Понятието „системност” е основно в теорията на
международните отношения. То създава фундамента, върху който се
изграждат представите за разнообразните международни взаимоотношения.
При анализа на състоянията на системата на МО винаги трябва да се вземат предвид нейните важниособености.
-На първо място МО са система със силно изразена специфика.Тази система притежава редица особени качества, които я отличават от другите социални отношения. Спецификата й се изразява преди всичко в това, че като цяло системата поражда ефекти, които не могат да бъдат постигнати, ако тя престане да съществува.
-Системата на МО се отнася към категорията на социалните системи, което е друга нейна особеност. Движението и развитието й могат да бъдат разбрани само като се имат предвид закономерностите в развитието на човешкото общество.
-Друга особеност на тази система е, че тя се отличава с голяма сложност, като това се отнася както до функционирането на системата, така и до структурата й.
-На четвърто място, системата на МО е универсална система и за разлика от другите универсални системи, тя е такава не само в пространствено, но и във функционално отношение – тя има значение за всички аспекти от съществуването на човечеството.
-Важна особеност на системата е, че при нея самоуправлението доминира над възможностите за целево управление.
-Освен това системата на МО е извънредно динамична.Промените в международната система могат да са много интензивни, могат да протичат бързо и паралелно в много от нейните съставни части.
-И на последно място, системата е от корелационен тип. Субектите й са равноправни и самостоятелни, като всеки следва свое собствено поведение и интереси. Системата няма общ за цялата система център на управление.
Някои отношения и комплекси от отношения са стабилни, устойчиви, докато други – не са.Наличието на стабилни и непроменящи се връзки помага на системата да съхрани за дълго време параметрите си.Без тази устойчивост системата не би могла да изпълнява пълноценно функциите си.Тези стабилни и устойчиви отношения образуват структурата на системата. Тази структура е израз на вътрешната организация на системата. Тя е специфичен начин, по който се свързват отделните компоненти и елементи.Структурата има важна и активна роля при взаимодействието между външната среда и системата. Тя има много важно значение що се отнася до определяне границите на системата,т.е. онези предели, до които свършва вътрешният й ред.Затова структурата й би могла да се определи като инвариант на системата.
Устойчивостта за едни продължителни периоди от време е неотменимо качество за структурните отношения.Устойчивостта на структурата обаче не означава, че тя е неизменима. Тя също е подвластна на времето, но се променя по – трудно и по – бавно в сравнение с промените в международните отношения.Структурата спомага за запазването и поддържането на системния хомеостазис.Нейните промени са по – трайни и по – дълбоки, защото засягат вътрешния ред – те променят самия начин на движението в системата, свързват се с развитието й.
Структурата възниква едновременно с възникването на системата на МО.Никой от субектите на международното право не може едностранно и отведнъж да наложи на другите субекти нова структура на системата и една от основните предпоставки за това е фактът, че основните начала, върху които се гради структурата, са също така и основните начала на самата система.Разбира се, това в никакъв случай не означава, че субектите на МО са абсолютно безсилни да променят структурата на системата. Това би означавало, че системата на МО ще престане да се развива, а системата осъществява функциите си именно като се развива. Държавите могат, поне в настоящия момент, да изменят структурно системата, само когато обенинят усилията и волите си, ако не на всички държави, то поне на мнозинството.
Структурата, както по – горе отбелязах, е инвариант на системата и също така промените в нея се свързват с развитието на системата, като от това следва, че тя се проявява като „памет”, свързваща минало, настояще и бъдеще на системата.Без да се познава структурата на системата на МО, е невъзможно или поне изключително трудно да се направи едно надеждно прогнозиране, което от своя страна довежда до невъзможност да се вземат правилни политически решения.
Системата на МО не принадлежи към категорията на моноструктурните системи, т.е. такива системи, които не се отличават със структурно разнообразие. Тя принадлежи към категорията на полиструктурните системи, т.е. такива системи, при които отделните подсистеми имат структури, които не са сходни.Полиструктурността е една от най-съществените прояви на подсистемното многообразие на МО.Тя увеличава разнообразието в системата, усложнява движението и прави системата по-гъвкава. Също така съществуват зависимости между структурата и функциите на системата.Стурктурата отразява определени начини за функциониране и развитие на системата. Различията, които съществуват в интересите, поведението и целите на отделните субекти, взависимост дали са съвпадащи или противоположни, предизвикват две основни тенденции – съответно центростремителни и центробежни. Тези процеси протичат едновременно на различни равнища на системата, те предизвикват образуването и разпадането на много центрове. Съответното разположение на тези центрове в рамките на системата се определя като структурна конфигурация на системата. Съотношението между тенденциите на интеграция и дезинтеграция е много подвижно и затова някои от центровете са неустойчиви. Други , обратно – са трайни и стават съществена част от структурата на системата.
Структурните конфигурации възникват във всички части на общата система, най – вече в сферата на МО. Възможностите за конфигурации на структурата на системата на междудържавните отношения могат да бъдат сведени до три основни модела(в зависимост от броя на центровете)
-моноцентрична
-бицентрична(биполярна)
-полицентрична структурна конфигурация.
В теорията на международните отношения преобладава мнението, че биполярността е същностна характеристика на структурата на световната система на МО от момента, в който е възникнала тя до сега. В края на 19 и началото на 20 век са налице пълно разделяне на света на сфери на влияние и световните противоречия по повод тяхното преразпределяне.Това довежда до формирането на Антантата и Тройния съюз, и Първата световна война.Краят на войната обаче не слага край на биполярността на системата на МО. Следва образуването на фашистката коалиция и Втората световна война. Краят на тази война, както и създаването на ООН и сключването на редица споразумения между държавите – победителки създават предпоставки за преодоляването на бицентричната конфигурация.Тази възможност обаче не се реализира със започването на студената война. С рухването на тоталитарния сталински модел в края на 80-те години на 20 век се отрива нова възможност за преодоляване на биполярната конфронтация. Ако се абстрахираме от варианта за всеунищожителна всеобща ядрена война поради нейната невъзможност, принципната схема на МО още през втората половина на 20 век е престанала да бъде биполярна и се е превърнала в полицентрична.
Практическото значение на структурната конфигурация едва ли би било толкова голямо, ако ставаше въпрос за изграждането на многополюсен свят на взаимни интереси, без структурата да се свързва с конфронтация. Има редица изследователи и политици, които поддържат тезата, че биполярната конфигурация в световните отношения има преимущества пред другите два модела. Основни аргументи в това отношение са твърденията, че в този вид системата е по – устойчива, предвидима и по-лесно контролируема.Трябва обаче да се вземе предвид, че стабилността на мира в системата не зависи толкова от броя на центровете, а от динамичната й уравновесеност, от действието на обективни компесаторни механизми. Също така, макар биполярният модел да се контролира относително по-лесно, то той крие много опасни изненади, защото по-бързо и по-лесно губи баланса си. При него възможностите да се маневрира, за да се възстанови равновесието, са много по-ограничени.
В теорията на международните отношения преобладаващата оценка е в полза на многополюсния модел на МО. При полицентричната структурна конфигурация възможностите да се намерят начини за поддържане на динамичното равновесие на системата са много по-големи в сравнение с биполярния модел, като тези възможности осигуряват поддържане на мира и сигурността. Мултиполярната конфигурация е подходяща при групиране на съвпадащите интереси, за неконфронтационни отношения и за развитие на международното сътрудничество. От друга страна биполярността е много по-неблагоприятна за участието на малките държави, докато мултиполярността съдържа повече възможности за разнообразно съчетание на интересите. Полицентричната конфигурация намалява взаимното влияние на конфликтите, тя ги тушира, като спомага за намирането на компромисни решения. Биполярната конфигурация, напротив, успява да изведе кризите до върха, тя ги прави глобални, световни с всички опасни последици от това. Също така, в сравнение с полицентричната конфигурация, при биполярността липсва балансиращ регулатор, какъвто при първата са третите сили.
Заедно с двете структурни конфигурации съществува и моноцентричната конфигурация. Тя възниква, когато много силно се дебалансира съотношението на силите. Тя въвежда елементи, които напомнят за власт и управление, които са характерни за вътрешнодържавния ред, но не и за МО. Конфигурацията успява да доведе до това, че самите отношения започват да губят онова, което ги характеризира като международни. При моноцентричната конфигурация налице е доминирането на една сила – една държава или действаща единно група силни държави. От трите модела тази конфигурация е най-малко благоприятна за международната общност, за нормалното функциониране на системата на МО.Тя тласка развитието на системата от система от корелационен тип към система от субординационен тип. Когато отношенията се изграждат в съответствие с интересите на множество центрове, има възможност за тяхното взаимно уравновесяване, като така може да се поддържа динамичното равновесие на системата. При господството на един център тази възможност отпада.
Разбира се, трябва да се има предвид, че тези три различни типа структурни конфигурации на системата на МО са общи модели в теоретичен идеален вид. В реалните международни отношения елементи на моноцентризъм, биполярност и полицентричност съществуват паралелно, преплитат се и се заменят един с друг.
При анализа на състоянията на системата на МО винаги трябва да се вземат предвид нейните важниособености.
-На първо място МО са система със силно изразена специфика.Тази система притежава редица особени качества, които я отличават от другите социални отношения. Спецификата й се изразява преди всичко в това, че като цяло системата поражда ефекти, които не могат да бъдат постигнати, ако тя престане да съществува.
-Системата на МО се отнася към категорията на социалните системи, което е друга нейна особеност. Движението и развитието й могат да бъдат разбрани само като се имат предвид закономерностите в развитието на човешкото общество.
-Друга особеност на тази система е, че тя се отличава с голяма сложност, като това се отнася както до функционирането на системата, така и до структурата й.
-На четвърто място, системата на МО е универсална система и за разлика от другите универсални системи, тя е такава не само в пространствено, но и във функционално отношение – тя има значение за всички аспекти от съществуването на човечеството.
-Важна особеност на системата е, че при нея самоуправлението доминира над възможностите за целево управление.
-Освен това системата на МО е извънредно динамична.Промените в международната система могат да са много интензивни, могат да протичат бързо и паралелно в много от нейните съставни части.
-И на последно място, системата е от корелационен тип. Субектите й са равноправни и самостоятелни, като всеки следва свое собствено поведение и интереси. Системата няма общ за цялата система център на управление.
Някои отношения и комплекси от отношения са стабилни, устойчиви, докато други – не са.Наличието на стабилни и непроменящи се връзки помага на системата да съхрани за дълго време параметрите си.Без тази устойчивост системата не би могла да изпълнява пълноценно функциите си.Тези стабилни и устойчиви отношения образуват структурата на системата. Тази структура е израз на вътрешната организация на системата. Тя е специфичен начин, по който се свързват отделните компоненти и елементи.Структурата има важна и активна роля при взаимодействието между външната среда и системата. Тя има много важно значение що се отнася до определяне границите на системата,т.е. онези предели, до които свършва вътрешният й ред.Затова структурата й би могла да се определи като инвариант на системата.
Устойчивостта за едни продължителни периоди от време е неотменимо качество за структурните отношения.Устойчивостта на структурата обаче не означава, че тя е неизменима. Тя също е подвластна на времето, но се променя по – трудно и по – бавно в сравнение с промените в международните отношения.Структурата спомага за запазването и поддържането на системния хомеостазис.Нейните промени са по – трайни и по – дълбоки, защото засягат вътрешния ред – те променят самия начин на движението в системата, свързват се с развитието й.
Структурата възниква едновременно с възникването на системата на МО.Никой от субектите на международното право не може едностранно и отведнъж да наложи на другите субекти нова структура на системата и една от основните предпоставки за това е фактът, че основните начала, върху които се гради структурата, са също така и основните начала на самата система.Разбира се, това в никакъв случай не означава, че субектите на МО са абсолютно безсилни да променят структурата на системата. Това би означавало, че системата на МО ще престане да се развива, а системата осъществява функциите си именно като се развива. Държавите могат, поне в настоящия момент, да изменят структурно системата, само когато обенинят усилията и волите си, ако не на всички държави, то поне на мнозинството.
Структурата, както по – горе отбелязах, е инвариант на системата и също така промените в нея се свързват с развитието на системата, като от това следва, че тя се проявява като „памет”, свързваща минало, настояще и бъдеще на системата.Без да се познава структурата на системата на МО, е невъзможно или поне изключително трудно да се направи едно надеждно прогнозиране, което от своя страна довежда до невъзможност да се вземат правилни политически решения.
Системата на МО не принадлежи към категорията на моноструктурните системи, т.е. такива системи, които не се отличават със структурно разнообразие. Тя принадлежи към категорията на полиструктурните системи, т.е. такива системи, при които отделните подсистеми имат структури, които не са сходни.Полиструктурността е една от най-съществените прояви на подсистемното многообразие на МО.Тя увеличава разнообразието в системата, усложнява движението и прави системата по-гъвкава. Също така съществуват зависимости между структурата и функциите на системата.Стурктурата отразява определени начини за функциониране и развитие на системата. Различията, които съществуват в интересите, поведението и целите на отделните субекти, взависимост дали са съвпадащи или противоположни, предизвикват две основни тенденции – съответно центростремителни и центробежни. Тези процеси протичат едновременно на различни равнища на системата, те предизвикват образуването и разпадането на много центрове. Съответното разположение на тези центрове в рамките на системата се определя като структурна конфигурация на системата. Съотношението между тенденциите на интеграция и дезинтеграция е много подвижно и затова някои от центровете са неустойчиви. Други , обратно – са трайни и стават съществена част от структурата на системата.
Структурните конфигурации възникват във всички части на общата система, най – вече в сферата на МО. Възможностите за конфигурации на структурата на системата на междудържавните отношения могат да бъдат сведени до три основни модела(в зависимост от броя на центровете)
-моноцентрична
-бицентрична(биполярна)
-полицентрична структурна конфигурация.
В теорията на международните отношения преобладава мнението, че биполярността е същностна характеристика на структурата на световната система на МО от момента, в който е възникнала тя до сега. В края на 19 и началото на 20 век са налице пълно разделяне на света на сфери на влияние и световните противоречия по повод тяхното преразпределяне.Това довежда до формирането на Антантата и Тройния съюз, и Първата световна война.Краят на войната обаче не слага край на биполярността на системата на МО. Следва образуването на фашистката коалиция и Втората световна война. Краят на тази война, както и създаването на ООН и сключването на редица споразумения между държавите – победителки създават предпоставки за преодоляването на бицентричната конфигурация.Тази възможност обаче не се реализира със започването на студената война. С рухването на тоталитарния сталински модел в края на 80-те години на 20 век се отрива нова възможност за преодоляване на биполярната конфронтация. Ако се абстрахираме от варианта за всеунищожителна всеобща ядрена война поради нейната невъзможност, принципната схема на МО още през втората половина на 20 век е престанала да бъде биполярна и се е превърнала в полицентрична.
Практическото значение на структурната конфигурация едва ли би било толкова голямо, ако ставаше въпрос за изграждането на многополюсен свят на взаимни интереси, без структурата да се свързва с конфронтация. Има редица изследователи и политици, които поддържат тезата, че биполярната конфигурация в световните отношения има преимущества пред другите два модела. Основни аргументи в това отношение са твърденията, че в този вид системата е по – устойчива, предвидима и по-лесно контролируема.Трябва обаче да се вземе предвид, че стабилността на мира в системата не зависи толкова от броя на центровете, а от динамичната й уравновесеност, от действието на обективни компесаторни механизми. Също така, макар биполярният модел да се контролира относително по-лесно, то той крие много опасни изненади, защото по-бързо и по-лесно губи баланса си. При него възможностите да се маневрира, за да се възстанови равновесието, са много по-ограничени.
В теорията на международните отношения преобладаващата оценка е в полза на многополюсния модел на МО. При полицентричната структурна конфигурация възможностите да се намерят начини за поддържане на динамичното равновесие на системата са много по-големи в сравнение с биполярния модел, като тези възможности осигуряват поддържане на мира и сигурността. Мултиполярната конфигурация е подходяща при групиране на съвпадащите интереси, за неконфронтационни отношения и за развитие на международното сътрудничество. От друга страна биполярността е много по-неблагоприятна за участието на малките държави, докато мултиполярността съдържа повече възможности за разнообразно съчетание на интересите. Полицентричната конфигурация намалява взаимното влияние на конфликтите, тя ги тушира, като спомага за намирането на компромисни решения. Биполярната конфигурация, напротив, успява да изведе кризите до върха, тя ги прави глобални, световни с всички опасни последици от това. Също така, в сравнение с полицентричната конфигурация, при биполярността липсва балансиращ регулатор, какъвто при първата са третите сили.
Заедно с двете структурни конфигурации съществува и моноцентричната конфигурация. Тя възниква, когато много силно се дебалансира съотношението на силите. Тя въвежда елементи, които напомнят за власт и управление, които са характерни за вътрешнодържавния ред, но не и за МО. Конфигурацията успява да доведе до това, че самите отношения започват да губят онова, което ги характеризира като международни. При моноцентричната конфигурация налице е доминирането на една сила – една държава или действаща единно група силни държави. От трите модела тази конфигурация е най-малко благоприятна за международната общност, за нормалното функциониране на системата на МО.Тя тласка развитието на системата от система от корелационен тип към система от субординационен тип. Когато отношенията се изграждат в съответствие с интересите на множество центрове, има възможност за тяхното взаимно уравновесяване, като така може да се поддържа динамичното равновесие на системата. При господството на един център тази възможност отпада.
Разбира се, трябва да се има предвид, че тези три различни типа структурни конфигурации на системата на МО са общи модели в теоретичен идеален вид. В реалните международни отношения елементи на моноцентризъм, биполярност и полицентричност съществуват паралелно, преплитат се и се заменят един с друг.