32. Историческата школа на правото

Германската историческа школа или още и Историческата школа в правото e интелектуално движение от 19 век в изучаването на германското право. Основата, произхода на тази школа е в Романтизма и тя набляга върху историческата ограниченост на правото, като е в опозиция на по-ранното движение на/за Естественото право (Vernunftsrecht).
Историческо-правната школа се заражда и утвърждава в германските земи след края на Наполеоновите войни в началото на XIX век. Идейната ѝ основа е възникването на историзма като философско направление и като начин на обяснение и осмисляне на реалния живот. Според школата, историята с нейните закономерности като обществено развитие е средството за постигане на това обяснение на социалната действителност, въз основа осмислянето на историческия опит.

Идеите на историческата школа са изложени от Йохан Хердер, а сред последователите ѝ са цяла редица известни “хайделбергски” имена, т.е. възпитаници на Хайделбергския университет и представители на хайделбергската школа, като Братя Шлегел, Братя Грим и др.
Изходната позиция на представителите ѝ е, че “настоящето е продължение на миналото”. Призивът им е “да се върнем назад към идеята, която ще даде ключ за обяснение на настоящето”. Идеологията им е, че движещата сила на идеята за правото не е някаква мистична същност, като субстанция на духа на индивида, а общността за индивида, т.е. човекът като социално животно със своя среда - обществото, прераснало в една по-висша форма на организация - цивилизацията. Школата е насочена срещу преекспонирането на индивидуализма и вярата в човешкия разум (това схващане се отстоява и от естествено-правната школа). Тази позиция на поддръжниците на концепцията за историцизма, дава основание те да бъдат причислени към изразителите на политическата идеология на консерватизма.

За да докаже тезата си за историческото начало и битие на правото, Карл Савини предприема изучаване на идеята на правото. Той достига до извода, че още в древността правото е присъщо на всеки народ, както и неговите език, нрави и организация. Това се различни прояви на народния живот и те произтичат от едно общо убеждение на народа за необходимостта им. Затова Савини изключва възможността за случаен произход на всяка от тези форми и следователно и на правото. Правото е продукт на обективните условия на живот на всеки отделен народ. Истинското право трябва да се открие от историческата наука, защото то не се създава от законодателя. Савини приема, че действащото право има основание в историческото минало на народа и за да се опознае сегашното право, трябва да се изследва зародиша на идеята му. Тя води до обичаите, следователно истинското право е обичайното право.
Следвайки тази логика, Савини приема, че всеки народ имайки свое историческо минало, има и собствен самобитен характер със свой дух, който поражда и собствено право. Това твърдение обаче налага необходимостта Савини да обясни защо в началото на XIX век в Германия се прилага повече реципираното римско право, отколкото немските обичаи отразени в Салическия закон и Варварската правда. Отговорът на Савини е, че римското право много плътно приляга на германския дух. Той изследва римското право, издава съчиненията “Идея и система на римското право” и “Система на съвременното римско право” в 5 тома. Неговите правни възгледи могат да бъдат разпознати и в съчинението “Размисли за революцията във Франция”. Критичното отношение на Едмънд Бърк към идеите на Френската буржоазна революция, поражда идеята в последователите му, сред които са и историко-правниците, да заменят идеалите на естественоправната идеология - с реалните закономерности на историческото развитие на обществото.
 В Германия конституционно-политическата концепция намира израз в историческата правна школа. Теоретичните ѝ възгледи и разработки привличат интереса на немските юристи, които се насочват към възприемане на тази идеология за обяснение на правото. Предвестник на историческата школа е Густав фон Хуго. През 1789 г. той издава “Институциите на римското право”, излагайки своя оригинална концепция, основана на историзма. За начало на школата се приема възникналия спор през 1814 г. между Антоан Тибо и Фридрих Карл Фон Савини. Тибо предлага да се създаде един граждански кодекс, който да е общ за всички немски княжества, следвайки примера на Code de Civil от 1804 г., в който с помощта на естественото право се формулират правните норми. Савини е на противното становище - позитивното право не може, и не трябва да се извежда произволно от човешкия разум, предоверявайки му се, защото то произтича от народния дух, а не от разума, и следователно правото не трябва да се официализира, за да не се ограничи развитието му. Савини изхожда от постулата, че в основата на правото са правните обичаи, които се пораждат от народния дух, който е истинският законодател. Идеята на Савини и последователите му е, че законодателят не може да измисля законите, а само да ги формулира. Идеята за правотворчеството носи риска от законодателен произвол. В този спор се заключава противоречието между поддръжниците на естественото право и историческата школа.
 Интересът, който пораждат мислителите от школата, води до възникването на нова школа сред немските юристи - на изследователите на дигестите, народните “пандектисти”. Именно те изработват Германския граждански законник, в сила за Германската империя от 1 януари 1900 г. Историческата школа в правото заема изключително важно и централно място и в естествените науки през XIX век, при това не само в Германия, но и в целия развит свят. Именно тя налага историзма като метод в изучаването на правото и като критерии за научната стойност на и при изследванията му. Правото започва да се изучава като част от историята на човешката култура и познанието за него вече не може да се ограничава до познанието на закона. Идеята ѝ, е че правото е развиващо се, т.е. динамично, а не статично обществено явление, което променя и същността на юриспруденцията в края на 19 и през 20 век. От анализа на техниката върху същността на закона, юриспруденцията се превръща в истинска наука за правото.

Източник:  http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0