16. Формиране на външнополитическите интереси. Национални интереси. Ценностни и приоритетни системи. Външнополитически доктрини. Роля на обективните и субективните фактори при определяне на националните интереси.

Формирането на външнополитическите интереси на една държава трябва да стане при отчитането на следните фактори:

Когато се взима решение, което ще засегне други държави, се отчита въздействието на факторите на вътрешната социална среда – включително особеното значение на демографския фактор (етносоциален компонент) и социално-политическата структура.
Фактори на външната социална среда. Обкръжението на една държава има ключово значение – всичко, което се извършва спрямо съседните държави или извън конкретен регион има рефлексия върху другите държави, които реагират. Важен е въпросът на принадлежност към военнополитически съюз и степента на интегрираност на една държава в системата на МО. Накрая, но не на последно място се отчитат общото състояние и тенденциите в развитието на системата на МО.

Всяка външна политика трябва вярно да се определя от националния интерес, съобразено с всички промени в него. Най-здравата основа на външната политика трябва да са интересите на нацията като цяло. Външната политика е призвана да защитава със законни средства тези интереси и да търси разумно и приемливо съчетание с интересите на другите нации. Националните интереси имат обективна основа – жизнените потребности на нацията. Въпреки че са трайни по своя характер, националните интереси могат и да се изменят. Еднократното и изчерпателното им формулиране е невъзможно, тъй като те са свързани с постоянно променящата се международна среда. Много от тях се определят от непреходни и трайни елементи като факторите на външната околна среда – релеф, географско положение, природни богатства, конфликтност на границите. Други са свързани с исторически възникнали дадености. Защитата на националните интереси, независимост, сигурност, териториална цялост, суверенитет и др. непреходни ценности също оказват влияние във формирането на националната външна политика. Осъзнаването на националните интереси е субективният фактор при определянето на националната външна политика. Изисква се наличието на определена степен на национално единство, консенсус по въпросите на тяхното съдържание. Роля на гаранция за надеждното свързване на външната политика с националните интереси играе общественият контрол, демократичността на вътрешния политически живот, както и откритостта и гласността на националната външна политика.
Основните идеи, от които се ръководи външнополитическото поведение, се формулират като ценности на външната политика. Ценностите не са конкретно предписание за действие за разлика от приоритетите. Те са важен критерий за целесъобразност и правилност на отделните решения, както и за съответствието им с приети други решения преди това. Тази функция може да се реализира само когато ценностите вярно отразяват действителността и когато последователно и неотклонно се прилагат. Те представляват връзката между отдалечени едно от друго външнополитически решения. Те осигуряват устойчивост и последователност на външнополитическия курс. От друга страна ценностите осмислят основите на външната политика и внасят прозрачност. Ясното определение и провъзгласяване на ценностите, от които се ръководи външната политика, я прави по-разбираема за обществото. Те имат и пропагандна функция – от тях зависи и степента на обществена подкрепа. Ценностите очертават границите, до които могат да се разпростират политическите компромиси и основите, на които могат да се постигат консенсуси. Приоритетите на външната политика непосредствено се свързват с пътищата и начините за решаване на задача или следване на определен политически курс в рамките на продължителен срок. В редица случаи ценностите и интересите намират всестранно разгръщане, конкретизиране и обосноваване във външнополитическите доктрини.