След Освобождението в страната
продължава да действа османският наказателен закон, макар и не в целия му обем
и разбира се обстоятелството че този наказателен закон е архаичен, не отговаря
на условията в страната, българският законодател започва едновременно да работи
в две посоки – от една страна да създава по-малки закони, които да допълват
османския наказателен закон да регламентират онези въпроси и проблеми, които не
намират решение или то е частично, непълно и от друга страна едновременно с
това се започва работа на нов наказателен закон. Създаването на Наказателния закон /НЗ/ е свързано с
името на д-р Константин Стоилов и той е автор на една от най-кратките, но точни
характеристики. за османския закон от гледна точка на неговите норми и от
гледна точка и на дефинираните престъпления и предвидените наказания./мотиви/.
Първият опит за проект е още от 1883 г., и той се основава върху френския закон
от 1870 и белгийския - 1867 г. Този проект обаче е отхвърлен от
кодификационната комисия, защото се основава на сравнително остарели вече за
правната наука и практика постановки. НЗ е приет през 1896 г. причините да бъде
приет толкова късно са различни, но все пак най-важно значение трябва да
отдадем на политическия фактор, освен това за чест на Русе трябва да се каже,
че Наказателният закон, неговият първоначален проект е разработен от Александър
Дякович – окръжен прокурор на Русе и той право това по поръчение на д-р
Стоилов. Това е една от гордостите в правно отношение на Русе, освен всички
традиции в правната област на Русе. Наказателният закон нормира като деяние
престъплението и нарушението, т. е. законът възприема така наречената
двупартидна система, характерна за западноевропейското законодателство, само
като сравнение – османският закон е се основава на трипартидната система.
Чл.
1 постановява че за престъпление се приема онова деяние, което се приема от
закона за наказуемо. По този начин се спазва принципът на закона за
установеност на престъплението. Друг принцип, реализиран в закона е принципът
за законна установеност на наказанието /законоустановеност/ - всяко
престъпление или нарушение се наказва с онова наказание, определено от закона,
валиден в периода, преди то да е извършено. Освен това допуща се възможността
по време, в хода на делото, при евентуална промяна на закона, която е в интерес
на подсъдимия, да се приложи тази промяна. На трето място законът въвежда
принципът за личната отговорност, за основателността на вината. Той приема че
наказуемо е само онова деяние, което е извършено умишлено. Чл. 39 казва –
„престъпление по настоящия закон се счита само умишлено извършеното деяние, ако
не следва противното от съдържанието на закона” и действително в закона са
посочени конкретните случаи /изрично са изредени/ неумишлените деяния, които се
наказват по изключение. В закона се въвежда и принципът на съответствие, на
пропорционалност на наказанието според характера на престъплението и
резултатите от него. Именно следвайки този принцип законодателят наказва опита
по-леко от самото престъпление. Санкционира по-леко помагачите, от самите
извършители, при това наказанието на помагачите, на съучастниците се наказва
образно казано в зависимост от техния принос /дела им в извършване на престъплението/.
Законът определя като субект на престъплението всяко лице, което е вменяемо и
навършило определена възраст. За малолетни и наказателно неотговорни се считат
лицата до 10 години.Лицата от 10-17 са непълнолетни и за тях се предвиждат
смекчени наказания, в случая ако са действали с разум. Те носят наказателна
отговорност само ако съзнават извършеното и са могли да ръководят своите
постъпки. Въпреки че определя като пълнолетни престъпниците от 17-21 години
законът също предвижда за тях по-леки наказания. Законът приема, че при
случайни деяние, грешки в обекта, неизбежна отбрана, крайна необходимост,
лицето не носи наказателна отговорност. Трябва да посочим като особеност на
закона обстоятелството, че в него няма дефиниция на това що е престъпление и що е нарушение. Това позволява да се групират
престъпните състави, които образуват системата на престъпленията, въз основа на
основният критерий и обектът на посегателства. Казахме, че законът признава,
счита за престъпление само умишлено извършеното деяние, и приема че е умишлено,
ако виновният, когато го извърши, иска или допуска такива последствия, такива
резултати, каквито са последвали, или има да последват в резултат на това
деяние. Защо законодателят не дефинира престъплението или нарушението като деяние
самостоятелно – той прави това съзнателно от гледна точка на теоретичната
трудност и на практическата невъзможност, но все пак приема че престъпленията
са по-тежко наказуемите правомерни деяния и те са описани в част първа на книга
втора на закона. Нарушенията са по-леките деяния и те са във втората част на
втора книга. Д-р Константин Стоилов прави опит за теоретично разграничение и
казва следното – „престъпленията имат изобщо държавно обществено значение,
затова и те са по-тежко наказуеми, а нарушенията представляват местен интерес
или полицейски характер”. Законът извежда на преден план престъпленията срещу
държавата, държавния глава – измяна, предателство, деяние против княза,
личността му, членове на княжеското семейство. Всички по-важни състави на тези
престъпления се наказват със смърт или с доживотен строг, тъмничен затвор. Само
предумишленото убийство се наказва със смърт. Според закона предумишлено е това
убийство, което е извършено по предварително извършен план. Специално място в
закона се отделя на правната защита на свободите на гражданите, на техните
права, имущество и това е напълно естествено, сред тях трябва да отбележим
наказанията за кражба измама, грабеж и други форми на посегателство на личното
имущество – законът определя кражбата като обикновена и квалифицирана.
Критерият на разграничение е начинът на извършване на кражбата – т.е в
зависимост от това как тя е извършена, в зависимост от стойността на кражбата,
наказанието може да стигне в тъмничен затвор от 6 месеца до 3 години. По подобен
начин се наказва и измамата. Когато кражбата е квалифицирана, наказанието може
да стигне до строг тъмничен затвор до 10 години, квалифицирана е кражбата
извършена в сграда, оградено място, извършена чрез специално предварително
приготвени средства, подправени ключове и други такива, което показва
предварителна подготовка за извършване на деянието. При определяне на размера
на санкцията на обикновената и квалифицираната кражба, законодателят не се
интересува от мотивите за извършване на кражбата, той извежда на преден план
стойността на откраднатата вещ и начинът, по който е извършена кражбата.
Законът определя следните видове наказания /чл. 13/ - главни и допълнителни.
Главните наказания са смърт чрез обесване непублично, /интересна е дискусията,
която се води относно начина на изпълнение на смътната присъда – дали да бъде
публична за назидание или не, дали да се извърши чрез разстрел или обесване и
надделява мнението това да става чрез обесване, тъй като се допуска, че при
разстрела може да не се стигне още с първия изстрел до мигновена смърт и по
този начин да се причини болка и страдание на лицето/ осъждането е много
сериозно и задълбочено и се движи по плоскостта доколко НЗ е хуманен, либерален
и се води една политическа битка между между либералите на Стамболов и
Народната партия на д-р Стоилов и това е една от причините законът да не бъде
приет по-рано, тъй като още в 1888 г. е внесен проект, обсъжда се в НС приема
се на първо четене и при една възникнала политическа ситуация, когато се
засилват политическите разногласия, когато д-р Стоилов е министър на
правосъдието и се стига до това, той да оттегли
закона до второ четене. Основното обвинение е, че не е достатъчно
демократичен, но зад тези формулировки се крие политически сблъсък вътре в
кабинета на Стамболов/ Следващото наказание е „строг тъмничен затвор” –
доживотен, или временен от 1 до 15 години, тъмничен затвор от 1 ден до 3
години, запиране или арест – от 1 ден до 3 месеца, глоба – първоначално
размерът е не по-малко от 25 лв. след това се променя. Допълнителните наказания
са – лишаване от права, конфискация на определени предмети, обнародване на
присъдата, съществува и наказание мъмрене за непълнолетни. Според чл. 30 в
определени от закона случаи виновното лице се лишава и от следните права, независимо и извън това дали ще му бъде
наложено основно или допълнително наказание – да заема държавна длъжност, да
носи знаци и отличия, да бъде избирател или избираем, може лицето да бъде
лишено от правото да бъде учител, възпитател, член на родителски съвет, да
упражнява определени изкуства, занаяти и търговия, да бъде настойник и пр.
Според чл. 86 наложеното наказание може да се отмени или смекчи с помилване от
държавния глава. Наказателният закон претърпява много промени, но като такъв се
запазва и действа до 1951 г. има многобройни изменения и допълнения, но
неговата философия, дух, концепция, либерализъм се запазват, това е причина
след 1923 г. започват да се приемат специални наказателни закони, защото
техните цели не влизат в концепцията на НЗ, противоречат, нямат място в него и
това е една от оценките на закона като един модерен за времето си закон, това
се дължи не само на работата по неговата подготовка, но и на това задълбочено
обсъждане /има един член, който забранява и предвижда санкции за този, който
организира чети на територията на страната и този член който е съществувал и
преди това предизвиква такава дискусия и се започва един дебат, че виждате ли
това правителство забранява организирането на чети, които да освобождават
Македония и дебатът придобива политически характер, стига се до това д-р
Стоилов да стане и да каже:, ние Македония с чети няма да я освободим при
наличие не 200-хилядна армия”, но давам като факт начинът на обсъждане, дебатът
по различни въпроси и политическата квалификация и оценка, което способства
законът да бъде модерен европейски закон и се запазва до 1951 година/.