Въпросите
на административното правосъдие намират своето решение едва през 1911 г.,
когато българският законодател приема Закона
за административното правосъдие, обнародван през април 1912 г. До този
период /от Освобождението до 1912 г./ тези проблеми остават встрани от
вниманието на българското законодателство. Причините са различни и в основата
им стои обстоятелството, че административното правосъдие е една много трудна
материя и се решава по различен начин в различните страни – Франция, Германия.
Има две основни системи – немската и френската и многобройни хибридни модели,
които се прилагат в различните страни. Като предистория да кажем, че когато се
приема ТК с идеята за Държавен съвет в нея и една от функциите на ДС е да изпълнява
ролята на такъв орган, в резултат на политическата боба между младите и
старите, ДС отпада по конституция и заедно с това и няма кой да изпълнява тази
административна функция. Още по-рано
Временното руско гражданско управление създава такива функции, създават се и в
Източна Румелия, но след Съединението вместо българският законодател да почерпи
положителното, автоматично се налага законодателството на Княжество България и
така тези наченки и практика на административно правосъдие у нас остават неуспешни.
Работата по подготовката на закона е поверена на специална комисия и тази
комисия изучава теорията на административното право, изучава опита на
различните страни и създава един модел, който не прилича на никой от
европейските, въпреки, че като цяло се основава на австрийската, защото самите
създатели на проекта възприемат идеята че това е административен съд, но не
може да бъде част от съдебната система, според тях това би противоречало на
принципа на разделение на властите и Администртивният съд се разглежда като
част от държавната администрация, като най-висшата част от висшата
администрация, която има за цел да защитава интересите на тази
администрация? Законът не приема нито
един от моделите. Можем да направим извода, че като цяло не съществува правен
механизъм който да защитава интересите на гражданите от посегателство на
държавните служители и администрацията.
Няма цялостен закон който да решава като такъв проблема. Административното
право е точно правото, което дава, решава юридическите спорове между гражданите
и държавата, които са възникнали в резултат на това, че определени държавни
органи или длъжностни лица действат неправомерно, т.е. издадени са
административни актове, които не отговарят на закона и засягат права и интереси
на гражданите. Със закона се учредява един Върховен административен съд /ВАС/
със седалище в София, не се създават окръжни съдилища и по-долни нива, а
законодателят приема, че този съд е достатъчен, казано образно на първо време,
като се казва, че при необходимост ще се пристъпи и към създаване и на съдилища
на по-долно равнище. ВАС е подчинен на МС /това е компромисът за който
говорим/, но не е в рамките на МП /Министерство на правосъдието/ за да не се
чувства администрацията поставена под контрола на съдебната система и за да не
се смята, че в крайна сметка е подчинен и свързан с администрацията, не се
поставя на подчинение на някакво ведомство, а се поставя под ведомството
на самия МС. ВАС е единственият орган,
който е компетентен да правораздава по административни съдебни
спорове.Едновременно с това, когато говорихме за гражданския процес казахме, че
гражданските съдилища имат право да разглеждат дела за конфликт на интереси
между граждани и администрация. Това се запазва, въпреки че се ощетява ВАС,
запазва се това действащо дотогава отношение, т.е. определени административни
спорове минават в ОС. ВАС има следното устройство и състав – 8 съдии,
/председатели, подпредседатели и членове/, по ранг са приравнени със съдиите от
ВКС, изисква се съдиите да бъдат професионални юристи, като половината от тях
трябва да отговарят на конкретни изисквания по отношение на нивото в тяхното професионално развитие, а
останалите четирима трябва да бъдат в сферата на науката, висши държавни служители,
т.е. непрофесионални съдии и възраст над 35 години, т.е. две квоти –
професионална /съдийска/ и друга, в която могат да влизат различни лица,
независимо че нямат юридическо образование, но законът предявява различни
искания спрямо тях .Всички съдии се назначават с указ на царя по постановление на МС и по
представление на министър-председателя това говори за ранга на съда и
същевременно, това е начинът да се избегне този конфликт между съд и
администрация. Съдиите са несменяеми от деня на назначаването им. В това
отношение са равни на съдиите от ВКС. Освен съдии във ВАС има и главен прокурор
и прокурор на отделение. Към тях законът предявява същите изисквания. В
структурно-организационно отношение съдът има две отделения – първото се
ръководи от председателя на съда и в него влиза и главният прокурор. Второто се
ръководи от подпредседателя и в него влиза прокурора на отделението. Съдът може
да заседава по отделения, но може да
заседава и в Общо събрание , но и в двата случая задължително с
участието на прокурор. Законът определя правомощията на ВАС а именно – върховен
контрол по въззивен или касационен ред върху съдебните решения на
административните юрисдикции, на второ място – отменяване на административните
актове на публичната власт, които са незаконни, но само в случаите, ако няма
определен друг законен начин за тяхната отмяна. ВАС се произнася като първа и последна инстанция по тези
именно жалби. Когато няма друг определен ред като апелативна инстанция по жалби
по решения на социалните юрисдикции се допуща обжалване по същество и то именно
във ВАС и като касационна инстанция по жалби против окончателни по същество на
социалните юрисдикции, когато в закона изрично се допуска обжалване по същество
пред ВАС. Въпреки, че са дефинирани правомощията, те не са конкретно развити,
посочени са общите рамки и това поражда известни трудности, при прилагането на
закона. В закона се посочват и причините, основанията за отмяна на
административните актове. Първо - когато са издадени от некомпетентен орган,
когато съответният държавен орган е превишил своите права, когато с издадения административен акт се
нарушава закона, или ако издаденият адм. акт не съответства на съществуващите
законни форми, друга причина – изопачаването на фактите, върху които се
основава административният акт. Освен това законът определя и кои актове не
подлежат на обжалване пред ВАС: на първо място – когато всички дела, които по действащите закони са
подсъдни на общите окръжни съдилища и
това е регламентирано в чл. 2 в Закона за гражданското съдопроизводство; на
второ място това са всички дисциплинарни дела, на трето място висшите
правителствени актове и на последно място делата, чието решаване е предоставено
от закона на свободното усмотрение на органите на властта. При обсъждането на
закона най-големи спорове предизвиква формулировката кои са висшите съдебни
актове – във външната или вътрешната политика, това е трудно обяснимо и по
принцип се възприема, че практиката ще покаже. През 1915 г. е приета една поправка и за
неподсъдни на ВАС са обявени всички актове по назначение, преместване,
повишение, понижение, командировка и т. н. на лица от държавната и общинската
администрация /още при обсъждането на закона Васил Радославов директно заявява: „Приемате един закон и ще
ни накарате като дойдем на власт да го отменим”. Не го отменят изцяло, но
правят много важна съществена промяна, която търпи след това други промени, но
като цяло с това решение на либералното правителство се стеснява
компетентността на ВАС въпреки, че главната идея - постепенно с неговата
дейност да се преразглеждат всички дела, предвидени в специални закони, да се отменят или да се
направят изменения и да се каже, че компетентността е на ВАС/ Решенията се
вземат с абсолютно вишегласие, окончателни и имат силата на присъдено нещо
между страните. Законът влиза в сила 1912 /04.11.1913 е открит ВАС/, през 1918
започва реално работа, причината за късното му откриване са войните, в които
България участва. За да се види как политическите интереси влияят върху
компетентността на съда през 1922 г., е изваден от ведомството на МС и поставен
под контрола на МП по времето на правителството на Стамболийски, през 1934 г.
/на 19.05./ отново е върнат на подчинение на МС. Независимо от тези слабости,
за които стана дума, от преминаването от едно подчинение на друго, ВАС се
утвърждава като един орган на нарушените права и интереси на гражданите, в него
участват едни от най-видните български юристи, можем да кажем, че поуките от
неговото създаване са най-добре отчетени в съвременното адм. право и в
съвременния, днешния ВАС.