В България законовата уредба на
омбудсмана е установена с:
1.
Конституцията – върховен закон чл. 5 ал.
1, който гласи: “Конституцията е
върховен закон и другите закони не могат да и противоречат”.
2.
Международните договори –
“Международните договори, ратифицирани по конституционен ред,
обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право
на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство,
които им противоречат”.
3. Закон за омбудсмана – ”Този закон урежда правното положение,
организацията и дейността на омбудсмана”.
4.
Правилник за организацията и дейността на омбудсмана – “С този правилник се уреждат организацията и
дейността на омбудсмана и неговата администрация и реда за приемане и
разглеждане на жалби и сигнали, за извършване на проверка по инициатива на
омбудсмана, за посредничество и за отправяне на предложения и препоръки”.
“Въпросите относно дейността на омбудсмана и организацията на неговата
администрация, които не са уредени в Закона за омбудсмана и настоящия
правилник, се регулират с вътрешни актове на омбудсмана: инструкции, наредби,
заповеди, решения, методически указания и други”.
5.
Конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Според окончателно приетия закон
омбудсманът се избира от Народното събрание за срок 5 години и може да бъде
преизбиран на същата длъжност само за още един мандат. За омбудсман се избира
български гражданин с висше образование, който притежава високи морални
качества и отговаря на условията за избор на народен представител. Предложение
за избор на омбудсман могат да правят народните представители и парламентарните
групи. Народното събрание избира омбудсман с тайно гласуване. Избран е
кандидатът, получил мнозинство повече от половината от гласувалите народни
представители. В случай че при първото гласуване никой от кандидатите не е
получил необходимото мнозинство, произвежда се второ гласуване, в което участват
двамата кандидати, получили най-много гласове. При второто гласуване за избран
се смята кандидатът, който е получил гласовете на повече от половината от
гласувалите народни представители. Заместник-омбудсманът се избира от Народното
събрание в срок един месец от избирането на омбудсмана, по негово предложение и
за срока от 5 г. Заместник-омбудсманът трябва да отговаря на критериите за
избираемост по чл. 9. от
Закона за омбудсмана.
Омбудсманът встъпва в длъжност
след полагане на клетва пред Народното събрание. Изборът за нов омбудсман се
произвежда не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата. Омбудсманът
продължава да изпълнява задълженията си до встъпване в длъжност на новоизбрания
омбудсман. Длъжността на омбудсмана и на заместник-омбудсмана е несъвместима с
друга държавна длъжност, длъжност по управление в търговско дружество или
юридическо лице с нестопанска цел, както и с членство в политическа партия или
синдикална организация. Омбудсманът и заместник-омбудсманът не могат да
извършват търговска дейност.
Омбудсманът е институция, изцяло
зависеща от личността, нейният авторитет и способността й да убеждава. За
омбудсман се избира лице, което е политически необвързано, притежава
професионална компетентност и широк обществен авторитет.
Правомощията на омбудсмана и на
заместник-омбудсмана се прекратяват предсрочно от Народното събрание при:
1.установяване
на несъвместимост или неизбираемост;
2.фактическа
невъзможност да изпълнява правомощията си повече от шест месеца;
3.влизане в
сила на присъда за умишлено престъпление;
4. несправяне със задълженията си и при нарушаване на Конституцията и законите на страната или общоприетите морални правила за поведение в обществото;
4. несправяне със задълженията си и при нарушаване на Конституцията и законите на страната или общоприетите морални правила за поведение в обществото;
5.оставка;
6. смърт.
6. смърт.
Институцията се финансира от
държавния бюджет, като омбудсманът получава възнаграждение равно на три заплати
на наетите по трудов договор в обществения сектор. Законът за омбудсмана бе
обнародван в "Държавен вестник" и влезе в сила 2004. На 2005г. бе
избран Гиньо Ганев за първия национален омбудсман на Република България,
който изпълнява длъжността и до днес. Институцията на омбудсмана (наименуван „обществен посредник”) може да се избира
и на местно ниво.
Правомощията на омбудсмана според
българското законодателство са:
1.приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения
на права и свободи от държавните и общинските органи и техните администрации,
както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги;
2.прави проверки по постъпилите жалби и сигнали;
3.отговаря писмено на лицето, което го е сезирало,
в едномесечен срок; ако случаят изисква по-обстойна проверка, този срок е три
месеца;
4.отправя предложения и препоръки за възстановяване
на нарушените права и свободи пред съответните органи, техните администрации и
лицата по т.1;
5.посредничи между административните органи и
засегнатите лица за преодоляване на допуснатите нарушения и примирява позициите
им;
6.прави предложения и препоръки за отстраняване на
причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата и
свободите;
7.уведомява органите по чл. 150 от Конституцията,
за да бъде сезиран Конституционният съд, ако се прецени, че се налага тълкуване
на Конституцията или обявяване на противоконституционност на закона;
8.уведомява органите на прокуратурата, когато има
данни за извършено престъпление от общ характер;
9.Омбудсманът действа и по своя инициатива, когато
констатира, че не се създават необходимите условия за защита на правата и
свободите на гражданите.
Правата
на омбудсмана са записани в същия закон и респективно в същата глава чл. 20
право - на достъп до органите, техните администрации и
лицата по чл. 2, включително и да присъства при обсъждане и вземане на решения
от тях;
право - да иска и получава навременна, точна и пълна
информация от органите, техните администрации и лицата по чл. 2;
право - да изразява публично мнение и становища,
включително в средствата за масово осведомяване.
право - Омбудсманът няма право да огласява обстоятелства,
станали му известни при изпълнение на неговите функции, които са държавна,
служебна или търговска тайна или са от личен характер.
Жалби и
сигнали пред омбудсмана могат да подават физически лица без разлика на гражданство,
пол, политическа принадлежност или религиозни убеждения. Жалбите и сигналите
могат да бъдат писмени или устни, подадени лично, по пощата или по друго
традиционно средство за съобщение. Жалбата трябва да съдържа името и постоянния
адрес на жалбоподателя, описание на нарушението, органа, администрацията или
лицето, срещу които се подава жалбата. Към жалбата могат да бъдат приложени и
писмени доказателства.Анонимни жалби и сигнали, както и такива за нарушения,
извършени преди повече от две години, не се разглеждат.Ако жалбата е устна, се
съставя протокол, в който се съдържа информацията предвидена в нормативния акт.
Подаването на жалби пред омбудсмана е безплатно. Получените жалби и сигнали се
вписват в регистъра. В него се отбелязват и предприетите по всеки конкретен
случай мерки и резултатът от тях.
Последната
глава - глава пета от закона за
омбудсмана е озаглавена: административнонаказателни разпоредби. В нея се
посочва какви са санкциите за нарушаване и неспазване на правилата за поведение
предвидени в Закона за омбудсмана.