След преврата от 19.05.1934 г.
новата власт предприема редица законодателни действия и започва реформиране на
българската държава /съществуващото законодателство/ в резултат на което тя се
превръща в държава от авторитарен тип. В резултат на реформите са премахнати
основни институти на българската държава и право, реформите са всеобхватни, и
се провеждат в няколко посоки – централните и местни органи на управление,
обществено политическия живот, икономика и др.
С цел утвърждаване на пълна власт
са предприети следните стъпки: на 19.05.1934 г.
с царски указ е разтурено 23-тото ОНС, законодателната дейност преминава
изцяло в ръцете на изпълнителната власт, за целта се издава указ и специална
наредба по силата на която всички постановления на МС, които са взети на
19.05.1934 г. и след тази дата имат силата на закон и отменят законните
разпоредби, които им противоречат. Освен това според наредбата заповедите на
министрите за назначаване на длъжностни лица или отнасящи се до устройствени,
финансови и административни въпроси имат задължителен характер, изрично се
казва, че те не могат да не се изпълняват под предлог, че не се съобразени със
закона или му противоречат. Извършва се реорганизация в МС, както и по ведомствата
на отделните министерства, извършва се сливане на министерства, смяна на имена
и в резултат на всичко това техният брой се увеличава от 8 на 10. Осъществено е
ново административно-териториално деление на страната. На мястото на окръзите
са създадени 7 области, начело с областен директор, като представител на
централната власт. Извършено е прегрупиране на общините техният брой е намален
близо 3 пъти. Съществени промени настъпват в механизмите на функциониране на
общините. На практика общинското самоуправление практически е ликвидирано. И
това става с наредба-закон за селските и наредба-закон за градските общини. По
силата на двата закона за градските и селските общини настъпват промени в
механизмите, в организацията на общините. Органи на градските общини /градската
общинска власт/ са общинското управление, което включва кмета и неговите
помощници и общинският съвет. Кметът е основен орган. Общинският съвет е
съвещателен орган. Кметовете се назначават и уволняват от министъра на
вътрешните работи и народното здраве. Кметът преди това е избираем, а сега –
назначаем. Той се превръща в държавен чиновник подчинен на централната
администрация. По силата на закона кметът представлява общината пред всички
власти, места и лица. Като държавен служител, законът предявява определени
изисквания към кмета – дефинирани са изискванията едно лице да бъде кмет – трябва да има навършени
28 години, висше образование или да е завършил военно училище с право на
офицерски чин, да бъде жител на
общината, на която иска да бъде кмет и освен това трябва да отговаря на всички
изисквания посочени в Закона за държавния служител. Особено сериозни промени
настъпват в организацията, в структурата на Общинския съвет. Според наредбата
Общинският съвет се учредява, неговият състав се формира от две квоти,
половината членове /10 на брой/ са държавни чиновници и влизат по право -
директорът на училището, лекарят лесничеят, едно духовно лице, агроном и т. н.
Също толкова по брой членове се избират от местното население. Първите избори обаче
се провеждат през 1937 г, мандатът на Общинският съвет е 5 години. Така Общ.
съвет придобива служебен характер от гледна точка на функциите си се превръща в
един съвещателен орган към кметството. Неговите функции са : Той обсъжда и
взема решение предимно по стопанско-финансови въпроси, бюджетът на общината, на
училищното настоятелство, обсъжда отчети по изпълнението на бюджетите. Законът
определя 2 годишни сесии. Освен това решенията, които се вземат от него
подлежат на изменения от страна на Областният директор /управител/. По този
начин се осъществява пълна централизация върху държавната и местната власт.
Съществени промени се извършват и в обществено-политическия живот, най-важната
– ликвидирането на старата партийно–политическа система и създаването на нова,
която да обслужва целите и интересите на новата власт. /19-майското
правителство идва на власт гребена на недоволството на старата управа, групата
„Звено” умело използват тази ситуация – ликвидирането на старата политическа
система е на челно место в тяхната програма, с която идват на власт и го
изпълняват като обещание/ На 12.06.1934 г. е утвърдена наредба-закон за
разтуряне на партийно-политическите организации
Тя забранява и инкриминира образуването и съществуването на
партийно-политическите организации /партии, съюзи, движения/, а съществуващите
дотогава организации се разтурват. Предвиждат се строги санкции при създаване
на организации нови, или при опит да се преобразуват старите в някакви нови.
Дали дадена организация има партийно-политически характер последната дума има
министърът на вътрешните работи или областният директор, издадените от тях
административни актове не подлежат на обжалване. Освен това наредбата- закон
забранява трансформирането на съществуващите
партийно-политически организации в други под каквато и да е форма,
наименование, цели и пр. Забранява се членуването в подобни организации. Не
само се забранява, но и се санкционира – 6 месеца затвор, глоба до 30 000
лв., наказват се и лица, организации, които оказват финансова или друга помощ
на подобни организации, т.е. в наредбата се предвиждат всички средства, за да
се гарантира пълното прекратяване на дейността на всички организации и партии
съществували дотогава. Наредбата забранява участието в събрания, партийни
събрания, спира издаването на всички партийно-политически вестници, на всички частни издания, които по преценката
на властта пропагандират политически идеи, това е механизмът, който позволява
да се спре политическата дейност на тези организации. По-късно е приета друга наредба-закон
за защита безопасността на държавата. Тя засилва санкциите срещу всякакви
организации, всякакви средства и форми на политическа дейност, описани в чл. 1
на Закона за защита на държавата. Тук влизат - подбуждане на престъпление
против личността, даване на работа, издаване на вестници, пропаганда от чужбина
и много широк кръг от дейности, които излизат извън съдържанието на тези, които
са формулирани в Закона за защита на държавата чл. 1 на който е насочен
единствено срещу организацията и дейността на комунистическата партия, докато новият /1934 година/ обхваща всички
партийно–политически организации, независимо от своята форма и средствата,
които използват, това е разликата между двата закона, и се вижда че новата
наредба разширява обхвата на Закона за
защита на държавата, излизайки извън искането да се отнася само за
комунистическата партия.
Съдебната процедура, която се
предвижда за гражданските лица са областните съдилища, а за военните лица -
областните военни съдилища, обжалването може да бъде само касационно, а МНО е
задържане под стража. Освен тези две наредби се приема и наредба-закон за
ликвидиране имуществата на разтурените партийно-политически организации и
наредба за отнемане в полза на държавата на имотите на нелегалните организации.
С тези две наредби на практика се
ликвидират имуществените стопанските активи на партийно-политическите
организации и те преминават в полза на държавата, т.е. ликвидира се онази
основа която позволява съществуването на тези организации и тези две наредби
предвиждат определени санкции – глоба до 50 000? лева и затвор, във втората
наредба, дори затворът е до 5 години, а глобата до 100 000 лв. Приема се
специална наредба за печата, чрез нея
практически се налага забрана и цензура върху печата. Може да се издава вестник
или списание само след получено
разрешение от властите. Спират се всички издания, които нямат
разрешение, или които не са поискали такова. Поставят се нови изисквания към
главните редактори, това са - над 30 години възраст, неосъждан за престъпление
от общ характер. С до 3 години тъмничен затвор се наказва издаването на вестник
или списание без разрешение ,глобата е 3 хиляди лева, освен това се наказват и
разпространителите. Такива издания се изземват и унищожават. Реформите обхващат
и профсъюзите и се извършват в две направления – от една страна забрана и
обявяване извън закона на съществуващите профсъюзи, а от друга страна създаване
на нови профсъюзни организации от самата държава. Това става чрез специалната
наредба-закон за профсъюзните организации, която определя и задачите на новите
профсъюзи. Една от задачите е като органи на държавата да провеждат нейната
стопанска и социална политика. Приета е и специална наредба-закон за
преобразуване на работнически и професионални организации въз основа на нея се
създават работнически профсъюзи, които се обединяват в Български работнически
съюз. Промените са и в сферата на духовния и културен живот и целта е да се
наложи нова надпартийна държавна идеология и да се наложи контрол. Това става с
наредбата за обществената обнова, създава се специален орган – Дирекция на
обществената обнова. Тя е пряко
подчинена на министър-председателя и освен това има самостоятелен бюджет.
Дирекцията на обновата има за задача да насочи духовния живот на страната към
единение и обновление, да работи за издигане престижа на нацията, за
организиране на гражданството в идейно единна държава. Правителството на 19.05.
приема и извършва промени и в съдебната област – приема се наредба –закон за
устройството на съдилищата, приема наредба закон за административното
правосъдие, приема се и редица наредби-закони , освен това се приемат редица
наредби-закони и в стопанската област предвид тежкото икономическо положение.
Осъществява една реформа която променя изцяло модела, организацията, характера
на държавата. Това умело се използва и от българския монарх за да се наложи
като единствената личност, способна да
обедини/представен/ и да я ръководи. Едва през `38
година е възстановено НС, провеждат се избори и всичките наредби-закони са
утвърдени от събранието.