Криза на парламентаризма и съвременен
рационализиран парламентаризъм. Парламентаризма се дели на ранен (XVIII – XIX в.), класически
(XIX в.)
и кризата между двете световни
войни. Кризата на парламентаризма възниква в следствие на 2 типа фактори – правни и извънправни. Извънправните са политически
фактори, икономически фактори и др. Правните фактори à 2 основни
проблема:
1. липсата на
конституционализация на политическите партии;
2. нестабилността на
правителството.
Тези 2 аспекта на кризата
произтичат от бързото установяване на масовата демокрация, която е продукт на
въвеждането на всеобщото и равно избирателно право. Въз основа на всеобщото и
равно избирателно право рязко се разширява избирателния корпус. По-голямата
част от населението получава възможност да участва в политическия живот на
страната и да гласува. Същевременно на политическите партии се гледа все още
като едно негативно или поне неутрално явление и тези политически партии все
още не са в състояние да се превърнат в стожер на съвременната представителна
демокрация с важни функции по рекрутиране на политическия елит, по провеждане
на комуникацията между населението и държавните органи и т.н. Към този период липсват контрол за конституционност на
политическите партии и контрол върху финансирането на политическите партии. Това
са 2 от важните причини за появата на антисистемни партии (партии, които се
стремят да узурпират властта) и на второ място за появата на конюнктурно, а не
стратегически ориентирани и в този смисъл безотговорни партии. Те нямат ясна
концепция, ясна идеология. Наличието на антисистемни и безотговорни партии води
до дестабилизиране на парламентарната форма на управление, тъй като партиите,
които влизат в парламента са твърде много, формират безпринципни управленски и
опозиционни коалиции което пречи на формирането на ясно и дългосрочно
мнозинство в парламента, а от това следва и невъзможността за формиране на
стабилни и ефективни правителства. Тази криза на парламентаризма бива преодоляна
след II Световна война, когато конституционните системи
правят следното:
1. конституционализират
политическите партии à уреждат техния статус в
конституцията и създават законова уредба на политическите партии и най-вече
относно 2 проблема: финансиране на партиите, контрол за конституционност и
развитие на т.нар. вътрешнопартийна демокрация;
2. нестабилността на
правителствата се коригира чрез рационализация на процедурите за парламентарен
контрол à отстраняват се т.нар.
инцидентни и косвени бламове, създават се по-усложнени процедури за търсене на
политическа отговорност на правителството чрез вот на недоверие и т.нар.
конструктивен вот на недоверие.
След II Световна война се наблюдава еволюцията на
парламентарните с-ми към т.нар. министерилизъм, който е свързан с водещата роля
на правителството подкрепяно от парламентарното мнозинство и особено на ролята
на неговия председател.