За първи път обществен посредник е въведен в Швеция – 1809
г.-парламентарен омбудсман, като с това понятие се обозначава човек, които
представлява, който пледира за другиго. Впоследствие - способ за контрол и
въздействие върху администрацията.
Институц.общ.посредник,функционира
по осн.чл.21а от закона ЗМСМА. Основната функция на обществения посредник е защита или
съдействие за спазване правата и законните интереси на гражданите пред органите
на местното самоуправление и местната администрация. 3 осн.напр-я-1)съдействие на гражд.по индивидуални
жалби и сигнали2)Съд-е за разв. и утвърждаване на гр.общ. и повишаване на
прав.култ на гр.3)Осъществ. на обратната вр. в упр-я процес на
съотв.община;Раб. с юридич.лица с нестопанска цел,както и с разл.инициативи на
гр.е неразривна част от дейността на общ.посредник.ОБщ.посредник се подпомага в
дейността си отзаместник. Може да бъде вс.бг гр.с висше об-е ,ност.жителдтво в
съотв.община и да отг.за усл.за избор на общ.съветник.Той не може да заема
плат.дл.в общ.адм.,да еч.в търг. дружества и за чв политически или синзикални
орг-ий
Видове обществествени посредници:
Парламентарен омбудсман: излъчва се и се отчита пред парламента на съответната
държава и разглежда всички случаи на нарушаване на гражданските права и свободи
без ограничение (този тип институция действа в повечето държави, а по-рядко е
свързана с президента);В България Омбудсмана и заместника му се избират от Народното
събрание за срок от 5 години с оглед асиметричност и независимост от
конкретното Народно събрание, чиито срок
на пълномощия е 4 години. Трябва да имат висше образоване, необходими морални качества и да
отговарят на условията за избиране нанароден представител. Подразбира се,
че омбудсманът трябва да се ползва с обществено доверие, да е публична
личност с признат авторитет. Омбудсмана
се ползва с имунитет на народен представител. При осъществяване на
правомощията си той има право на: достъп до администрацията; информация от
органите и техните администрации;
публично изразяане на мнения и становища включително и в средствата за масова
информация.
Специализирани омбудсмани: работят в отделни специфични области (защита правата на
малцинствата, правата на детето и др.);
Местни институции от типа на омбудсмана: действат в отделни региони/общини на дадена държава.
Местните
обществени посредници се избират от Общинският съвет
може. Организацията и дейността се уреждат с правилник, а общественият
посредник се избира и освобождава с мнозинство от 2/3 от общия брой на
общинските съветници. Основната функция на обществения посредник е защита или
съдействие за спазване правата и законните интереси на гражданите пред органите
на местното самоуправление и местната администрация. Принципите – недопускане
на дискриминация, формулирани равни възможности, законност, независимост, прозрачност. В някои общини като част от принципите
са застъпени да се изслушват страните, да им се предоставя възможност за
изясняване на позициите и постигане на правомощия. Правомощия
- приемане на жалби и сигнали, проучвания и проверки на тези
сигнали, посредничество между страните. Обществения
посредник трябва да бъде човек с високи морални ценности и с истинско възпитание
в духа на толерантността и мултикултурния модел, да
извършва своите правомощия безпристрастно и да бъде носител на обединението, а
не на раздялата и конфликта, да е
инициативен, честен, за да осъществява неформално своите дейности и да ангажира
обществеността с личния си пример и с истинската си непримиримост.
Компетенцията на местните
посредници е ограничена само в рамките
на съответния регион или община;избирани са от съответния местен орган на
власт; регламентиране на дейността им е регламентирана с правилник, приет от
местните власти по подобие на съответната национална институция.
Специализирани омбудсмани:
-
в структурата на въоръжените сили и на органите за сигурност
-
срещу дискриминацията и за равни права
-
за защита на личните данни.
Акцентите върху
който се съсредоточава
институцията на обществения
посредник са : - контрол върху дейносттта на администрацията и защита
на правата на човека при
взаимоотношенята му с публичната
администрация