: Представително управление. Правно положение на депутатите.



Представителното управление е управление при което народът е само източник и бенефициер, но не и непосредствен субект на управлението. Представителната демокрация се базира на принципа на представителството. При представителната д-я текущото управление на страната, а най-често и определянето на стратегическите и приоритети, се реализира от система от държавни органи.
     
Съществуват няколко типа представителство:
1. съсловно представителство à представителят представлява отделно съсловие или класа от обществото;
2. териториално представителство à това е представляване на дадена територия (щат, ланд, град, село, област и т.н.). Териториално представителство е съществувало в Късното Средновековие под формата на смесено-съсловно представителство. Доранните парламенти се базират именно на съсловно-териториалното представителство. Това представителство се среща и в съвременните държави, където при федерациите горната камара е камара за представителство на интересите на субектите на федерацията. Съвременните парламенти и по-специално техните долни камари са изградени на принципа на виртуалното или общонационалното представителство. Едмънд Бърк формулира концепцията за виртуалното представителство. 
Политическото представителство стои в основата на съвременната демокрация.

Правен статус на депутатите:
Този въпрос съдържа следните компоненти à вид мандат, условия за избираемост, определени несъвместимости, имунитет (наказателна неприкосновеност), индемитет (наказателна неотговорност), основания за предсрочно прекратяване на мандата, права и задължения на депутата.

I. Видове мандат.
Съществуват 3 основни вида мандат à императивен мандат, свободен мандат, условно свободен (партиен) мандат.
1. Императивен мандат. При този мандат депутатът е представител на конкретна територия, на конкретно население, на конкретни интереси. Тук избирателите могат да дават както абстрактни, така и конкретни указания и искания към депутатите. В случай на неизпълнение избирателите могат предсрочно да отзоват депутатите. Освен това при този мандат депутатът дължи отчет на избирателите.
Историческа приложимост. Съществувал е при изборните църковни органи в католическата църква, имало го е в късните средновековни парламенти, съществувал е при парламентите от народните демокрации от съветски тип, съществувал е в някои щати на САЩ.
2. Свободен мандат. Базира се на идеята за общонационално представителство. Депутатът е представител на общия интерес. Указанията на избирателите тук са нищожни. Тук не съществува право на отзоваване.
Историческа приложимост. Според повечето автори той съществува и сега. Разцвета на свободния мандат е по време на т.нар. класически парламентаризъм. По това време депутатът е относително независим от други институции, от народа, независим е и от партиите.
3. Условно свободен (партиен) мандат. Това е разновидност на свободния мандат. При този мандат гражданите нямат формалното право да дават конкретни указания на избраниците си. Такива указания са нищожни и не съществува право на отзоваване. Разликата е, че депутатът е силно зависим от волята на политическите партии и волята на избирателите. Тоест съществуват императиви на свободния мандат. Това е т.нар. партийна и фракционна дисциплина. Съществува и принципа на очакваните реакции.

II. Основания за избираемост. В повечето страни такива основания са 1) гражданството. В някои държави се поставя изискването това гражданство да е по рождение, а други да е натурализирано гражданство. Втората предпоставка е 2) възрастта. Възрастта за пасивното избирателно право е по-висока от тази за активното. По принцип възрастта за избиране на долната камара е по-висока от възрастта за избиране на горната камара. На трето място 3) вменяемост.

III. Несъвместимост. Несъвместимост между министерски пост и депутатски пост. Това е типично за президентските републики. Нетипична несъвместимост имаме във Ф-я и Португалия. В повечето държави имаме несъвместимост между членството в двете камари. Несъвместимост с омбудсман (Унгария, Финландия, Полша).

Характеристики на мандата:
Най-често мандата на депутатите е 4 год. По изключение 2 год. имаме в САЩ или 5 год. – в Италия и Люксембург.
От кога започва да тече мандата? Има 2 основни възможности:
1)   депутатския мандат започва да тече от момента на избора.
2)   мандата тече от момента на конституиране на органа в парламент.


IV. Имунитет à наказателна неприкосновеност. Имунитета има 2 основни компонента:
1)забрана за задържане, освен в случай на заварено тежко престъпление;
2)забрана за възбуждане на наказателно преследване. Тук има разлики. Някои държави въвеждат т.нар. абсолютен имунитет à депутата не може да се преследва за никакви престъпления. Функционален имунитет à само във връзка с осъществяване на дейността на депутат. В ФРГ Бундестагът дава предварително разрешение да бъде стартирано разследване с/у депутат.

V. Индемитет à наказателна неотговорност. Има 2 разбирания à неотговорност за изказвания, действия и гласувания по време на депутатския мандат; някои руски автори разбират под индемитет депутатското възнаграждение.
            Индемитета за разлика от имунитета важи до живот. В повечето държави индемитета е само функционален. В Б-я индемитета е абсолютен.

VI. Основания за прекратяване на мандата à смърт, оставка, неизбираемост, несъвместимост, обявяване на избора за незаконен. Специфичните предпоставки à напр. в Португалия – ако депутата не участва в определен брой заседания губи своя мандат; Финландия – системно и сериозно неизпълнение на задълженията като депутат; във ФРГ – обявяването на дадена партия за противоконституционна. По този начин се гарантира защитата за конституционния ред.