Сравнително-правна типология на пряката демокрация.



Пряката демокрация наред с представителната демокрация е една от двете алтернативни форми на демокрацията с оглед на степента на участие на гражданите в управленския процес. За да определим един институт като институт на пряката демокрация е необходимо той да отговаря на 3 критерия:
      1. той да бъде насочен към упражняване на публична власт (държавна или местна).
      2. съответния институт да е свързан с непосредствено участие на гражданите в реализиране на тази власт.
      3. съответния институт да притежава необходимият интензитет на управленско въздействие.
      В теорията могат да се обособят 3 основни разбирания за това какво е пряка демокрация. Първото разбиране à форма на пряка демокрация е всеки един институт, който е насочен към реализиране на някакво политическо действие от гражданите. Второто разбиране à за да бъде определен един институт като форма на пряка демокрация е необходимо той да поражда непосредствени, императивни и окончателни правни последици. Третото разбиране à пряката демокрация отговаря на посочените по-горе 3 критерия.
      Третото разбиране е най-логично, защото ако приемем първото разбиране тогава трябва да приемем за форма на пряка демокрация митинги, протести, манифестации и т.н. Второто разбиране също притежава слабости, защото то дисквалифицира (т.е. отхвърля от каталога на пряката демокрация) такива институти като консултативния референдум и народната инициатива, защото те не пораждат преки и императивни правни последици. Третото разбиране дисквалифицира такива форми на пряка демокрация  като подписки и петиции. Това разбиране обаче ни позволява да квалифицираме като форма на пряка демокрация консултативния референдум и народната инициатива. Консултативния референдум не поражда преки правни последици, но има политическо въздействие.
    Пряката демокрация за разлика от представителната демокрация се  базира в/у принципът на идентичността между източник, субект и бенефициер на властта. Това означава, че при пряката демокрация народът е не само суверен и изначален, легитимационен критерии на властта, нито е само потребител на публични услуги, а е и непосредствен участник, субект в управленския процес.
    Представителната демокрация à народът е само източник и бенефициер, но не и непосредствен субект на публичната власт.
    Обща класификация на институтите на пряката демокрация:
I. Според това дали даден институт е насочен към конституиране или прекратяване пълномощията на титуляр на публичната власт (държавен или общински орган) или е насочен към вземане на решение по съдържателни въпроси, разграничаваме институти на пряка демокрация насочени към вземане на персонални решения (първа група) и институти на пряка демокрация насочени към съдържателни решения (втора група). В първата група институти причисляваме изборът, отзоваването, народният вот на недоверие (референдум за импийчмънт). Към втората група спадат референдуми, народни инициатива и плебисцити, общо събрание на населението.
II. Според това дали институтите на пряка демокрация са насочени към стартиране на управленския процес или към взимане на управленско решение различаваме форми на пряката демокрация на входа и на изхода на управленския процес.
Пряката демокрация на входа à народните инициативи.
Пряка демокрация на изхода à референдуми, общо събрание на населението, плебисцита, избора, отзоваването, народния вот на недоверие.
III. С оглед на нивото, на което са разположени от гледна точка на вертикалното разделение на властите различаваме национални, местни форми на пряка демокрация, а при федерациите щатски, кантонални, провинциални форми на пряка демокрация.
ПОНЯТИЯ:
*Избор à институт, чрез който гражданите определят персоналния състав на определен държавен орган; 3 теории à изборът е институт на пряката демокрация, на представителната демокрация, на двете.
*Отзоваване à институт, типичен за фигурата на императивния мандат. Чрез отзоваването гражданите могат тогава когато не са доволни от властта на държавните органи да инициират гласуване за отстраняване на тези органи. Ако това гласуване бъде подкрепено от мнозинството от гражданите държавния орган прекратява предсрочно своите правомощия. В днешно време правото на отзоваване се среща в някои щати на САЩ и на комунално равнище в някои общини в Германия.
* Народен вот на недоверие à среща се в 4 конституции: Ваймарската конституция от 1919г., Австрийският федерален закон от 1958г., Румънската конституция от 1991г. и Латвийската конституция от 1993г. Народният вот на недоверие е институт, с помощта на който един държавен орган може да провокира процедура за провеждане на референдум, на който гражданите да гласуват „за” или „против” предсрочното прекратяване пълномощията на друг държавен орган. В Германия, А-я, Румъния НВН представлява правото на парламента да предизвика прекратяване на правомощията на президента, докато в Латвия е обратното – там президента може да предизвика референдум, на който могат да бъдат или небъдат прекратени правомощията на латвийския парламент. Във Ваймарска Германия и според Австрийската конституция квалифицираното искане на парламента води до 2 неща: 1) временно се блокират правомощията на президента; 2) предизвиква провеждането на референдум. Ако гражданите на референдума подкрепят искането на парламента тогава се провеждат предсрочни президентски избори. Ако обаче народа не одобри искането на парламента (гласува против вота на недоверие) тогава: 1) автоматично разпускане на парламента; 2) автоматично преизбиране на президента за нов мандат. В Австрия обаче президента бива автоматично преизбран, но максимум за 2 мандата. В Румъния единствената последица от отхвърлянето на искането на парламента е, че президента запазва поста си и няма разпускане на парламента. В Латвия президента може да иска от народа предсрочно прекратяване пълномощията на парламента.
Механизъм, който включва народа като един арбитър между спорещите страни на публичната власт.
* Плебисцит à първото разбиране, е че плебисцит означава референдум (във Франция, в САЩ). Второто разбиране е, че под плебисцит се разбира институт или вид референдум, чрез който по повод на решаването на съдържателен въпрос всъщност се генерира оправдание за определен режим. Това е т.нар. персонален плебисцит. Примери за персонален плебисцит à плебисцитите на Наполеон и на Луи Наполеон във Ф-я и в Германия плебисцитите на А. Хитлер. Третото разбиране, е че плебисцит означава референдум по международни въпроси. Четвъртото разбиране à плебисцитът е референдум по въпроси свързани с анексирането или отстъпването на територии; насочен е към обмен на територии м/у държави.
Плебисцитите възникват в 2 момента: при създаване на нови държави, международните териториални плебисцити след Първата Световна война.
Видове плебисцити: персонални и териториални. Териториалните от своя страна също се делят на 2 вида – вътрешни и международни. Вътрешният териториален плебисцит е свързан с преуреждане на границите между различни субекти на федерацията вътре в рамките на една държава. Такива вътрешни територ. плебисцити са предвидени в конституциите на Италия и ФРГ.
От вътрешните територ. плебисците трябва да се отграничават референдумите за автономия и деволюция. Референдуми за автономия à пример е Испания. В 4-те автономни области са се провеждали референдуми за автономия. При вътрешния територ. плебисцит става въпрос само за разместване на територии, докато при референдума за автономия се решават и важни конституционноправни въпроси. Референдуми за деволюция (трансфер на правомощия от центъра по места) са се провеждали във Великобритания (Северна Ирландия, Шотландия, Уелс).
* Общо събрание на населението à форма за непосредствено участие в решаването на местни въпроси от всички граждани на дадена територия, като участието най-често е лично и се гласува явно. Институти подобни на този се срещат в САЩ (town meeting), в Швейцария (landesgemeinde) и в някои много малки общини на ФРГ. Общото събрание на населението е алтернатива на местните представителни органи на самоуправление, но може да съществува и комулативно с тях. Това събрание решава най-вече местни въпроси.
*Референдумиà биват национални, местни и т.н. Според въпроса, който разглеждат са конституционни, законодателни и др. Съществуват няколко специфични вида референдуми. Например консултативните референдуми à форма на официално събирана информация от страна на държавните органи за мнението на народа по даден въпрос. Също така аброгативни (отменителни) референдуми. Те се наричат още народно вето. Такива са например референдумите в Италия и Швейцария. Чрез тези референдуми определена квота от гражданите може да предизвика референдум, който може да отмени акт на правителството, който е влязъл в сила. 
Първите 3 държави, в които най-много се употребява пряка демокрация са Швейцария, САЩ, ФРГ.

*Народна инициатива à институт, чрез който нормативно определена квота от гражданите предизвиква провеждането на референдум. Народните инициативи по даден въпрос се разделят на първо място на директна и индиректна.
Индиректна народна инициатива à съответната квота от гражданите сезира парламента с искане да приеме определени мерки. Ако парламента не приеме закона тогава се провежда референдум по този въпрос.
Пряка (директна) народна инициатива à народът може директно да сезира гражданите за провеждане на референдум. Липсва директно сезиране на парламента.
Изисквания: събиране на определен брой подписи за стартиране на инициативата (варират между 1 % и 15 %). Съществуват системи, при които събирането на тези подписи е ограничено със срок. Друга разлика е в зависимост от това дали подписите могат да се събират само в определени за целта помещения или и навън. Друга разлика à подписите се събират само от доброволци, а други допускат само т.нар. „платени събирачи”.
Разновидност на индиректната инициатива à двустепенна и тристепенна процедура. При двустепенната процедура квота от избирателите сезират парламента с искане и ако парламента отхвърли искането тогава се провежда референдум. При тристепенната процедура имаме едно предхождащо звено. За да се разреши стартирането на народна инициатива е необходимо преди това да се сезира парламента с едно искане за провеждане на народна инициатива. Смисъл на тристепенната процедура à да се усложни процедурата, за да успяват само инициативи, които се ползват само със значителна обществена подкрепа.
Къде съществуват народни инициативи? В Швейцария (на национално, кантонално и местно ниво), във ФРГ (на ниво лендери), САЩ (на щатско ниво), Литва и Латвия, Словения, Италия.