І.
ПРЕДМЕТ – ИБДП е основна дисциплина в правото. Тя е правно-историческа наука,
част е от гражданската история на България и като такава има свой конкретен
предмет, свои професионални задачи. Предметът на ИБДП и учебна дисциплина е
изучаването на исторически установилите се знания за държавата и правото на
българския народ през различните епохи на развитието на БД. Т.е. ще изучаваме
държавно-правните институции в развитието на БД от създаването й до средата на
ХХ век и връзката между държавата и правото между държавните и правните
институции, развитието им във времето, логическата им последователност и освен
това ще поставим акцент върху специфични моменти в историята на развитието на
БД, по-скоро върху специфични елементи в
тази история свързани с развитието на държавата като институция с нейните
органи и връзката им с правото. Акцентът ще бъде не толкова върху историята,
акцентът е върху възникването и развитието на българското право през вековете ,
разбира се това развитие във връзка и през призмата на развитието на държавата.
В този смисъл трябва да посоча, че съществено ще се различаваме от гражданската
история не по отношение на факти, на извори, а така също и по отношение на
съдържанието и обема – т.е. няма да разглеждаме в тази дълбочина и широта
историческите събития, а ще се спираме като един фон, в условията на който и
поради които условия се развива българското право. В този смисъл ИБДП изследва
възникването формирането на БД и право като един закономерен процес, в тяхната
диалектическа връзка и единство през вековете.
ІІ.
ПЕРИОДИЗАЦИЯ – обхваща два големи периода: На първо
място историята на средновековната БД – времето от създаването на
славяно-българската държава през 681 г.
до възстановяването, възраждането на ІІІ БД и нейното право след Освобождението
от османско владичество през 1878 г.
Вторият голям период е историята на
ІІІ БД - след Освобождението, с приемането на Първата българска
конституция, средата на 40-те години до установяването на народно
демократичната власт. Всеки период е достатъчно голям и може да се раздели на
отделни периоди. Първият период може да се подраздели на подпериод – история на І БД – /681 – 1018/,
история на ІІ БД – 1185 - 1396 г., като историята на Първата БД от своя страна
се разделя на езически период до покръстването и християнски период. Що се
отнася до вторият голям период, можем отново условно да говорим, /въпрос на
критерии и оценки, това условно разделение се оказва важно, основава се не само
на исторически факти и причини, но и факти и изводи от развитието на правото/
Този втори период на ІІІ БД може да се раздели условно на два подпериода –
първият, който се характеризира с възходящо демократично развитие на
конституционните институции и утвърждаването на българската конституционна
система въз основа на постиженията на европейската правна наука и
законодателство - от приемането на Търновската конституция до 20-те години на
ХХ в. въпреки че ако погледнете от историческа гледна точка периодът е изпълнен
с една голяма динамика, първи стъпки
след Освобождението, битка между консерватори и либерали, в която се намесва и
княз Батенберг, след това други събития, войните, и човек като разсъждава вижда
как се е развивала тази държава, за да
стигне до определени икономически постижения. Вторият подпериод, можем да го
характеризираме като водеща тенденция едно регресивно развитие на
държавно-политическите институции, на ограничаване на социално-политическите
права и свободи на гражданите, на отстъпление от демократичните правни
принципи, което най-отчетливо се вижда в областта на наказателното и
наказателно-процесуалното законодателство/ ще разглеждаме и причисляваме онези
отрязъци от нашата история свързани с византийското и османското господство към
историята на І и ІІ БД, включват се в историята на средновековната, поради
това, че поради различни факти се запазват елементи, които позволяват да се съхрани българската
народност – т.е. ИБДП, ще разглежда робството, потисничеството, присъствието,
част от Ина средновековната БД именно в този аспект, на съхраняване на
българската народност и идентичност/.
ІІІ.
МЕТОДИ НА ИБДП като наука. Като част от общата
гражданска история основен е историческият метод – изучаване на процесите,
явленията в развитието им във времето, в определен смисъл, от гледна точка на
разширяването и след това свиването на територията. Диалектически метод –
разглеждането на взаимовръзката, взаимната обусловеност, между процесите и
явленията и в частност – държавата и правото. Специфични методи - сравнително историческият метод. Това е
разглеждане на развитието на национални
правни събития процеси и явления в съпоставка с подобни такива с подобни
държави съседни – Византия, Сърбия, Русия. Методът се използва широко особено в
изучаването на Средновековната държава, поради
заличените множество исторически документи, което налага да се търси
сравнение с подобни държави. Това се прави при внимателно анализиране на
конкретни условия причини, но при отчитане на сходството в развитие в съседните
на България страни. Пододобен метод е сравнително правния – по същия начин се
подхожда в съпоставка и съответствие с подобни институции и закони от правната
система на съседни на България държави. Най-общо тези методи дават възможност
да се изяснят , да се даде отговор на съществуващи празноти в ИБДП, поради липсата на конкретни свидетелства и
документи, а също и да се разкрие особеното, еднородното в сходни процеси в
страната и на Балканите или в славянския свят.
ІV.
ИЗВОРИТЕ – за ИБДП – източник всеки носител на
съвременен технически език, на информация за развитието на ДП, или всеки
паметник на миналото /писмен, веществен/, от който получаваме данни, сведения
за събития, процеси, свързани с развитието на БД и право. От гледна точка на
произхода се разделят на – чужди /чуждестранни/ и домашни /български/.Могат да
бъдат и на различен език. В зависимост от съдържанието - тези извори могат да бъдат – юридически и неюридически. Ще се
интересуваме от българските юридически извори, използвайки останалите като
възможност за доказателство и потвърждение на определени процеси, тенденции и
пр.
ИБДП
също има своя история. Още с откриването на ЮФ 1892 г. в учебния план се
включва преподаване на ИБДП и оттогава започва да се развива науката и
дисциплината първоначално в ЮФ на СУ, а след това в по-ново време и в другите
ЮХ, Първи преподавател – Васил Тодоров Балчиев, д- р по право на Лайпцигския
университет, в началото на ХХ век се създава катедра по И на българското право,
оглавява се от проф. Стефан Бобчев,/?/, автор и на първият учебник История на
БДП - лекции и изследвания, след нео
преподавател е Никола Попов Благоев, от 1938 – 50 г., катедрата се ръководи от
проф. Владислав Николов Алексиев, през 49, учебната дисциплина има ново име,
История на държавата и правото на българския и другите славянски народи, а от
`50-`51, дисциплината се казва ИБДП, има критици, трябва да се казва на История
на българското право, има претенции върху тази формулировка. След тази
трансформация дисциплината се развива от проф. Димитър Симеонов Рангелов и от
проф. Михаил Николов Андреев, заедно с тях работи и проф. Милов /Фани/.