сряда, януари 21, 2015

НОВИ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ В ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО



Три  поколения  права  на  човека
Карел Васек -  International Institute of Human Rights,  Страсбург
През 1979г. предлага разделяне на човешките права в три поколения по подобие на лозунга на Френската революция  -  Liberte, Egalite, Fraternite

-  Първото поколение права на човека  се основава върху свободата.
Те са основни граждански и политически права и защитават личността от произвола на държавата:
              --  право на живот, свобода и лична сигурност;
              --  свобода на словото;
              --  право на открит процес;
              --  свобода на вероизповеданията.
Известни са като негативни права. Закрепени са в Всеобщата декларация за правата на човека през 1948г.  -  чл.3-21.

 -  Второто поколение права на човека  са свързани с равенството.
Те целят осигуряване на еднакви обществени, икономически и културни условия за дейност на гражданите. Гарантират:
               --  право на труд, свободен избор на работа, справедливи и благоприятни условия
     на труда, закрила срещу безработица;
               --  право на сдружения;
               --  право на обществено осигуряване и социално подпомагане;
               --  възможност да издържа семейството си.
Второто поколение са позитивни права. Изискват от държавата да осигури гражданите си.
Закрепени са в чл. 22-27 от  Всеобщата декларация за правата на човека.

 -  Трето поколение човешки права  се концентрира върху общността и солидарността.
Обхващат групови и колективни права:
               --  право на самоопределение;
               --  право на икономическо и обществено развитие;
               --  право на достъп до общото наследство на човечеството.
Не е трудно да се установи, че това трето поколение права е концентрирано върху интелектуалните ценности.
Еволюцията на този вид права поражда идеята за т.нар. „комуникационни права”.
Продължение и развитие на трето поколение права са правата на човека в информационното общество.


Права  на гражданите  в  инф. общество
- Право на достъп
             --  Всеки гражданин трябва да има достъп до Интернет чрез обществени точки за достъп.
             -- На всеки гражданин трябва да се гарантира сигурност и защита на личните данни, използвани в он-лайн публичните услуги.
- Право на образование и подготовка, вкл. достъп до нови информационни технологии.
              -- Всеки гражданин има право да придобие основни умения за използване на услуги и информация посредством информационните и комуникационни технологии.
              -- Гражданите трябва да имат достъп до лична помощ, когато използват обществени устройства, прилагащи новите технологии.
               -- Гражданите трябва да имат достъп през целия си живот до платформи за електронно обучение, за да се възползват от новите технологии, и чрез това да участват в обществото на знанието.
- Право на он-лайн информация.
              -- Всеки гражданин трябва да има достъп до качествена информация, създавана от държавното управление. Това право се ползва и от хората с недостатъци.
- Право на он-лайн участие
              -- На всеки гражданин трябва дй бъде осигурено правото да участва чрез информационни и комуникационни платформи в процесите за вземане на решения в местното управление.
              -- Гражданите трябва да получават отговор от общинските администрации на всяко он-лайн запитване.
- Право на свобода на изразяване, информация и комуникация.
              --  Право на разпространение на информация в Интернет.
              --  Право на търсене на информация.
              --  Право на свободна комуникация.
              --  Право на защита при свободната комуникация.
- Защита на интелектуалната собственост.
- Развитие на традиционни права
             --  Право на свободни избори, вкл. електронни избори.
             --  Свобода на събранията, вкл. съвместни прояви в Интернет.
             --  Право на личен живот и неприкосновеност на кореспонденцията в Интернет.

- Право на гражданите да участват в демократичнея процес и да реализират своите политически права чрез използване на новите информационни технологии.
- Право на гражданите да използват новите информационни технологии при взаимодействието си с държавата.
- Право на достъп до документи в електронна форма и право на изпращане на електронни документи.
- Като конкретизация на това право може да се определи правото на гражданите да искат от държавните органи приемане и получаване на кореспонденция чрез е-mail.
- Право на гражданите да изискват от държавните органи качествено обслужване. Гражданите могат да искат държавата да създава и прилага такива технологии и услуги, които удовлетворяват реалните им потребности. Държавните органи трябва така да организират услугите си, че гражданите да са удовлетворени от ползата и качеството на обслужването.

Развитие  на  конституционната  уредба
Чл. 39.(1)  Всеки има право да изразява мнение и даго разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
             (2)   Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Чл. 41.(1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
            (2)   Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.

Възникват нови отношения и нови йерархии в основните права.
Свободата на словото е общото право, към което се отнася правото да се създава, получава и разпространява информация.

Съвременни конфликти:
            -  свобода на словото  - анонимни участия във форуми и блогове – клевета;
           - свобода на словото  - анонимна комуникация – противоправни действия – аргументи за ограничаване на основните права;
           - право на личен живот (чл.32К) – запазване на данни за комуникация, за местоположение, за кореспонденция;
           -  анонимност и юридическа отговорност – анонимността не е средство за избягване на отговорност пред закона.
           -   Големият спор по тази тема е – само наказателна отговорност или всички видове отговорност – наказателна, административна, гражданска, аргументират преодоляване на анонимността в Интернет. 


Неприкосновеност  на  личността
Чл. 30.(1)  Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
            (2)  Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.
     Дедуктивен извод  -  личната неприкосновеност се простира върху информацията и устройствата за създаване, обработка, запазване и предаване на информация.

Развитие  на  конституционната  уредба
Чл. 32. (1)   Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
             (2)  Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
Чл.34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.
             (2)  Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.
Чл. 38.  Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои и чужди убеждения.
Чл.57. (1)   Основните права на гражданите са неотменими.
           (2)   Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

Клевета
    - Понятие – изказване на неверно твърдение, което нарушава доброто име на определено лице.
    -  Видове:
                  -- Злепоставяне (Libel)  - клевета чрез печатни издания като вестници или списания.
                  -- Злословие (Slander) – клевета чрез радио, телевизия или пряко към клеветения;

Схема:
  1. Невярно и клеветническо твърдение за някого;
  2. Публикация с клеветническо твърдение за някого;
  3. Повишаване на обществения интерес, вкл. поради нехайство на публикуващия, и
Настъпване на вреди за клеветения