Понятие за държавен глава. Видове държавни глави.



Понятието за държавен глава е свързано с т.нар. органична теория за държавата, видни представители на които са Хобс, Ото Фон Гиркен и др. Тази концепция разглежда държавата като едно органично цяло което си има глава, която в монархията е фигурата на монарха, а по-късно в републиката на негово място се поставя републиканския държавен глава наречен президент. Съществуват различни статуси на държавния глава в зависимост от формата на държавното управление. Понятието държавен глава не е характерно за президентската форма на управление, защото то противоречи на това, че в президентската форма на управление той е глава на изпълнителната власт. Държавния глава е един статус, който е свързан с търсенето на съвременно място на монарха през XIX в. Това е век на противоборство между 2 политически фактора – аристокрацията и буржоазията представлявани от 2 институции – монарха и парламента. Създаването на статуса държавен глава има компромисен характер, защото от 1 страна задоволява претенциите на 3-тото съсловие превръщайки монарха преди всичко в номинална фигура с интегративни, представителна и символични функции, а от друга страна запазва монарха като един от висшите конституционни органи. Тази концепция за държавния глава е най-характерна в теорията на Бенжамен Констан, който е един от авторите, които показват колко относително нещо е историята. Неговата теория е наречена “Pouvoir moderateur neutre” (“Неутрална власт на монарха”). Монарха е своеобразна 4-та власт и неговата задача е да съдейства чрез политически арбитраж за нормалното функциониране на политическата с-ма и особено при парламентарните кризи. Според тази концепция монархът се концентрира в/у стратегическата политика свързана със съхранение на конституционния ред. Тази концепция за монарха го определя като една относително силна фигура, чийто средства за въздействие обаче са от морално-политическо естество.
Във Великобритания се появява пък концепцията за краля в парламента, краля в съда и краля в съвета. Идеята е, че монархът присъства и в 3-те власти, но преди всичко като морално-политически авторитет съгласно формулата „царува, но не управлява”. Към края на XIX, особено в началото на XX в. държавният глава във Великобритания вече се е превърнал в т.нар. възвишени части на конституцията. Тази концепция разделя държавните органи на ефективни и възвишени части от конституции. Ефективните осъществяват реалното управление на страната, докато възвишените части, към които принадлежи монарха са свързани с възможността да влияят не толкова с правни, колкото с политически средства. Тогава възниква идеята, че монархът има правото да съветва, поощрява и предупреждава. Концепцията за държавния глава, въпреки че се появява като една късносредновековна и ранномодерна теория постепенно еволюира до една по-скоро неутрална власт със символични интегративни, представителни функции.
Повечето съвременни конституционни с-ми извеждат изрично или имплицитно държавния глава от текущата политика. Това важи за парламентарните конституционни системи. При президентската и полупрезидентската форма на управление, както и при конституционните монархии фигурата на държавния глава или не се среща като такава или се съчетава с функцията титуляр на изпълнителната власт. Концепцията на Великобритания е частично реципирана в Индия.
Интересна е и концепцията на руската конституция à президентът е едновременно глава на изпълнителната власт, а същевременно е обявен за надпартиен и в известен смисъл надвластови арбитър м/у властите и гарант за конституцият.
Видове държавни глави. Държавните глави се делят на еднолични и колективни в зависимост от това дали държавния глава се състои от едно лице или от няколко.
Пример за колективен държавен глава: президиумите в съветския модел на управление. Друг пример за колективен държавен глава е Федералния съвет на Швейцария, който едновременно изпълнява функциите на правителство, а също и колективен държавен глава на Швейцария. Подобно на президиумите, при федералния съвет имаме един федерален съветник, който председателства Федералния съвет, но той има мандат 1 година. Друг пример за колективен държавен глава е държавния глава на Босна и Херцеговина. Този орган там е 3 членен с цел да бъдат представени 3-те основни етнически общности.
Едноличните държавни глави могат да се диференцират въз основа на формата на държавно управление на монарх и президент.
Третото разграничение е в зависимост от това, дали държавния глава е пожизнен или наследствен.
Съществуват и т.нар. изборни монархии, които приличат на монархията по това, че поста на държавния глава се заема доживот, но не се наследява и по това приличат на републиките.