Като термин „дискриминация” (от лат. discriminatio — „правене на разлика“) е третирането или
възприемането на даден човек или група по признак на класа, категория, раса,
религиозна принадлежност, сексуална ориентация или нещо друго вместо спрямо
неговите лични качества. Но като цяло това е даване или отнемане права,
задължения или възможности.
Конституцията
на България забранява всички форми на дискриминация, и казва, че “Всички
граждани са равни пред закона”. По-детайлното разглеждане на видовете текстове
ни убеждава, че в практически аспект са забранени всички видове дискриминация.
-Расовата дискриминация представлява
неравноправно третиране на индивидите на базата на реални или имагинерни расови
категории.
Законът за защита от
дискриминация цели да осигури на всяко лице правото на равенство и ефективна
защита срещу дискриминацията. В текстовете му се регламентира кое е
дискриминация и кое не, как точно се доказва съответното нарушение и какви са
санкциите и производствените правила.
Република България има Национален
план за действие за защита от дискриминация от 2007 г., който се координираше
от Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси.
-Половата дискриминация ощетява
лице от възможности или възнаграждения единствено на базата на пола му.
Законодателството, защитаващо
равноправието между половете е обикновено сложно и разнородно. И в тази посока
съществуват контролни механизми, създадени в съответствие с международните
инструменти на ООН – Комитет за премахване на дискриминацията по отношение на
жените. За да се решат дискриминационните практики, е необходимо обществото ни да
се научи да ги разпознава, да ги унищожава на момента и да не възпитава по
подобен начин подрастващите.
-Религиозната дискриминация
представлява установяване неравноправно третиране на индивидите на базата на
техните религиозни вярвания или
принадлежност.
Свободата на религията и вярата е застъпена в много
конституции. Една от първите декларации
на правата на човека е още от времето на Френската революция. В нея се посочва, че човек
има право да избира и изповядва религия, стига това да не е за сметка на
обществения ред. Това право е лично и неотменимо. То се гарантира в
международното право и във вътрешното право на Република България, а и
конкретно от Закона за вероизповеданията.
-Дискриминацията на хора в неравностойно положение, независимо дали това
са инвалиди, глухонеми и т.н. се изразява в неприемане на работа, в социални и
културни групи, неправилно третиране, непредставеност в медиите, филмите и
т.н., както и неосигуряване на помощни механизми (превод за глухонеми, специални
сигнали за незрящи, паркинги за инвалиди и пр.). Интересите на хора в
неравностойно положение са защитени от Закона за интеграция на хора с
увреждания и от Закона за насърчаване на заетостта.
-Възрастовата дискриминация представлява установяване неравноправно
третиране на индивидите на базата на тяхната възраст - обикновено приема две форми: дискриминация срещу младежи и срещу
възрастни лица. Съществуват организирани групи срещу възрастовата
дискриминация. От една страна това може да е Кодекса на труда, а от друга
Закона за насърчаване на заетостта и много други.
- Социалната дискриминация
представлява (установяването на) подобна практика на по-неблагоприятно
третиране или ограничаване, лишаване на индивиди и групи от чисто законовите им
права и задължения, както и възможности, на базата на тяхната класа или според групата, към
която принадлежат.
Дискриминационното поведение се осъжда в редица
международни документи като Всеобщата декларация за правата на човека,
Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и много държави
са приели закони за защита срещу дискриминацията.
Антидискриминационните практики у
нас най-често се възприемат като въвеждане на антидискриминационно
законодателство, но в действителност могат да представляват различни действия
от страна на държавата за предотвратяване на практиките на дискриминация. Например Комисията за защита от дискриминация е подпомагана от нейните
териториални звена – отдел „Регионални представители”, Службата за
демократични институции и права на човека. е подпомагана от
нейните териториални звена – отдел „Регионални представители”,Хартата на клиента е документ, който
писмено изразява воля и желание за оказване и предоставяне на независима помощ
на жертвите на дискриминация, Европейската конвенция за защита правата на човека , Европейския омбудсман. В защитата от дискриминация
голяма роля играят местните обществени организации, медиите, образованието,
местните обществени посредници.
Позитивна дискриминация В
стремежа да се поправи една несправедливост, се предприемат действия в полза на
малцинството, но в ущърб на мнозинството.
Негативната дискриминация,
т.е в тесен смисил поставяне на лице в по – неблагоприятно отношение.
В България -2003 г. беше
приет Закон за защита срещу дискриминацията, който цели да осигури на всяко
лице равенство пред закона; равенство в третирането и във възможностите за
участие в обществения живот и ефективна защита срещу дискриминацията.
Комисията по правата на
човека при ООН приема 1992г. резолюция,
наречена „За закрила на ромите”. С нея страните- членки на организацията, се
призовават да вземат мерки за ликвидиране
на различните прояви на
дискриминация срещу това население.
Същата година в Будапеща се основава европейският Ромски парламент „Евророма”, който води
упорита работа за признаване на ромската култура и идентичност.
Важна инициатива срещу дискриминация има проектът
на Министерството на труда и социалната политика „Национален каталог на
добри практики на антидискриминация. Каталогът представлява средство за
идентифициране на ефективни антидискриминационни дейности (по признаците пол,
етнически произход, възраст, увреждане, религия и др.), които могат да се
прилагат изцяло или в модифициран вид в подобен контекст , за да се постигне
максимален позитивен ефект. До момента в България около двадесет
неправителствени организации осъществяват активна антидискриминационна дейност,
характеризираща се с активна гражданска позиция, иновативност и
ефективност. Антидискриминационната им
дейност се изразява основно в застъпничество, правно консултиране и правна
защита, мониторинг, експертна работа, участие в дейността на консултативни
органи, медийни кампании и др.
През последното
десетилетие на XX век Европейският съюз поема отговорност за
разработване и реализиране на ефективни антидискриминационни политики. В общ
целеви план тези инициативи са ориентирани към:
Подобряване на
разбирането за проблеми, свързани с дискриминация, посредством анализи,
статистики и оценка за ефективността на прилагане на антидискриминационно
законодателство; Развитие на капацитета за борба и превенция за
дискриминацията чрез укрепване
на междуинституционалния диалог и създаване на партньорства; Подкрепа за
прилагане на антидискриминационното законодателство чрез засилен на мониторинг,
организиране на семинари за прилагащите законите и създаване на мрежи от
организации и комисии, работещи против дискриминацията; Иницииране на публичен
дебат за защита срещу дискриминацията; Идентифициране и премахване на причините
за пораждане на системна дискриминация и
социално – икономическо неравенство; Гарантиране на реален достъп до права и
възможности и прилагане на позитивни правни и политически мерки в обществената
и частната сфера; Осведомяване на гражданите на Европа за техните права за
защита от дискриминация, за възможностите им за равно третиране в сферата на образованието, здравеопазването,
социалните дейности и за достъп до обществени места и услуги; Разкриване на
предимствата от разнообразно в културен
аспект европейско общество; Формиране на нов подход в борбата против
дискриминацията и стимулиране на участието на представители на дискриминирани
групи в конструиране и осъществяване на
антидискриминационни политики и практики; Работа с гражданското общество против
дискриминацията и за утвърждаване на толерантността и културното разнообразие.
България, като страна – членка на
ЕС, участва активно посредством дейността на държавни институции
неправителствени организации на национално, регионално и местно равнище в
реализирането на целите на Програмата за
борба с дискриминацията на Европейската общност. Нейното законодателство в
различни сфери ( трудова заетост, социално подпомагане, интеграция на хора с
увреждания, закрила на детето, защита срещу домашно насилие и от дискриминация,
борба с трафиика на хора и др.) транспонира европейските директиви за равно
третиране и недискриминиране на основата на определени признаци и създава
механизми за защита от дискриминация, като едновременно съдейства за нейното
предотвратяване и утвърждава мерки за равенство на възможностите. Базово значение за реализиране на
антидискриминационни политики и практики у нас има приетият Закон за защита от
дискриминация.
Вътрешноправна уредба
На 30.09.2003 г. в Държавен
вестник на Република България беше обнародван Закона за защита срещу
дискриминацията, който влиза в сила от 01.01.2004 г. Основните цели на
закона са да бъде осигурено на всяко лице правото на равенство пред закона,
равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и
ефективна защита срещу дискриминацията.
Законът защитава от дискриминация
всички физически лица на територията на страната, сдружения на физически лица и
юридически лица, когато са дискриминирани на основата на някои от признаците
посочени в закона: пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност,
лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация,
семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е
страна.
Списъкът на защитените признаци
по закона е отворен, т.е. законът дава възможност за защита и по други,
допълнителни признаци, които не са изрично споменати в него. Предлага се
промяна в наименованието на “Закона за защита срещу дискриминацията” в „Закон
за защита от дискриминация”. Тази
промяна е необходима с оглед уеднаквяване на наименованието на закона и на
специализираната Комисия, която се учредява с него. Друг основен аргумент за промяна
в наименованието на Закона е смисловото съдържание на понятието „защита срещу
дискриминацията”. Това понятие предполага
нормативна уредба на реда на формиране на държавна политика в областта на
борбата срещу дискриминацията. Понятието „защита от дискриминация” включва
контролни механизми за защита, т.е. специализиран орган и процедури. Според
действащия закон това са Комисията за защита от дискриминация и производството
за защита от дискриминация в Глава четвърта от закона.
Приет в контекста на процесите за
асоцииране на България в Европейския съюз, Законът за защита от дискриминацията
за първи път в българското право дефинира понятията “пряка” и “непряка”
дискриминация, “тормоз” ,”сексуален тормоз”, “преследване”, “подбуждане към
дискриминация”, “расова сегрегация”, “изграждане и поддържане на архитектурна
среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места”.
Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на защитените признаците, отколкото се третира, било е третирано или
би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Непряка дискриминация е налице, когато привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика биха поставили лица, принадлежащи към
защитена група, в определено по-неблагоприятно положение в сравнение с други
лица освен ако въпросните разпоредба, критерий или практика са обективно
оправдани от легитимна цел и средствата за постигането на тази цел са подходящи
и необходими.
Тормоз е всяко
нежелано поведение на основата на защитените признаци, изразено физически,
словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване
достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна
среда.
Сексуален тормоз е всяко нежелано поведение от сексуално естество,
изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват
достойнството и честта и се създава враждебна, обидна, унизителна или
застрашителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно
поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения,
засягащи лицето.
Преследване е:
а) по-неблагоприятно третиране на лице, което е
предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за
защита от дискриминация;
б) по-неблагоприятно третиране на лице, когато свързано
с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме
действия за защита от дискриминация;
в) по-неблагоприятно третиране на лице, отказало да
дискриминира.
Преследване
е всяко по-неблагоприятно третиране на лице поради действие за защита срещу
дискриминация, независимо дали действието е вече предприето или предстои, или е
само предполагаемо, или е предприето не от жертвата, а от свързано с нея лице.
Преследване е и по-неблагоприятно третиране на лице, което е отказало да
дискриминира.
Подбуждане към
дискриминация е пряко и умишлено насърчаване, даване
на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация,
когато подбуждащият е в състояние да повлияе на подбуждания.
Расова сегрегация е издаването на акт, извършването на действие или
бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на
лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата.
Изграждането и
поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с
увреждания до публични места.
-В отделен раздел от закона е
предвидена защитата срещу дискриминация при упражняване правото на труд, която
включва определени забрани и задължения за всеки работодател. Така работодателят, при обявяване на свободно работно
място, няма право да поставя изисквания, свързани с някои от признаците, на
основата на които е забранена дискриминацията. Работодателят няма право да
откаже да наеме на работа или да наеме при по-неблагоприятни условия лице на
основата на някой от признаците по закона и е длъжен да осигурява еднакви
условия на труд. Той е длъжен да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или
равностоен труд. Той няма право да отказва приемането на работа поради бременност,
майчинство или отглеждане на дете.
Работодателят е длъжен да
предоставя на работниците и служителите равни възможности за професионално
обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както
и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага
еднакви критерии при оценка на дейността им. Той е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с
увреждания при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след
наемането му на работа, освен когато разходите за това са необосновано големи и
биха затруднили сериозно работодателя.
Работодател,
получил оплакване от работник или служител, който се смята за подложен на
тормоз, включително сексуален тормоз, на работното място, е длъжен незабавно да
извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за
налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник
или служител. Той е длъжен да прилага еднакви критерии при налагане на
дисциплинарни наказания без оглед на признаците на основата на които е
забранена дискриминация.
-В друг самостоятелен раздел от
закона е уредена защитата от дискриминация при упражняване правото на
образование и обучение, като е предвидено че министърът на образованието и
науката и органите на местното самоуправление вземат необходимите мерки за
недопускане на расова сегрегация в обучаващите институции.
Законът, в отделни свои
разпоредби, урежда и защитата от дискриминация при упражняването на други
права.
В самостоятелна глава от закона
са уредени статута и правомощията на Комисията за защита от дискриминация като
независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация,
защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите.
Комисията за защита от дискриминация се ръководи от законодателството на
Република България и от Хартата на клиента при предоставяне на
административните услуги в полза на обществото като цяло и подпомагана от
нейните териториални звена – отдел „Регионални представители”.
Хартата на клиента е документ – писмено изразена воля и желание за оказване
и предоставяне на независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването
на жалби за дискриминация, като провежда и независими проучвания относно
дискриминацията и взаимодейства с други държавни органи и институции, органите
на местното самоуправление, както и с неправителствени организации чрез
становища или участие в разработването на проекти за нормативни актове, обмен
на информация и други форми на сътрудничество.
Комисията за защита
от дискриминацията е независим
специализиран държавен орган, юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище
в гр. София.
Осъществява своята дейност съгласно Закон за защита от дискриминация и
Правилник за устройството и дейността на Комисията за защита от дискриминация.
За производството пред Комисията за
защита от дискриминация не се събират държавни такси, а направените в хода на
производството разноски са за сметка на бюджета на Комисията.
Комисията е постоянно действащ колегиален орган от девет членове, от които
поне четирима юристи. Народното събрание избира 5 от членовете, в това число - председателя и
заместник-председателя на комисията, а президентът на Република България
назначава 4 от членовете на комисията.
В своята дейност Комисията за защита от дискриминация се подпомага от
администрация, която се състои от:
• Главен секретар;
• Обща администрация;
• Специализирана администрация;
• Финансов контрольор.
Комисията в съответствие с разпоредбите на чл. 47 от
Закон за защита от дискриминация:
1. установява нарушения на този или
други закони
2. постановява мерки за предотвратяване
и преустановяване на
3. налага предвидените санкции и прилага
мерки за административна принуда;
4. дава задължителни предписания
5. обжалва административните актове,
постановени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в
третирането
6. прави
предложения и препоръки до държавните и общинските органи
7. поддържа публичен регистър за
издадените от нея и влезли в сила решения и задължителни предписания;
8. дава становища по проекти на
нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване
на дискриминация, както и препоръки за приемане, отменяне, изменение и
допълнение на нормативни актове;
9. предоставя независима помощ на
жертвите на дискриминация
10. провежда независими проучвания
относно дискриминацията;
11. публикува независими доклади и прави
препоръки по всички въпроси, свързани с дискриминацията;
12. осъществява и други компетенции
предвидени в Правилника за устройството и дейността й.
Принципи на служителите на Комисията за защита от
дискриминация:
• Недопускане на дискриминация;
• Недопускане на конфликт на интереси;
• Защита на личната информация;
• Предоставяне на актуална и точна
информация;
• Предоставяне на неутрална и честна
позиция спрямо всички хора;
• Спазване на принципите на честност,
почтеност, справедливост и добро обслужване на гражданите.
Законът регламентира и
процедурите за защита от дискриминацията
Съществен
напредък се отбелязва с приемането на три специализирани закони:
Закона
за защита от дискриминация /2003г./;
Закон
за защита от домашното насилие;
Закон
за борба с трафика на хора /2003г./.
Законът
транспонира цялото антидискриминационно законодателство на ЕС, като в редица
отношения отива отвъд изискванията на директивите и предоставя по-обхватна
защита от дискриминация, отколкото те.