Какво представляват политическите партии? Политическите
партии са ЮЛ, което е корпоративно, има
постоянна структура, която е предвидена в партиен устав, има органи чрез които
действа партията и най-често има някаква идеология, принципи, въз основа на
който се организира тяхното политическо действие. Специфичност на политическите
партии à имат за цел участие в
политическия живот, при това както в политическия дебат воден в обществото,
така и в политиката прокарвана в системата на държавните органи. Съществува
разбирането за партията в обществото и партията в управлението.
Йозеф Шумпетер à политическите
партии са структури борещи се помежду си за овладяването на публичната власт.
Едмънд Бърг à политическите
партии са група от хора, които са обединени около обща идеология и взаимно
участват в създаването на общото благо.
Кога се появяват политическите партии? Николо Макиавели –
класически критик на партиите. Съвременните политически партии се появяват
вследствие на няколко взаимосвързани феномена. Първите съвременни партии възникват във Великобритания в средата и
края на XIX в. Те се наричат виги и тори. Защо се появяват
съвременните партии? На първо място, защото се разширява кръга на хората, който
могат да участват в политическия живот. Заражда се парламентаризма като форма
на държавно управление. През XIX, особено през XX
в. се
появява един особен тип демокрация – масовата представителна демокрация.
Възниква потребността от съчетаването на 2 изисквания:
1. да бъдат допуснати да
участват в управлението максимален брой граждани на държавата т.е. въвеждане на
всеобщо гражданско избирателно право.
2. необходимостта от
провеждането на ефективна, логична дългосрочна
политика.
Съвременните политически
партии представляват механизъм за канализиране на участието на гражданите в
полит. живот и превръщането на техните мнения в държавна политика. Има поне 2 начина за възникване на партии. Някои
възникват по парламентарен начин. Вторият начин е обратният. Първо се появява
социална структура на партията и след това тя търси да вкара свои депутати в
парламента. В исторически план десните партии възникват по парламентарен път, а
левите по извънпарламентарен.
Можем да разграничим и няколко етапа в развитието на политическите
партии.
I. До XVIII
в.
съществува предмодерна фаза на развитие на партиите. В периода от края на XVIII, нач.
на XIX в.
съществува негативно отношение към партиите. На тях се гледа като на корупционни
обединения, разединители на обществото, разглеждат се като извънконституционен
феномен. Държавното право се интересува от монарха, парламента, съдилищата.
II. В периода м/у
двете световни войни (нач. на XX в.) се появява едно
неутрално отношение към партиите. Констатира се тяхното съществуване, но те все
още не притежават конституционно-правно регулиране. Първият проблем е че се
появяват множество партии. В много случаи те не са свикнали да носят държавна
отговорност и така се появява плурализъм. Вторият и по-съществен проблем е, че
се появяват т.нар. антисистемни партии à партии, които се
стремят да овладеят публичната власт и да установят авторитарно управление. Не
съществува конституционализация на партиите. Липсват правила за контрола в/у
финансирането на политическите партии. Резултатът е установяване на нелегитимно
управление. Липсата на конституционализация на полит. партии е една от
основните причини за кризата на парламентаризма.
III. Конституционализиране
на партиите.
Алтернативи на партиите: лобита, пряка демокрация,
граждански инициативи (на тях им липсва стабилност и им липсва възможност за
водене на цялостна, комплексно ориентирана политика), безпартийно управление,
управление чрез медии.
Функции на политическите партии:
à обобщаване и
изразяване на интереси;
à функция по
интеграция;
à набиране на
политически елит (изборна функция);
à функция по
формиране на общественото мнение;
à функции в
системата на държавните органи – формиране на персоналния състав на държавните
органи; определяне на политиката на държавните органи; координация на тази
политика;
Видове политически партии:
Според Морис Дьо Берже
разделя политическите партии на кадрови
и масови.
Кадровите партии (партии избирателни
машини) нямат или имат слаба организационна структура, слаба партийна
дисциплина. Често пъти няма формално членство. Тези партии служат, за да
издигнат и подкрепят в избирателната кампания определен лидер т.е. те са
концентрирани основно в/у тази избирателна функция.
Масовите политически партии са партии, в които
има членство, организационна структура, дисциплина, обща идеология и т.н.
Съществуват и т.нар. полумасови партии à партии, в които
има освен индивидуално и колективно членство. Пример: лейбъристката партия в
Англия. В тези партии членуват и членове на определени синдикати.
Универсални политически партии à (автобусни партии). Не са ориентирани към
определена идеология. Целта на тези партии е прагматична.
Други деления à консервативни, либерални, социалистически и т.н.
Има 3 основни идеологии: консерватизъм, либерализъм и социализъм. Тези
идеологии възникват рефлексивно една от друга.
Причини за възникване на партиите:
Възникват 2 конфликтни линии, въз основа на които
се появяват политическите партии. Първата
линия е свързана с формирането на
нацията. Вследствие на този конфликт възникват партии на господстваща и
малцинствена култура. От тук възникват малцинствени партии. Вторият голям конфликт е свързан с индустриализацията. От тук следват 2 подконфликта. Първият е град-село. От
тук възникват аграрните партии. Вторият подконфликт е този между труд и капитал
и от тук възникват социалистическите, социалдемократически и комунистически
партии.