17.Правна защита на българските общности зад граница

Необходима е промяна на политиката, на законовата уредба и на практиката по закрила на българските общности зад граница - цел съхраняване на българското самосъзнание и чувството за национална принадлежност.

Създаването, развитието и практическото реализиране на идеята за подпомагане на българските общности зад граница, за приобщаването им към Родината в различните му аспекти (духовно, икономическо, физическо присъствие и т.н.), е особено актуално за днешната ситуация в България.

Общата констатация при запознаване с правната уредба на отделни държави е липсата на ясно изразена специална правна уредба за решаване на разнообразните въпроси на общностите зад граница. Съществуват разпоредби в множество и различни по вид и по степен на задължителност нормативни актове, регламентиращи отделни видове обществени отношения.

По­ра­ди не еднозначната упот­ре­ба на тер­ми­ни­те за на­и­ме­ну­ва­не на бъл­га­ри­те, жи­ве­е­щи от­въд дър­жав­ни­те гра­ни­ци на Бъл­га­рия в нормативната уредба през различните периоди авторът п­ра­ви историко-правен преглед, който има съществен приносен елемент.

Така например след 1878 г. се го­во­ри пре­и­му­щес­т­ве­но за „по­ро­бе­ни бъл­га­ри“ и ос­нов­на­та цел е тях­но­то ос­во­бож­да­ва­не и при­съ­е­ди­ня­ва­не към Бъл­га­рия. След Пър­ва­та све­тов­на вой­на се го­во­ри за „бъл­гар­с­ки мал­цин­с­т­ва“, чи­и­то пра­ва са за­щи­та­ва­ни въз ос­но­ва на спе­ци­ал­ни меж­ду­на­род­ни до­го­во­ри. Тер­ми­нът „бъл­га­ри в чуж­би­на“ е въ­ве­ден в упот­ре­ба през 1982 г., ко­га­то се съз­да­ва Ко­ми­тет за бъл­га­ри­те в чуж­би­на. Съ­щев­ре­мен­но про­дъл­жа­ват да се из­пол­з­ват тер­ми­ни­те “задгранични българи”, “сънародници зад граница”, “българи извън България”, “българи в чужбина” „българска ди­ас­по­ра“, „българска е­миг­ра­ци­я“, „български об­щ­нос­ти зад граница“, но като че ли най-точно и всеобхватно е по­ня­тието „бъл­гар­с­ки об­щ­нос­ти зад гра­ни­ца“, ко­е­то ак­цен­ти­ра вър­ху об­щ­ност­та, като съвкупност от отделни индивиди – физически лица от български произход (традиционните исторически оформени български общности) и съвременната българска емиграция (български граждани – българи или лица от друг етнически произход, като турци, роми, евреи, арменци и др. зад граница и техните възходящи – деца, внуци).

Предмет на правото на българските общности зад граница са най-различни правоотношения, в които лицата встъпват при задоволяване на свои интереси и потребности, като се има предвид техния личен и социален статус в най-широк аспект – раждания, брак, смърт, документи за самоличност, трудови и осигурителни отношения,        правоотношения свързани със собственост, наследство и т.н. В тази връзка регулираните правоотношения могат да бъдат от сферата на различни правни отрасли – Конституционно, Административно, Гражданско, Семейно, Трудово, Осигурително, Търговско, Застрахователно Международно частно и други права. В конкретния случай става въпрос за правната система на държавата, в която живеят сънародниците ни, за правната система на Република България, за правните системи на трети държави, като при правоотношения с международноправен елемент, също така и за норми на международното право.

Понятийният апарат и правният подход при формулиране и разрешаване на проблемите на българските общности зад граница са обективно предопределени от историческите факти и обстоятелства, от развитието на вътрешно правната и международноправна уредба, а също така и от съвременните международни условия и тенденции, както и от международноправната уредба и практика на Съда по правата на човека в Страсбург.

В този смисъл е добре да се приеме, че понятието “български общности зад граница” е много по-широко по обхват и по съдържание от понятието “българите в чужбина”, което е използвано в Закона за българите в чужбина .

В този смисъл понятието „Български общности зад граница трябва да включва:

- исторически създалите се български общности на териториите на по-близки и по-далечни държави, включващи предимно „българи”, “българи по етнокултурен произход” и техните възходящи;

- лица, които са или били български граждани от български етнокултурен произход и техните възходящи;

- лица, които са или са били български граждани (но имат различен от българския етнокултурен произход – турци, арменци, евреи и т.н.) и техните възходящи.

Правото на българските общности зад граница е комплексно по своя характер. То съдържа норми от различни правни клонове, както в “приемащата държава”, така и в “държавата на произход”. Също така съдържа норми на международното право, както и на други, така наричаните „трети държави” с които лицата от български произход влизат в различни правоотношения. Източникът на това право не е само една национална правна система, а две или повече правни системи на съответни държави, в зависимост от сложността на взаимоотношенията с международен елемент – семейноправни, трудовоправни, осигурителни, наследствени, наказателноправни и т.н.

Правото на българските общности зад граница е тясно свързано с нормативната уредба по защита на правата на човека в най-общ план. Нещо повече, отделните правни уредби на разнообразните по вид и характеристики обществени отношения в тази област са свързани със защитата на правата на човека, в частност със защитата на правата на малцинствата.

Правни проблеми лицата от българските общности имат:

- основно на територията на съответната държава на фактическо пребиваване при упражняване на правото на труд, при съответните осигурителни правоотношения, както и при правоотношения от друг характер;

- по-малко на територията на Република България при правоотношения от различен характер (влизане, пребиваване, наследствени, осигурителни);

- много по-рядко, но все пак съществуват в практически аспект - правни проблеми на територията на една трета държава, която е различна от държавата на произход и от държавата на фактическото пребиваване (пример при смесени бракове, при временна трудова заетост на нейна територия, при извършване на административни нарушения, на престъпление и т.н.).

В заключението са посочени основните изводи и предложение за акценти на предлаганата  нова политика. Те могат да бъдат:

- разработване на Националната стратегия за работа с българите по света и приемането и от Народното събрание;

- преглед и промяна на нормативната уредба, която регламентира правното положение на българските общности зад граница;

- създаване на отделен фонд за българите в чужбина, който да финансира конкретни проекти и инициативи на техните организации;

- разработване на културно-образователни, информационни и подпомагащи програми за лица от българските общности в чужбина;

- разработване на програми за трайно привличане на българи, които живеят в чужбина, за заселване в България. Това може да включва издаване на "зелени карти" за облекчаване на визовия режим и за достъп до пазара на труда в България, както и на „синя карта за висококвалифицирани специалисти”;

- специален акцент трябва да се постави и върху българските студенти, обучаващи се в чужбина, които към 2009 г. са над 50 000;

- облекчени условия за влизане и пребиваване на територията на Република България; за придобиването на българско гражданство.

В Закона за българите, живеещи извън Република България, има определени пропуски. Той не може адекватно да регулира обществени отношения в тази област. В тази връзка има две възможности:

- да бъде приет Закон за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, или

- да се изработи изцяло нов Закон за българските общности зад граница, както и да се създаде система от подзаконови нормативни актове относно взаимодействието между държавните институции, неправителствените организации, местната власт, и представителите на българските общности зад граница.

Правната уредба на всички тези обществени отношения не е систематизирана. Тя е разпръсната в множество закони, наредби и други подзаконови нормативни актове. Веселин

Според автора Веселин Цанков България има политика към българите в чужбина, но тя трябва да има нови акценти и нови форми. Прагматизмът очертава някои основни елементи на държавната политика - запазване на българското самосъзнание; създаване на подходящ социално-икономически климат в България; диференциран подход към всяка отделна общност, като се отчита нейната специфика; съобразяване с международноправните норми за защита на правата на човека и на основните свободи, както и с нормативната база за защита правата на малцинствата. През 2009 г. в НДК е представен проект на Нова държавна политика по въпросите на българските общности зад граница. Той аргументира необходимостта Народното събрание трябва да приеме Национална стратегия за работа с българите в чужбина, която да определя основните цели, приоритети, програми, инструменти и институционални механизми. На основата на тази Стратегия да се приемат нов Закон за българските общности зад граница, дългосрочни и годишни програми за работата с българските общности зад граница, които да ангажират съответните институции и ведомства. Да се създаде Комисия по миграция, интеграция и по въпросите на българските общности зад граница в Народното събрание. Да се създаде Съвет по миграция, интеграция и по въпросите на българските общности зад граница при МС.

Да се укрепи и подобри функционирането на Експертно-консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина.

Да се създадат и поддържат фондове за реализация на тези идеи.

Много важно е да бъдат формулирани по-прецизно и цялостно правата и задълженията на лицата от българските общности в държавата по пребиваване и в Република България. От съществено значение е закрепването в закон на системата от органи, компетентни по въпросите на българските общности зад граница на съответните нива – НС, МС, ДАБЧ, Национален консултативен експертен съвет при ДАБЧ, както и посочването на правните основания ДАБЧ да издава удостоверение за български произход.

Важен аспект на законопроекта е решението да се уредят в закон правните основания за съответните програми и фондове, които да провеждат държавната политика по отношение на българските общности зад граница. Особен акцент в законопроекта е правната уредба на възможностите за завръщане и за интеграция в Родината.