събота, януари 17, 2015

28.РАЗВИТИЕ НА ТЪРГОВСКОТО И ВЕЩНОТО ПРАВО В НАЧАЛОТО НА ХХ В



Рецепцията на западноевропейското законодателство започва от Освобождението до края на века, след това започва създаването на закони, дело на българския законодател и които след това се възприемат от модерното право и се приспособяват в по-голяма или по-малка степен към условията на живота. Влиянието на живота налага да се приемат редица закони с цел в най-голяма степен да отговорят на икономическите и социални промени. През 1908 г. е приет  Законът за привилегиите и ипотеките.Влиза в сила през 1910 г. Създаването на закона се налага поради две основни причини: налагането на нотариалният акт като форма на прехвърляне правото на собственост и на второ място – необходимостта от едно по-пълно, по-цялостно уреждане на ипотечния режим. Рецепция на италианския граждански закон и на белгийския граждански закон в частта за прехвърляне на вещни права и вписване в ипотечните книги. Основни въпроси, които се разглеждат и регламентират – вписване на сделки с недвижими имоти, на второ място – привилегиите, т.е. предпочитанията при вписване при наличието на няколко вземания на недвижим имот и на трето място – ипотеката. Целта е да се осигури по-голяма стабилност на сделките с недвижими имоти, както и да се стимулира вземането на кредит /поземлен/ при наличието на такава стабилност. Законът утвърждава нот. акт. Като единствена форма за прехвърляне и ипотекиране на недвижими имоти и изисква тяхното задължително вписване в нотариалните книги. Ако се върнем към това, което говорихме за законодателство в областта на селското стопанство се вижда този цял продължителен процес на уреждане на правото на поземлена собственост и той завършва с утвърждаването на нотариалния акт като единствена форма. Според новия закон всички актове преживе, /безвъзмездни или възмездни/, с които се прехвърлят или признават вещни права върху недвижима собственост, освен привилегиите и ипотеките задължително подлежат на вписване в предназначените за това книги на съответния окръжен съд. На вписване подлежат и съдебните решения, влезли в законна сила които заместват договори или актове за прехвърляне на вещни права или за отказване от такива права за срок над 5 години.През 1960 ? година е внесено уточнението, че подлежат на вписване и тези актове, които са само нотариално заверени. По този начин законът осигурява публичност, гласност на притежаването на недвижим имот, на неговото движение, и дава възможност във всеки един момент а се знае кой е притежателят на тази собственост, респ. до каква степен тя е обременена или не. Законът предвижда и конкретни санкции, когато не се спазва това и при невписване на един акт, законът казва, че той не може да се противопостави на трети лица. Целта е да се принуди населението да извърши официалното вписване на своите имоти, но въпреки това прилагането на закона в живота става много трудно, бавно, мъчително. Една от причините е самият ред, предвиден в закона, другата причина са предвидените финансови такси и така разходът на време и финанси се оказва пречка за ефективното изпълнение. През 1920 г. /10 г. след действието на закона/ е приет Закон за урегулиране неоформените с нотариални актове покупко-продажби. По силата му всички продажби, сключени до 01.01.1919 г. с частен акт – писмен  или устен, се признават за действителни, ако купувачът е влязъл във владение на купения от него имот.  Една от причините да се приеме този закон е именно бавното изпълнение на закона от 1910 г. и една икономическа и социална причина – по време на войната в резултат на обезценяването на лева подавачите въз основа на закона от 1910 г. започват да предявяват искове за връщане на своята земя и именно този закон решава проблема, като казва че се узаконяват, признават всички покупко-продажби извършени дотогава в случай, че купувачът е влязъл. Законът за привилегиите и ипотеките регулира и така наречените привилегировани – чл. 7 казва, „който се е задължил лично, длъжен е да изпълни сключените задължения с всички свои имоти движими и недвижими, настоящи и бъдещи”. Имотите на длъжника се считат за общо обезпечение на задълженията на неговите кредитори и кредиторите имат еднакво право върху тях, ако нямат законна пречка за предпочитания. Като такава причина се дефинира привилегиите и ипотеките, според закона само привилегиите и ипотеките са законна причина когато няколко кредитора имат право и предявяват искове. В този смисъл привилегията е право на предпочитание, което законът дава на едно вземане, по причина на неговото произхождение. Привилегированото вземане се предпочита пред всички други вземания, включително и ипотеките. Законът определя привилегиите върху движимите и недвижимите вещи. Привилегиите върху движимите имущества са два вида – общи и особени. Общи са тези, които се простират върху цялото имущество, всички движими имущества на длъжника, а особени – тези, които се отнасят само до някои недвижими имущества на длъжника.  Законът урежда и ипотечното право, чрез него се слага край на така наречените тайни ипотеки. По своята същност ипотеката е вещно право, основаващо се върху недвижими имущества на длъжника или на трето лице в полза на кредитора, за да се обезпечи с тези имущества изпълнението на едно задължение. Според закона ипотеката може да бъде по своята форма законна и договорна. Право на законна ипотека имат продавача, сънаследници, съдружници или всеки друг отчуждител на недвижимо имущество. Право на договорна ипотека имат само тези лица, които са способни да отчуждават определено недвижимо имущество и това се установява с нотариален акт. Всички ипотеки са публични – затова казахме, че законът слага край на тайните ипотеки, вписването на ипотеките става в ипотечните книги в ОС и в акта на вписване се изисква да се отбележи имената на кредиторите или на кредитора и на длъжника, датата и на документа въз основата на който се иска, размерът на дължимата сума, срок на изпълнение на  задължението и мястото и характера на ипотекираното имущество. Законът изрично казва, че ипотеката няма действие, ако не й се даде публичност. Ипотеката произвежда действие и взема ред от момента на нейното вписване. Това вписване по закон се съхранява 15 години. Номерът по реда на вписване определя и редът на ипотеките – когато две ипотеки са вписани под един и същи номер и се отнасят за един и същи обект, едно и също недвижимо имущество, те се удовлетворяват съвместно. Ипотеката може да бъде прекратена по няколко начина – първият естествено е погасяване на задължението в рамките на посочения в вписването срок; отказ на кредитора при изтичане на срока на ипотеката, при осъществяване на така наречените прекратителни условия, които са посочени в ипотеката и чрез давност. Ако плащането се признае за недействително от съда ипотеката се възстановява заедно с вземането.Законодателят регулира един важен икономически проблем и слага край на всички перипетии и трудности, свързани с прехвърлянето на недвижимата собственост, с узаконяването на това прехвърляне и пр. Както виждате основният принцип е публичност, гласност на извършения акт на прехвърляне на недвижимото имущество.