Представителното
управление е управление при което народът е само източник и бенефициер, но не и
непосредствен субект на управлението. Представителната демокрация се базира на
принципа на представителството. При представителната д-я текущото управление на
страната, а най-често и определянето на стратегическите и приоритети, се
реализира от система от държавни органи.
Съществуват няколко типа представителство:
1.
съсловно представителство à представителят
представлява отделно съсловие или класа от обществото;
2.
териториално представителство à това е
представляване на дадена територия (щат, ланд, град, село, област и т.н.).
Териториално представителство е съществувало в Късното Средновековие под формата
на смесено-съсловно представителство. Доранните парламенти се базират именно на
съсловно-териториалното представителство. Това представителство се среща и в
съвременните държави, където при федерациите горната камара е камара за
представителство на интересите на субектите на федерацията. Съвременните
парламенти и по-специално техните долни камари са изградени на принципа на
виртуалното или общонационалното представителство. Едмънд Бърк формулира
концепцията за виртуалното представителство.
Политическото
представителство стои в основата на съвременната демокрация.
Правен статус на депутатите:
Този
въпрос съдържа следните компоненти à вид мандат, условия за избираемост, определени
несъвместимости, имунитет (наказателна неприкосновеност), индемитет (наказателна
неотговорност), основания за предсрочно прекратяване на мандата, права и
задължения на депутата.
I. Видове мандат.
Съществуват
3 основни вида мандат à императивен мандат, свободен мандат, условно свободен
(партиен) мандат.
1. Императивен мандат. При този мандат депутатът
е представител на конкретна територия, на конкретно население, на конкретни
интереси. Тук избирателите могат да дават както абстрактни, така и конкретни
указания и искания към депутатите. В случай на неизпълнение избирателите могат
предсрочно да отзоват депутатите. Освен това при този мандат депутатът дължи
отчет на избирателите.
Историческа приложимост. Съществувал е при
изборните църковни органи в католическата църква, имало го е в късните
средновековни парламенти, съществувал е при парламентите от народните
демокрации от съветски тип, съществувал е в някои щати на САЩ.
2. Свободен мандат. Базира се на
идеята за общонационално представителство. Депутатът е представител на общия
интерес. Указанията на избирателите тук са нищожни. Тук не съществува право на
отзоваване.
Историческа приложимост. Според повечето
автори той съществува и сега. Разцвета на свободния мандат е по време на т.нар.
класически парламентаризъм. По това време депутатът е относително независим от
други институции, от народа, независим е и от партиите.
3. Условно свободен (партиен) мандат. Това е
разновидност на свободния мандат. При този мандат гражданите нямат формалното
право да дават конкретни указания на избраниците си. Такива указания са нищожни
и не съществува право на отзоваване. Разликата е, че депутатът е силно зависим
от волята на политическите партии и волята на избирателите. Тоест съществуват
императиви на свободния мандат. Това е т.нар. партийна и фракционна дисциплина.
Съществува и принципа на очакваните реакции.
II. Основания за избираемост. В повечето страни такива
основания са 1) гражданството. В
някои държави се поставя изискването това гражданство да е по рождение, а други
да е натурализирано гражданство. Втората предпоставка е 2) възрастта. Възрастта за пасивното избирателно право е по-висока от
тази за активното. По принцип възрастта за избиране на долната камара е
по-висока от възрастта за избиране на горната камара. На трето място 3) вменяемост.
III. Несъвместимост. Несъвместимост между министерски
пост и депутатски пост. Това е типично за президентските републики. Нетипична
несъвместимост имаме във Ф-я и Португалия. В повечето държави имаме
несъвместимост между членството в двете камари. Несъвместимост с омбудсман
(Унгария, Финландия, Полша).
Характеристики на мандата:
Най-често
мандата на депутатите е 4 год. По изключение 2 год. имаме в САЩ или 5 год. – в
Италия и Люксембург.
От кога започва да тече мандата? Има 2 основни възможности:
1)
депутатския мандат започва да тече от момента на
избора.
2)
мандата тече от момента на конституиране на органа
в парламент.
IV. Имунитет à наказателна неприкосновеност. Имунитета има 2 основни компонента:
1)забрана за
задържане, освен в случай на заварено тежко престъпление;
2)забрана за
възбуждане на наказателно преследване. Тук има разлики. Някои държави въвеждат
т.нар. абсолютен имунитет à депутата не може
да се преследва за никакви престъпления. Функционален имунитет à само във връзка с осъществяване на дейността на депутат. В
ФРГ Бундестагът дава предварително разрешение да бъде стартирано разследване
с/у депутат.
V. Индемитет à наказателна неотговорност. Има 2 разбирания à неотговорност за изказвания, действия и гласувания по време
на депутатския мандат; някои руски автори разбират под индемитет депутатското
възнаграждение.
Индемитета
за разлика от имунитета важи до живот. В повечето държави индемитета е само
функционален. В Б-я индемитета е абсолютен.
VI.
Основания за прекратяване
на мандата
à смърт, оставка, неизбираемост, несъвместимост, обявяване на
избора за незаконен. Специфичните предпоставки à напр. в
Португалия – ако депутата не участва в определен брой заседания губи своя
мандат; Финландия – системно и сериозно неизпълнение на задълженията като
депутат; във ФРГ – обявяването на дадена партия за противоконституционна. По
този начин се гарантира защитата за конституционния ред.