Понятието за държавен глава е свързано с
т.нар. органична теория за държавата, видни представители на които са Хобс, Ото
Фон Гиркен и др. Тази концепция разглежда държавата като едно органично цяло
което си има глава, която в монархията е фигурата на монарха, а по-късно в
републиката на негово място се поставя републиканския държавен глава наречен
президент. Съществуват различни статуси на държавния глава в зависимост от
формата на държавното управление. Понятието държавен глава не е характерно за
президентската форма на управление, защото то противоречи на това, че в
президентската форма на управление той е глава на изпълнителната власт.
Държавния глава е един статус, който е свързан с търсенето на съвременно място
на монарха през XIX в. Това е век на противоборство между 2
политически фактора – аристокрацията и буржоазията представлявани от 2
институции – монарха и парламента. Създаването на статуса държавен глава има
компромисен характер, защото от 1 страна задоволява претенциите на 3-тото
съсловие превръщайки монарха преди всичко в номинална фигура с интегративни,
представителна и символични функции, а от друга страна запазва монарха като
един от висшите конституционни органи. Тази концепция за държавния глава е
най-характерна в теорията на Бенжамен
Констан, който е един от авторите, които показват колко относително нещо е
историята. Неговата теория е наречена “Pouvoir moderateur
neutre” (“Неутрална власт на монарха”). Монарха е
своеобразна 4-та власт и неговата задача е да съдейства чрез политически
арбитраж за нормалното функциониране на политическата с-ма и особено при
парламентарните кризи. Според тази концепция монархът се концентрира в/у
стратегическата политика свързана със съхранение на конституционния ред. Тази
концепция за монарха го определя като една относително силна фигура, чийто
средства за въздействие обаче са от морално-политическо естество.
Във
Великобритания се появява пък концепцията
за краля в парламента, краля в съда и краля в съвета. Идеята е, че монархът
присъства и в 3-те власти, но преди всичко като морално-политически авторитет
съгласно формулата „царува, но не управлява”. Към края на XIX, особено в
началото на XX в. държавният глава във Великобритания вече се е
превърнал в т.нар. възвишени части на конституцията. Тази концепция разделя
държавните органи на ефективни и възвишени части от конституции. Ефективните
осъществяват реалното управление на страната, докато възвишените части, към
които принадлежи монарха са свързани с възможността да влияят не толкова с
правни, колкото с политически средства. Тогава възниква идеята, че монархът има
правото да съветва, поощрява и предупреждава. Концепцията за държавния глава,
въпреки че се появява като една късносредновековна и ранномодерна теория
постепенно еволюира до една по-скоро неутрална власт със символични
интегративни, представителни функции.
Повечето
съвременни конституционни с-ми извеждат изрично или имплицитно държавния глава
от текущата политика. Това важи за парламентарните конституционни системи. При
президентската и полупрезидентската форма на управление, както и при
конституционните монархии фигурата на държавния глава или не се среща като
такава или се съчетава с функцията титуляр на изпълнителната власт. Концепцията
на Великобритания е частично реципирана в Индия.
Интересна
е и концепцията на руската конституция
à президентът е едновременно глава на изпълнителната власт, а
същевременно е обявен за надпартиен и в известен смисъл надвластови арбитър м/у
властите и гарант за конституцият.
Видове държавни глави. Държавните глави
се делят на еднолични и колективни в
зависимост от това дали държавния глава се състои от едно лице или от няколко.
Пример за колективен държавен глава: президиумите в съветския модел на
управление. Друг пример за колективен държавен глава е Федералния съвет на
Швейцария, който едновременно изпълнява функциите на правителство, а също и
колективен държавен глава на Швейцария. Подобно на президиумите, при федералния
съвет имаме един федерален съветник, който председателства Федералния съвет, но
той има мандат 1 година. Друг пример за колективен държавен глава е държавния
глава на Босна и Херцеговина. Този орган там е 3 членен с цел да бъдат
представени 3-те основни етнически общности.
Едноличните
държавни глави могат да се диференцират въз основа на формата на държавно
управление на монарх и президент.
Третото разграничение е в зависимост от
това, дали държавния глава е пожизнен или наследствен.
Съществуват
и т.нар. изборни монархии, които
приличат на монархията по това, че поста на държавния глава се заема доживот,
но не се наследява и по това приличат на републиките.