понеделник, януари 19, 2015

Компетентност на правителството. Министър председател – статус и правомощия.



Мин.-председател и неговия статус. Исторически погледнато фигурата на мин. председателя възниква преди институцията на правителството. Според повечето автори фигурата на мин.-председателя се среща във В-я по времето на царуването на Джордж I (1720г.) когато монархът не е присъствал на заседанията. Тогава заседанията започват да се председателстват от едно лице и постепенно се установява обичаят, че само мин.-председателят може да председателства заседанията.
            В Г-я фигурата на канцлера се появява с Бисмарковата конституция (1821г.) Там титуляри на изпълнителната власт са кайзера и канцлера. Чак през 1919г. Ваймарската конституция е първата конституция на Г-я, която създава правителството като колегиален орган. Първоначално мин.-председателите са били първи сред равните т.е. едни от министрите. Те са имали за задача да координират работата на министрите, а също така да служат като канал за връзка между тези министри от една страна, монарха от друга страна и парламента от 3-та страна. Постепенно с изграждането на съвременната партийно доминирана демокрация (след средата на II Световна война) шефът на правителството става централната фигура не само в правителството, но и в д-та т.е. придобива реална сила като титуляр на изпълнителната власт. При полупрезидентската република когато се намираме в т.нар. президентска фаза титуляр е президента.
            Предпоставки за силата/слабостта на мин.-председателя.
        Предпоставки за силен мин.-председател:
            1) наличието на еднолична инвеститура à тогава мин.-председателя определя състава и структурата на правителството и черпи  вторична легитимност чрез парламента. Едноличната инвеститура предполага и възможността на мин.-председателя сам да извършва персонални структурни промени в правителството най-често с номиналното съгласие на държавния глава.
            2) когато мин. председателя изпълнява функциите на шеф на правителството и на шеф на партията тогава той може пряко да контролира политическата партия, така че да се гарантира не само партийна подкрепа за правителството, но и парламентарна подкрепа за правителството.
            3) наличието на собствени правомощия свързани с вътрешната и външната политика на страната.
            4) собствени правомощия вътре в правителството, с които да налага своята воля над правителството като цяло и министрите в частност.

Принципите, които определят дейността на правителството във ФРГ:
-       канцлерски принцип;
-       колегиален принцип;
-       ресорен принцип.

Канцлерски принцип à определя доминиращата роля на канцлера в правителството и въобще в парламентарната демокрация т.е. Г-я често се определя като канцлерска демокрация. Този принцип дава възможност на канцлера да определя основните насоки на политиката т.е. той предопределя външната и вътрешната политика, както в основни линии, така и по конкретни въпроси.
Колегиален принцип à отразява функционирането на правителството като колегиален орган
Ресорен принцип à всеки министър е титуляр на отделен ресор, отделна функционално или тематично обособена част от изпълнителната власт.

Кой принцип надделява? Формално-юридически предимство имат решенията на правителството пред тези на канцлера, пред тези на министъра. Реално-политически би доминирала волята на канцлера.

Във Великобритания обаче надделява премиера. Това означава, че кабинета може да дискутира каквото иска, но окончателното решение се взима от премиера. Някои автори определят британската система като „демократична диктатура на премиера”. Тя е демократична поради наличието на демократичен алтернанс на властта – т.е. тя е ограничена във времето.

Компетентност на правителството.
Компетентността и правомощията на правителството не са изчерпателно уредени в нито една конституция, защото правителството е динамична структура. За да си съставим представа за компетенциите и правомощията на п-то е необходимо да имаме предвид не само конституционната и законова уредба, но и политическата реалност. Конституционните с-ми правят опит за посочване на най-съществените компетенции на правителството и на второ място за разграничаване на компетенциите на правителството в 2 насоки: по отношение на другите власти (най-вече на законодателната власт и правомощията на президента) и второ (особено при федерациите) за разграничаване на правомощията на федералното правителството от тези на кантоналните, провинциалните и т.н.
По отношение на законодателната власт се обособява т.нар. домен на изпълнителната власт във френската теория или сфера на вътрешноправителствено волеобразуване ( във ФРГ). И двете понятия имат за цел да обособят една сфера на политическа дейност на правителството, в която това правителство може да действа независимо от намеса на др. органи и особено от парламента.
Основни правомощия на правителството. Те са идентични в повечето системи, но са много ясно дефинирани във френската конституция и българската конституция, в която пише, че правителството определя и осъществява политиката на страната. Определянето на политиката е свързано със стратегическото и тактическото ръководство на външната политика на страната и с дейността на правителството като политически актьори. Осъществяването на политиката е свързано с експертното управление на страната като цяло или на отделни ресори.
Правителството в парламентарната и полупрезидентската форма на управление е основният вносител на законопроекти. Около 90 % от законопроектите се изработват и внасят в парламента от правителството. В тези форми на управление правителството контролира и парламентарното мнозинство т.е. правителството доминира в законодателния процес (!?). Байме прави разграничение между легислатура (типична за президентската форма на управление и тук парламента си остава основен двигател на законодателния процес, относително независим от президента) и парламент (типична за парламентарната и полупрезидентската форма на управление).
Правителството в повечето страни има възможността да създава т.нар. делегирано законодателство. Пример: Ф-я, Испания, Италия, Великобритания и др. страни. Какво представлява делегираното законодателство? Възможността за уреждане по първичен начин на основни обществени о-я не от парламента, а от правителството, въз основа на упълномощаващ закон (закон рамка) т.е. парламента може да реши да предостави на правителството възможността да приеме закон в определена материя чрез закон рамка. В него се определят основните принципи на бъдещия закон, времето в което трябва да се приеме и т.н.
Причини за съществуването на делегирано законодателство? Разтоварване на парламента от приемане на закони, които са предимно с експертна значимост, бързината.
Кои са рисковете от делегираното законодателство? Риска към въвеждане на недемократично управление т.е. риск от авторитарен режим. Друг риск е, че е малко трудно да се отграничи какво значи принцип на политическия въпрос от принцип на експертен въпрос.

Правителството участва в бюджетния процес. Бюджетния процес се състои от следните фази:
-       изготвяне на проекта за бюджет;
-       приемане на бюджета;
-       изпълнение на бюджета;
-       приемане на отчета за изпълнение на бюджета.