 2007г.)   Не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите предвидени със закон.

    (2)  Достъпът до обществена информация може да бъде пълен или частичен.

Чл. 17. (1)  Свободен е достъпът до обществена информация, свързата с дейността на задължените субекти по чл.3, ал.2.

    (2) Информацията по ал.1, която представлява търговска тайна или чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне.

Чл. 31. (1)   Срокът по чл.28, ал.1  може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й.

    (4)  При неполучаване на съгласие от третото лице в срока по ал.1 или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган може да предостави исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, отнасяща се до трето лице.

    (5)  Не е необходимо съгласие на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този закон.