Парламентаризъм.



Криза на парламентаризма и съвременен рационализиран парламентаризъм. Парламентаризма се дели на ранен (XVIII – XIX в.), класически (XIX в.) и кризата между двете световни войни. Кризата на парламентаризма възниква в следствие на 2 типа фактори – правни и извънправни. Извънправните са политически фактори, икономически фактори и др. Правните фактори à 2 основни проблема:
1.     липсата на конституционализация на политическите партии;
2.     нестабилността на правителството.
Тези 2 аспекта на кризата произтичат от бързото установяване на масовата демокрация, която е продукт на въвеждането на всеобщото и равно избирателно право. Въз основа на всеобщото и равно избирателно право рязко се разширява избирателния корпус. По-голямата част от населението получава възможност да участва в политическия живот на страната и да гласува. Същевременно на политическите партии се гледа все още като едно негативно или поне неутрално явление и тези политически партии все още не са в състояние да се превърнат в стожер на съвременната представителна демокрация с важни функции по рекрутиране на политическия елит, по провеждане на комуникацията между населението и държавните органи и т.н. Към този период липсват контрол за конституционност на политическите партии и контрол върху финансирането на политическите партии. Това са 2 от важните причини за появата на антисистемни партии (партии, които се стремят да узурпират властта) и на второ място за появата на конюнктурно, а не стратегически ориентирани и в този смисъл безотговорни партии. Те нямат ясна концепция, ясна идеология. Наличието на антисистемни и безотговорни партии води до дестабилизиране на парламентарната форма на управление, тъй като партиите, които влизат в парламента са твърде много, формират безпринципни управленски и опозиционни коалиции което пречи на формирането на ясно и дългосрочно мнозинство в парламента, а от това следва и невъзможността за формиране на стабилни и ефективни правителства. Тази криза на парламентаризма бива преодоляна след II Световна война, когато конституционните системи правят следното:
1. конституционализират политическите партии à уреждат техния статус в конституцията и създават законова уредба на политическите партии и най-вече относно 2 проблема: финансиране на партиите, контрол за конституционност и развитие на т.нар. вътрешнопартийна демокрация;
2. нестабилността на правителствата се коригира чрез рационализация на процедурите за парламентарен контрол à отстраняват се т.нар. инцидентни и косвени бламове, създават се по-усложнени процедури за търсене на политическа отговорност на правителството чрез вот на недоверие и т.нар. конструктивен вот на недоверие.
      След II Световна война се наблюдава еволюцията на парламентарните с-ми към т.нар. министерилизъм, който е свързан с водещата роля на правителството подкрепяно от парламентарното мнозинство и особено на ролята на неговия председател.