Традиционно в
континентално-европейската правна система на съдебанта власт се гледа като на
една неполитическа власт, която е свързана само и единствено с прилагането на
правото, такова каквото то е сътворено от политическите власти. Защо това е
така? Защото в късното средновековие съдиите са представлявали едно затворено
олигархизирано съсловие, което се е попълвало чрез кооптиране на елитите което
е било силно корумпирано и което е започнало да действа като политически актьор
т.е. те са получили собствена тежест при определянето на политиката. Това
положение е станало доста нетърпимо особено във Ф-я където режимът на
затвореност, корумпираност на съдиите е революционно подменен с концепцията за
съдията като уста на закона. Във Ф-я проблема е бил, че опитите за реформиране
от страна на монарха са били прекъсвани от намесата на съдиите.
В англосаксонската с-ма на съдебната власт се гледа като на
една неполитическа власт, но се допуска възможността за създаване на
прецедентно право т.е. съдиите да създават правни норми, което влече след себе
си необходимостта от преценка, от дискреция, а преценката е по същността си
политическа. Въпреки това след II Световна война в
континентално-европейските с-ми започва да се прокрадва идеята за възможността
за създаване на прецедентно право. Тази тенденция е видима в областта на
конституционните юрисдикции и също така чрез практиката на Европейския съд в
Люксембург.
Има няколко ключови момента в структурата и организацията на
съдебната власт. Сравнително-правна
типология на съдебната власт:
1) Какви органи
включва съдебната власт? Дали прокуратурата и разследващите органи са/не са
част от съдебната власт. Прокуратурата е част от съд. власт в Б-я, Италия,
Латвия, Литва, Люксембург. Прокуратурата е част от изпълнителната власт в Г-я,
Холандия, Дания, Естония, Полша.
Какви са аргументите
в полза на първото решение?
По-голяма независимост.
Какви са
аргументите прокуратурата да е част от
изп. власт? Прокуратурата по своя характер е изпълнителна власт, защото е
изградена на принципите на единство, централизация и субординация. Тази идея е свързана и с по-доброто
взаимодействие с полицията и разследващите органи.
В Швеция прокуратурата е
независима и от изпълнителната и от съдебната власт.
В повечето държави
разследващите органи са в изпълнителната власт.
2) Има ли самостоятелен орган на управление в
съдебната власт и какъв е той?
Първи вариант: има
самостоятелен орган за управление и той е общ за всички магистрати. Пример:
Б-я, Италия, Ф-я, Румъния, Белгия. В др. държави (Испания) съществува такъв
орган, от типа на ВСС, но е специализиран за съдиите, не за прокурорите. В
Латвия няма такъв конкретен самостоятелен орган.
3) Къде е мястото на КС? В някои държави (Испания,
Ф-я, Б-я) КС е независима власт. Във ФРГ и в Русия обаче КС е част от съдебната
власт. Тук има интересна верига на влияние. Във ФРГ идеята е, че КС осъществява
особен вид правосъдие и е свързан със защита правата на гражданите.
4) Има ли особени съдилища и какви са те? Трябва да
се прави разлика между специализиран съд и извънреден съд. последния
представлява съдилище, което прилага право което е създадено постфактум т.е.
след извършването на деянието. Общи съдилища са гражданските и наказателните
съдилища. Специализираните съдилища решават правни спорове в определен отрасъл.
Видове специализирани съдилища:
-
военни съдилища;
-
административни;
-
социално-осигурителни съдилища (има ги в Г-я и
Испания);
-
съдилища за непълнолетни (има ги в Австрия и в
Испания);
-
екологични ( в Италия);
-
сирашки, енорийски и владелчески съдилища. Има ги
в Латвия. сирашките и енорийските съдилища разглеждат въпроси свързани със
статуса на физ. лица. Владелческите съдилища са свързани с решаване на спорове
за поземлена собственост.
-
финансови съдилища (Германия и Испания);
-
трудови и патентни.
Прокуратура. Има специфики във връзка с
това дали имаме обща или специализирана прокуратура. В повечето страни
прокуратурите са общи. В някои държави съществуват и специализирани
прокуратури. В Испания имаме прокуратура специализирана за трафик с наркотици и
такава за разследване на корупционни схеми. В Италия има специализирана
прокуратура анти-мафия.
Централизирана ли е прокуратурата? Да, с изключение на
САЩ и Италия.
Съществуват 2
модела на участие на гражданите в съдебния процес: шофенски съд и съд с жури.
Разлика между шофенски съд и съд с жури.
Съда с жури е
типичен за САЩ. При него журито решава само и единствено въпроса за вината. Ако
журито реши, че лицето е невинно делото се прекратява и съдията не може да
определя наказание. Ако журито реши, че лицето е виновно, тогава участието на
журито приключва и решаването на въпроса преминава в ръцете на съдията. Журито
решава само вината, защото журито е само умален модел на обществото. Това
микрообщество трябва да представи разбирането за морал и вина към даден момент
в обществото, а правното решаване на въпроса е в ръцете на съдията.
Как се избират членовете на журито? Въз основа на база
данни, на произволен принцип. Всеки може да бъде избран за член на жури. Един
път избрано лицето е задължено да участва в заседанията като жури.
Състав:
журито се състои от 12 члена, но кандидатите за жури са повече от 12, защото
всяка от страните може да отстрани определен бр. кандидати за жури.
Шофенския съд е типичен за
континенталната правна с-ма ( включително и за Б-я) à съдебните
заседатели са неразделна част от решаващия съд, участват не само за решаването
на вината, но и за всички въпроси свързани с определяне на наказанието.