В никакъв случай не можем да определим
международните отношения като хаотични.Понятието "системност" е основно в
теорията на международните отношения.То създава основата, върху
която се изграждат представите за разнообразните международни взаимоотношения.Понятията
" системност" и "система" имат много голямо значение и роля - те са в основата на цялото научно познание.Утвърдило се главно след Втората световна война, научното познание позволява системата на
МО да се разбере като нещо цялостно, да се обяснят по-добре взаимодействията в нея и да се очертае значението на съставните части.Това плодотворно развитие на науката за МО към формиране на
теорията на МО в САЩ се свързва най-вече с името на М.Каплан,а в бившия СССР - с В.Гантман.В
края на 20 век силно влияние оказват трудовете на Бзенински, Кисинджър и др.
Обикновено понятието за "системност" на първо място се свързва с представата за множество съставни части, множество елементи, като такава е и системата на международните отношения.На
международната сцена действат множество субекти - държави, групи държави, неправителствени
структури и формации.Разбира се множествеността на съставните части не е единственият, а още
по-малко системообразуващ белег.За да може да се формира системата на международните отношения, между нейните съставни части трябва да възникне взаимнозависимост,т.е. промяната в някоя от частите
да предизвиква промени и в другите части на системата.Взаимозависимостта в съвременната система на международните отношения има три важни характеристики: 1)съществуват многобройни канали за официална и неофициална връзка за контакти между правителства, организации, физически лица и
други; 2)Отсъствие на ясни приоритети за широк кръг от глобални проблеми;3)Военната сила вече не може да се прилага така, както е прилагана в миналото.
Взаимозависимостта обаче също не е достатъчна характеристика, по която да се прецени, че се касае
за система.Представата за система и системност се свързва и с това, че взаимозависимостта, кога-
то е устойчива, е предпоставка за вътрешния ред на системата.Предназначението на нормативното регулиране на системата по-специално е очертаване и поддържане на този вътрешен ред.Когато той е съчетан с трайните взаимодействия, разкрива повтарящи се промени в някои части на системата, при промяна в други нейни елементи.Това съответно позволява да се разкрият закономерности в системата.
За да се разберат по-добре взаимните зависимости между отделните части на системата на международните отношения, те трябва да бъдат разгледани по-отделно.Системата на международните отношения може да бъде разложена на съставните си части, като това разлагане не може да е безкрайно – то стига до предел –границите на системата.Една от основните характеристики на системите е именно това, че те имат външни граници.От друга страна наличието на обособени външни граници е израз на още една външна характеристика – това, че всяка система има цялостност.Системата на МО се променя като цяло, функционира като цяло и т.н.
В рамките на границите на системата на МО много от съставните елементи, оставайки елементи на системата, установяват системни връзки,т.е могат също да образуват системи – те биват определени като подсистеми на общата система.Важна особеност е, че едни и същи субекти могат едновременно да се включват по-различен начин в множеството подсистеми.Това в най-голяма степен важи за универсалните на МО – държавите.Те участват в политическите, икономическите, юридическите и много други области на МО.В сравнение с елементите, подсистемите могат да бъдат разложени и да образуват сложни структури.Подсистемите и групите подсистеми се определят като компоненти на системата.Частите, които повече не могат да се разлагат, се определят като елементи на системата, те именно очертават онзи предел, до който една система може да се разлага.В системата на МО двустранните отношения.
Основният, системообразуващ елемент на всяка една система е нейният ефект.Системният ефект е онова, което се получава от цялостното функциониране на системата и което не може да се постигне чрез отделно функциониране на някоя от съставните части.Общият системен елемент на системата на МО зависи от ефективното функциониране на всичките й подсистеми – междудържавните и недържавните отношения, икономическите, политическите, юридическите и др. отношения. Значението на подсистемните ефекти може да е доста различно,така разстройването и разрушаването на някоя от подсистемите може да доведе само до смущение, но също може да причини частично разпадане и дори разрушаване на цялата система.Връзка съществува не само между подсистемните ефекти и общия ефект на цялостната система, а също така функционирането и системните ефекти на самите подсистеми.
Съществуват някои много важни особености на системата на МО, които винаги трябва да се вземат предвид при разглеждането на състоянието й.1)На първо място, МО са система със силно изразена специфика.Системата притгжава такива качества, които я отличават от всички други социални отношения, има ясно изразени външни граници и като цяло спецификата й най-ярко се изразява в това, че системата, взета като едно цяло, поражда ефекти, които не могат да бъдат постигнати ако това се разруши.2)Друга важна особеност на системата е, че тя се отнася към категорията на социалните системи и също така е универсална система, както в пространствено, така и във функционално отношение.3)Системата на МО е много динамична,като промените в международната система могат да са интензивни, да протичат паралелно във всички или в много от частите й.4)Също така системата се отличава с голяма сложност, която се отнася както до функционирането й, така и до структурата й.5)Друга важна особеност на системата е, че при нея самоуправлението доминира над възможността да бъде целево управлявана.6)Системата на МО, както по-горе беше отбелязано, е универсална система,чиято универсалност не е само пространствена,но също така и функционална.Тази система обхваща човечеството във всички сфери на неговото съществуване.7)Системата е от корелационен тип.Субектите на тази социална система са равноправни и самостоятелни.
Системата на МО включва в себе си, инкорпорира другите системи с интернационален обхват – те са нейни компоненти.МО са най-голямата и сложна социална система в рамките на човешкото общество.Нейното значение е много голямо и не може да се сравнява със значението на други системи на социални отношения.1)Значението на системата се предопределя от това, че тя оформя външната среда,в чиито рамки съществуват всички национални и държавни системи.Всяка държава е в много голяма степен зависима от взаимоотношенията й с нейните съседи, от състоянието на региона, в който тя се намира и т.н.Системата на МО определя външните условия за съществуването на всяка една нация.И това значение все повече се увеличава.2)Значението на МО и на тяхната система се определя също така и от това, че всички държави зависят от нея, но нито една държава, колкото голяма и силна да е тя, не може едностранно да диктува промените в нея.МО са средата, в която нациите и държавите се раждат и съществуват и не могат да „напуснат” тази среда.Системата на МО не познава внезапните коренни промени, тя се изменя относително бавно, а това от своя страна налага нейните субекти да се съобразяват с нея и промените в нея. 3)Вследствие на процесите на глобализация на международното общуване, влиянието на международната система върху области на човешкия бит или сфери на отношения между хората все повече се разширява.В рамките на тази система и съобразно с нейните закономерности се осъществява външната политика на всяка една държава.Системата на международните отношения също така влияе много активно върху вътрешнополитическите реалности в една държава.4)С настъпилата през втората половина на 20 век промяна се променя и значението на международната система.То става екзистенциално. т.е. от състоянието на тази уникална система започва да зависи запазването на живота върху планетата.За осъзнаването на това ново качество на международната система може би най-голяма роля има възникването на глобалните проблеми.Такива напр. са : запазването на човечеството от самоунищожение като следствие на термоядрен въоръжен конфликт; запазването на природната среда; демографските проблеми, енергийният проблем и пр.Трябва да се отбележи, че има редица критерии, които спомагат ограничението на глобалните проблеми.На първо място, това са проблеми не само на една държава или групи държави,а проблеми, които засягат цялото човечество.Тези проблеми изискват неотложни решения, тъй като ще доведат до много неблагоприятни и изключително сложни последици.Те не могат да се разрешат отведнъж,за кратко време, но в никакъв случай не бива да се пренебрегват.От друга страна глобалните проблеми не могат да бъдат решени самостоятелно от една държава.Също така на глобалните проблеми е присъща комплексност, те са свързани един с друг.
Появата на глобалните проблеми дава нови измерения на значението на международните отношения, защото всъщност тяхното разрешаване попада изцяло в сферата им.Глобалните проблеми влияят върху значението и съотношението на елементите в системата на МО, извеждат на преден план ролята на политическите решения и сътрудничеството пред агресията и използването на сила.През втората половина на 20 век развитието доведе до състояние, когато поддържането на определено оптимално равнище на МО стана жизнено необходимо.Стана пределно ясно, че нарушаването на това състояние може да има последици, от които никоя държава няма да успее да се опази.
В края на 20 и началото на 21 век започна да се утвърждава ново съотношение между националното и общочовешкото, между националната политика от една страна, и общочовешките интереси и политика от друга.Светът е започнал да става по-цялостен. Националната ограниченост във външната политика на една държава, издигната на пиедестал, може да стане много опасна и гибелна за цивилизацията.Това, разбира се, не означава, че националната външна политика, особеното и различното в нея, ще загубят своето значение – ни най-малко.Това означава, че те ще се осъществяват в нови условия и по нов начин.
която се изграждат представите за разнообразните международни взаимоотношения.Понятията
" системност" и "система" имат много голямо значение и роля - те са в основата на цялото научно познание.Утвърдило се главно след Втората световна война, научното познание позволява системата на
МО да се разбере като нещо цялостно, да се обяснят по-добре взаимодействията в нея и да се очертае значението на съставните части.Това плодотворно развитие на науката за МО към формиране на
теорията на МО в САЩ се свързва най-вече с името на М.Каплан,а в бившия СССР - с В.Гантман.В
края на 20 век силно влияние оказват трудовете на Бзенински, Кисинджър и др.
Обикновено понятието за "системност" на първо място се свързва с представата за множество съставни части, множество елементи, като такава е и системата на международните отношения.На
международната сцена действат множество субекти - държави, групи държави, неправителствени
структури и формации.Разбира се множествеността на съставните части не е единственият, а още
по-малко системообразуващ белег.За да може да се формира системата на международните отношения, между нейните съставни части трябва да възникне взаимнозависимост,т.е. промяната в някоя от частите
да предизвиква промени и в другите части на системата.Взаимозависимостта в съвременната система на международните отношения има три важни характеристики: 1)съществуват многобройни канали за официална и неофициална връзка за контакти между правителства, организации, физически лица и
други; 2)Отсъствие на ясни приоритети за широк кръг от глобални проблеми;3)Военната сила вече не може да се прилага така, както е прилагана в миналото.
Взаимозависимостта обаче също не е достатъчна характеристика, по която да се прецени, че се касае
за система.Представата за система и системност се свързва и с това, че взаимозависимостта, кога-
то е устойчива, е предпоставка за вътрешния ред на системата.Предназначението на нормативното регулиране на системата по-специално е очертаване и поддържане на този вътрешен ред.Когато той е съчетан с трайните взаимодействия, разкрива повтарящи се промени в някои части на системата, при промяна в други нейни елементи.Това съответно позволява да се разкрият закономерности в системата.
За да се разберат по-добре взаимните зависимости между отделните части на системата на международните отношения, те трябва да бъдат разгледани по-отделно.Системата на международните отношения може да бъде разложена на съставните си части, като това разлагане не може да е безкрайно – то стига до предел –границите на системата.Една от основните характеристики на системите е именно това, че те имат външни граници.От друга страна наличието на обособени външни граници е израз на още една външна характеристика – това, че всяка система има цялостност.Системата на МО се променя като цяло, функционира като цяло и т.н.
В рамките на границите на системата на МО много от съставните елементи, оставайки елементи на системата, установяват системни връзки,т.е могат също да образуват системи – те биват определени като подсистеми на общата система.Важна особеност е, че едни и същи субекти могат едновременно да се включват по-различен начин в множеството подсистеми.Това в най-голяма степен важи за универсалните на МО – държавите.Те участват в политическите, икономическите, юридическите и много други области на МО.В сравнение с елементите, подсистемите могат да бъдат разложени и да образуват сложни структури.Подсистемите и групите подсистеми се определят като компоненти на системата.Частите, които повече не могат да се разлагат, се определят като елементи на системата, те именно очертават онзи предел, до който една система може да се разлага.В системата на МО двустранните отношения.
Основният, системообразуващ елемент на всяка една система е нейният ефект.Системният ефект е онова, което се получава от цялостното функциониране на системата и което не може да се постигне чрез отделно функциониране на някоя от съставните части.Общият системен елемент на системата на МО зависи от ефективното функциониране на всичките й подсистеми – междудържавните и недържавните отношения, икономическите, политическите, юридическите и др. отношения. Значението на подсистемните ефекти може да е доста различно,така разстройването и разрушаването на някоя от подсистемите може да доведе само до смущение, но също може да причини частично разпадане и дори разрушаване на цялата система.Връзка съществува не само между подсистемните ефекти и общия ефект на цялостната система, а също така функционирането и системните ефекти на самите подсистеми.
Съществуват някои много важни особености на системата на МО, които винаги трябва да се вземат предвид при разглеждането на състоянието й.1)На първо място, МО са система със силно изразена специфика.Системата притгжава такива качества, които я отличават от всички други социални отношения, има ясно изразени външни граници и като цяло спецификата й най-ярко се изразява в това, че системата, взета като едно цяло, поражда ефекти, които не могат да бъдат постигнати ако това се разруши.2)Друга важна особеност на системата е, че тя се отнася към категорията на социалните системи и също така е универсална система, както в пространствено, така и във функционално отношение.3)Системата на МО е много динамична,като промените в международната система могат да са интензивни, да протичат паралелно във всички или в много от частите й.4)Също така системата се отличава с голяма сложност, която се отнася както до функционирането й, така и до структурата й.5)Друга важна особеност на системата е, че при нея самоуправлението доминира над възможността да бъде целево управлявана.6)Системата на МО, както по-горе беше отбелязано, е универсална система,чиято универсалност не е само пространствена,но също така и функционална.Тази система обхваща човечеството във всички сфери на неговото съществуване.7)Системата е от корелационен тип.Субектите на тази социална система са равноправни и самостоятелни.
Системата на МО включва в себе си, инкорпорира другите системи с интернационален обхват – те са нейни компоненти.МО са най-голямата и сложна социална система в рамките на човешкото общество.Нейното значение е много голямо и не може да се сравнява със значението на други системи на социални отношения.1)Значението на системата се предопределя от това, че тя оформя външната среда,в чиито рамки съществуват всички национални и държавни системи.Всяка държава е в много голяма степен зависима от взаимоотношенията й с нейните съседи, от състоянието на региона, в който тя се намира и т.н.Системата на МО определя външните условия за съществуването на всяка една нация.И това значение все повече се увеличава.2)Значението на МО и на тяхната система се определя също така и от това, че всички държави зависят от нея, но нито една държава, колкото голяма и силна да е тя, не може едностранно да диктува промените в нея.МО са средата, в която нациите и държавите се раждат и съществуват и не могат да „напуснат” тази среда.Системата на МО не познава внезапните коренни промени, тя се изменя относително бавно, а това от своя страна налага нейните субекти да се съобразяват с нея и промените в нея. 3)Вследствие на процесите на глобализация на международното общуване, влиянието на международната система върху области на човешкия бит или сфери на отношения между хората все повече се разширява.В рамките на тази система и съобразно с нейните закономерности се осъществява външната политика на всяка една държава.Системата на международните отношения също така влияе много активно върху вътрешнополитическите реалности в една държава.4)С настъпилата през втората половина на 20 век промяна се променя и значението на международната система.То става екзистенциално. т.е. от състоянието на тази уникална система започва да зависи запазването на живота върху планетата.За осъзнаването на това ново качество на международната система може би най-голяма роля има възникването на глобалните проблеми.Такива напр. са : запазването на човечеството от самоунищожение като следствие на термоядрен въоръжен конфликт; запазването на природната среда; демографските проблеми, енергийният проблем и пр.Трябва да се отбележи, че има редица критерии, които спомагат ограничението на глобалните проблеми.На първо място, това са проблеми не само на една държава или групи държави,а проблеми, които засягат цялото човечество.Тези проблеми изискват неотложни решения, тъй като ще доведат до много неблагоприятни и изключително сложни последици.Те не могат да се разрешат отведнъж,за кратко време, но в никакъв случай не бива да се пренебрегват.От друга страна глобалните проблеми не могат да бъдат решени самостоятелно от една държава.Също така на глобалните проблеми е присъща комплексност, те са свързани един с друг.
Появата на глобалните проблеми дава нови измерения на значението на международните отношения, защото всъщност тяхното разрешаване попада изцяло в сферата им.Глобалните проблеми влияят върху значението и съотношението на елементите в системата на МО, извеждат на преден план ролята на политическите решения и сътрудничеството пред агресията и използването на сила.През втората половина на 20 век развитието доведе до състояние, когато поддържането на определено оптимално равнище на МО стана жизнено необходимо.Стана пределно ясно, че нарушаването на това състояние може да има последици, от които никоя държава няма да успее да се опази.
В края на 20 и началото на 21 век започна да се утвърждава ново съотношение между националното и общочовешкото, между националната политика от една страна, и общочовешките интереси и политика от друга.Светът е започнал да става по-цялостен. Националната ограниченост във външната политика на една държава, издигната на пиедестал, може да стане много опасна и гибелна за цивилизацията.Това, разбира се, не означава, че националната външна политика, особеното и различното в нея, ще загубят своето значение – ни най-малко.Това означава, че те ще се осъществяват в нови условия и по нов начин.