Три поколения
права на човека
Карел Васек - International Institute of Human Rights, Страсбург
През 1979г. предлага разделяне на човешките права в три поколения по
подобие на лозунга на Френската революция
- Liberte, Egalite, Fraternite
- Първото поколение права
на човека се
основава върху свободата.
Те са основни граждански и политически права и защитават личността от
произвола на държавата:
-- право на живот, свобода и лична сигурност;
-- свобода на словото;
-- право на открит процес;
--
свобода на вероизповеданията.
Известни са като негативни права. Закрепени са в Всеобщата декларация
за правата на човека през 1948г. - чл.3-21.
-
Второто поколение права на човека са свързани с равенството.
Те целят осигуряване на еднакви обществени, икономически и културни
условия за дейност на гражданите. Гарантират:
-- право на труд, свободен избор на работа,
справедливи и благоприятни условия
на труда, закрила срещу безработица;
-- право на сдружения;
-- право на обществено
осигуряване и социално подпомагане;
-- възможност да издържа семейството си.
Второто поколение са позитивни права. Изискват от държавата да осигури
гражданите си.
Закрепени са в чл. 22-27 от
Всеобщата декларация за правата на човека.
- Трето
поколение човешки права се концентрира върху общността и солидарността.
Обхващат групови и колективни права:
-- право на самоопределение;
-- право на икономическо и обществено развитие;
-- право на достъп до общото наследство на
човечеството.
Не е трудно да се установи, че това трето поколение права е
концентрирано върху интелектуалните ценности.
Еволюцията на този вид права поражда идеята за т.нар. „комуникационни права”.
Продължение и развитие на трето поколение права са правата на човека в информационното общество.
Права на гражданите
в инф. общество
- Право на достъп
--
Всеки гражданин трябва да има достъп до Интернет чрез обществени точки
за достъп.
-- На всеки гражданин трябва да се
гарантира сигурност и защита на личните данни, използвани в он-лайн публичните
услуги.
- Право на образование и
подготовка, вкл. достъп до нови информационни технологии.
-- Всеки гражданин има право да
придобие основни умения за използване на услуги и информация посредством
информационните и комуникационни технологии.
-- Гражданите трябва да имат
достъп до лична помощ, когато използват обществени устройства, прилагащи новите
технологии.
-- Гражданите трябва да имат
достъп през целия си живот до платформи за електронно обучение, за да се
възползват от новите технологии, и чрез това да участват в обществото на
знанието.
- Право на он-лайн
информация.
-- Всеки гражданин трябва да има достъп до
качествена информация, създавана от държавното управление. Това право се ползва
и от хората с недостатъци.
- Право на он-лайн участие
-- На всеки гражданин трябва дй
бъде осигурено правото да участва чрез информационни и комуникационни платформи
в процесите за вземане на решения в местното управление.
-- Гражданите трябва да получават
отговор от общинските администрации на всяко он-лайн запитване.
- Право на свобода на
изразяване, информация и комуникация.
-- Право на разпространение на информация в
Интернет.
-- Право на търсене на информация.
-- Право на свободна комуникация.
-- Право на защита при свободната комуникация.
- Защита на интелектуалната
собственост.
- Развитие на традиционни
права
--
Право на свободни избори, вкл. електронни избори.
--
Свобода на събранията, вкл. съвместни прояви в Интернет.
--
Право на личен живот и неприкосновеност на кореспонденцията в Интернет.
- Право на гражданите да
участват в демократичнея процес и да реализират своите политически права чрез използване на новите информационни технологии.
- Право на гражданите да
използват новите информационни технологии при
взаимодействието си с държавата.
- Право на достъп до
документи в електронна форма и право на изпращане на електронни документи.
- Като
конкретизация на това право може да се определи правото на гражданите да искат от държавните органи приемане и получаване на
кореспонденция чрез е-mail.
- Право на гражданите да
изискват от държавните органи качествено обслужване. Гражданите
могат да искат държавата да създава и прилага такива технологии и услуги, които
удовлетворяват реалните им потребности. Държавните органи трябва така да
организират услугите си, че гражданите да са удовлетворени от ползата и
качеството на обслужването.
Развитие на
конституционната уредба
Чл. 39.(1) Всеки има право да
изразява мнение и даго разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез
звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да
се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване
към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на
престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Чл. 41.(1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация.
Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто
име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред,
народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право
на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват
за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от
закона тайна или не засяга чужди права.
Възникват нови отношения и нови йерархии в основните права.
Свободата на словото е общото право, към което се отнася правото да се
създава, получава и разпространява информация.
Съвременни конфликти:
-
свобода на словото - анонимни
участия във форуми и блогове – клевета;
- свобода на словото - анонимна комуникация – противоправни
действия – аргументи за ограничаване на основните права;
- право на личен живот (чл.32К) –
запазване на данни за комуникация, за местоположение, за кореспонденция;
-
анонимност и юридическа отговорност – анонимността не е средство за
избягване на отговорност пред закона.
-
Големият спор по тази тема е – само наказателна отговорност или всички
видове отговорност – наказателна, административна, гражданска, аргументират
преодоляване на анонимността в Интернет.
Неприкосновеност на
личността
Чл. 30.(1) Всеки има право на
лична свобода и неприкосновеност.
(2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на
оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен
при условията и по реда, определени със закон.
Дедуктивен извод - личната неприкосновеност се простира върху информацията и устройствата
за създаване, обработка, запазване и предаване на информация.
Развитие на
конституционната уредба
Чл. 32. (1) Личният живот на
гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в
личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест,
достойнство и добро име.
(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран,
филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или
въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
Чл.34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите
съобщения са неприкосновени.
(2) Изключения от това правило се допускат само с
разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или
предотвратяване на тежки престъпления.
Чл. 38. Никой не може да бъде
преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде
задължаван или принуждаван да дава сведения за свои и чужди убеждения.
Чл.57. (1) Основните права на
гражданите са неотменими.
(2) Не се
допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява
права или законни интереси на други.
Клевета
- Понятие – изказване на
неверно твърдение, което нарушава доброто име на определено лице.
- Видове:
-- Злепоставяне (Libel)
- клевета чрез печатни издания като вестници или
списания.
-- Злословие (Slander) – клевета чрез
радио, телевизия или пряко към клеветения;
Схема:
- Невярно и клеветническо твърдение за някого;
- Публикация с клеветническо твърдение за някого;
- Повишаване на обществения интерес, вкл. поради нехайство на публикуващия, и