13.Хуманистична концепция за държавата: Николо Макиавели, Жан Боден.

1) Николо Макиавели
Роден е през 1469 г. във Флоренция, произхожда от западнал аристократичен род. Самообразова се, изучавайки Платон, Аристотел, Полибий, Цицерон. Продължител е на възрожденския хуманизъм, в духа на ренесансовата обществена мисъл той развива антиклерикални възгледи. За него творецът на историята е човекът. Той излага идеята за съдбата (fortuna), която схваща като обективна историческа необходимост и закономерност.

Според Макиавели хората не са безпомощни да променят нещата в света и смята че съдбата разполага с част от нашия живот, а останалото зависи само от хората. При Макиавели антропоцентриската концепция за света получава нови измерения. Той е първият голям мислител от Възраждането, който разглежда човека не само от естетическа и етическа, но и от социално-политическа страна. Святостта на идеалния човек, Макиавели заменя с практичността на действената личност, разкрита в политиката.

Макиавели разделя държавите на републики и княжества. От една страна той обособява родовото понятие "държава" от видовете - република и княжество. От друга страна той въвежда термина "Stato" за означаване на родовото понятие за държавата.

В своята идеология Макиавели търси отговор на реалните, действителните проблеми, а не се насочва към мечтани идеални модели на държавата. За него настоящата действителност е свързана с миналото. В историята той търси и намира политическите закономерности, присъщи на настоящето. За него закономерностите в политическия ред са постоянно движение, спадове и възходи, а двигателят е политиката. За него тя е целенасочената дейност по управление на държавата, осъществявана на основата на осъзнат интерес. Именно това схващане е основата, върху която се изгражда учението му за държавата като политически ред.


Жан Боден
Проблемът за държавата и за понятието суверенитет. Суверенитетът е едно от най-дискутираните понятия като характеристика на държавата и като степен на зависимост на държавата от други държавни образувания. Свързва се и с легитимирането на властта –> народният суверенитет (Русо)
Жан Боден се сочи за създател на първата стройна теория за суверенитета, сочейки го като едно иманентно качество на държавата. Това става в края на XVI в. Тогава вече е факт централизацията на някои европейски държави. Държавата става пълновластния политически субект.
Теорията за суверенитета на Ж. Боден дава теоретично обяснение на създаването на силната национална държава – един вече изконсумиран процес (напр. Франция).
По какво държавата се различава от всяка друга организация (семейство, църква, област и т.н.)? Кой компонент разграничава държавата? Това е един от основните въпроси, свързани с държавата.
Аристотел казва, че това е само онази общност, която си е самодостатъчна (автаркия). Цицерон пък счита, че държавата е само онази организация, в която има правен ред. Ж. Боден казва, че суверенитетът е абсолютният критерий дали имаме държава или не.
Понятието суверенитет не е измислено от Жан Боден. Счита се, че към края на XIII в. във Франция, а и по-късно в други страни, започва да се среща тази дума. Счита се, че идва от латинското superanus (неправилното на superus), означаващо нещо върховно, нещо “над”.
Жан Боден живее във Франция през втората половина на XVI в., когато се налага светската държава като основна политическа организация в Европа. Папската власт относително е загубила авторитет. Католическата църква: 1) през XIV в. за близо 60 години папският престол е преместен в Авиньон; 2) през XVI в. се разгръща силно движение за църковни реформи; 3) в резултат на Реформацията западната църква се сегментира; 4) великите географски открития променят представите за света.
На преден план излизат националните държави. Жан Боден е роден в 1530 г., завършва право, после е преподавател, адвокат, прокурор. Политически активна личност. Бил е обвиняван, че е евреин и прикрит хугенот. Самият той се счита за католик. Основните му произведения са “6 книги за държавата” (основната част в тази книга е свързана със суверенитета) и “Методи за лесно изучаване на историята”.
Определение за държавата: според Жан Боден това е едно управление на много семейства с помощта на правото, като общото за тях е суверенна власт. И така:
1) държавата е вид управление в смисъл на общо правене на неща от една общност
2) това управление е правно, т.е. правилно, справедливо, морално
3) това е управление на множество семейства, домакинства (кръвно свързани единици). И Аристотел, и Жан Боден разглеждат държавата с оглед на постигането на някаква цел, т.е. държава съществува за постигането на някаква определена цел. Според Аристотел тази цел е щастливият живот на гражданите, подобен е и възледът на Боден.
4) наличието на суверенна власт / могъщество
Суверенитет (определение) – това е една абсолютна и постоянна власт на държавата. Той винаги е абсолютна власт, т.е. носителят му не трябва да се съобразява с никого при вземане на политически решения. Суверенитетът носи идеята за една превъзходна степен, той винаги е “най”. Не допуска друга власт нито над, нито до себе си. Той винаги е един в рамките на едно и също социално пространство. Суверенитетът е и вечна власт. Независимо от формата на управление, суверенитетът винаги остава иманентна характеристика на държавата.
Извод: Жан Боден разглежда суверенитета като един от конститутивните елементи на държавата. Няма суверенитет – няма държава. Суверенитетът не търпи никаква властна конкуренция. Той означава пълна власт над собствените територии и независимост по отношение на другите държави. Оттам идеята за вътрешния и външния суверенитет.
Форми на управление според Жан Боден:
Идеите му за класификация на формите не са оригинални. Жан Боден, за разлика от други като Макиавели, счита, че основната грешка в анализа на формите е търсенето на някакво средство, с което да се поделят. Ж. Боден казва, че суверенитетът винаги е един. Той не може да бъде поделен, т.е. във формите на управление трябва да се покаже в чии ръце е суверенитетът. Ж. Боден сочи следните форми на управление: - монархия – суверенитетът принадлежи на едно лице
- аристокрация – принадлежи на малцинството
- народна държава – принадлежи на народа
Според Боден е възможно да се изведе онази форма, съответстваща най-много и на идеята за единна суверенна власт, и на целта на държавата. Предпочитанията му са за т.нар. монархия с кралско управление. Той счита, че има три вида монархии: със синьориално управление; с кралско управление (Франция от края на XVI в.); с тиранично управление.
Жан Боден твърди, че суверенитетът е неограничена власт. Но той е склонен да счита, че суверенитетът се съобразява с повелите на естествените и божествените закони. Законите, които суверенът налага, са въпрос на човешкото право, но те не могат да противоречат на естествените и божествени закони.
Освен основния критерий (кому принадлежи суверенитетът), Боден сочи други два вторични критерия за държавата:
1) как се осъществява властта
2) на кого е поверено управлението.

Смесвайки тези три критерия, той сочи 10 – 15 различни форми.
Теорията за суверенитета има вътрешни противоречия: - Боден смесва въпроса за суверенитета като белег на държавата с въпроса за суверенитета в смисъл на кон управлява, упражнява властта.
- Сочи някои ограничители на суверенитета (включително и от частното право), а в същото време го ?????
- Определението на Жан Боден за суверенитета е отрицателно – всяко едно образувание, чиято власт не е абсолютна, не е държава, т.е. по-скоро можем да познаем кое не е държава, а не кое е. Това кара Жан Боден да търси като си суверен какво може да правиш, какви правомощия имаш. Търси т.нар. истински белези на суверенитета (да сечеш монети, да водиш война и т.н.)
Теорията за суверенитета има много голямо значение. Френско-английската правна традиция в следващите векове приема суверенитета за равен на държавната власт. Суверенитетът е държавната власт. В немската традиция – през XIX в. Германия е разпокъсана на множество държави, които се събират и разделят. След 1876 г. се създава едно политическо обединение (райх) + малки държави, които са субект на федерацията. Така излиза, че има малки суверенни държави в рамките на една голяма суверенна държава. Тъй като се получава противоречие, немските теоретици променят теорията за суверенитета. Той е абсолютният характер на властта, а не самата държавна власт. Райхът е суверен, субектите на федерацията не са. Суверенитетът е запазен само за някои държави. Същинският белег за всяка държава е правото на господство – това е едно ново правно понятие, което се въвежда от немските теоретици. Френско-английската традиция пък повтаря Боден.
 
 
Николо Макиавели
Втората половина на 15-ти век. Роден / 1469 – 1527г. / във Флоренция. Имаме 3 централизиращи се Д в Европа: Франция, Англия и Испания. Италия е силно разпокъсана. Освен автир на политически трактати, той участва и в политическия живот на флоренция. Основни произведения: “Разсъждения върху дестетте книги на Тит Ливий” 1512 до 1517-18 г.“Il principe” / “ Князът/ Владетелят” 1513-15г.История на Флоренция !520-25г. Макиавели :
1. въвежда емпиричния метод при прослудяване на историческите дадености
2. въвежда понятието “държава” – “stato”
3. за пръв път променя формулата, по която се говори за формите на Д-управление
A. Емпиричното познание – М заварва добре оформените християнска доктрина. Има вече наченки и на светско политическо мислене, което е с претенции за освобождаване от християнската схоластика. М прави пълен отказ от абстрактното християнско политическо мислене и от ценностния подход. Т.е. християнското мислене оценява политическите събития като добри и лоши. Според М обаче в политиката нямаме изначално добри и лоши действия. Политиката не е полето на борба на ценностите, а полето на целесъобразното, на поставянето на цели и избирането на средства за постигането им. Средството е добро, когато води до постигане на целта.
B. Проблема за морала в политиката
Според някои автори М поставя голяма тежест върху нравственото начало в човешките постъпки. М по-скоро разграничава общите представи за добро и зло от морала на политика / следва една друга система /.C. ПолитикатаЗа разлика от античните автори / Ари – политиката е изкуство /, М счита, че политиката е борба на въоръжени интереси. Това е поле, на което се поставят интересите и даден надделява в зависимост от силата, която стои зад него.D. Правото – не е нито естествено, нито божествено установление. То винаги е продукт на политическата воля или политическия компромис. То е целесъобразно, инструмента, с който се постига политическата цел. Проявата на властта М изгражда не като някакво установление извън човека, а като продукт между социалните групи. Има 3 социални групи:1. благородници2. духовници3. народКонкретните форми на управление са продукт на борбата между благородниците и народа. Няма нищо предрешено в тези форми, нито пък в правото. М не вярва съдбата като фаталната предопределеност. Народите са господари на бъдещето си.E. ДържаватаДо М не е имало единство в речника означаващ формите на политическо съжителство: полис – Др. Гърция; на латински език – други думи.Stato вече е обобщаваща за модерните форми на политическа общност. Тя намира място в различните езици, главно романската общност. В това понятие се съдържа разбирането за нещотрайно, установено. Много автори / пр. Жан Боден / преди и след М използват република / res publica / като нещо което е политически установено, абстрактно благообщо за всички. Понятието Stato отговаря на един различен възглед, зад него стои формиращата се през този период модерна национална Д.
F. Форми на държавно управлениеОтпада класификацията на добри илоши форми на управление. Счита, че има 2 форми на управление:1. монархия2. реубликаКритериите са 2:1. дали държавният глава е изборен2. дали управлява един човек или множествоНяма добри или лоши форми в политическия изеал на М. От една страна той счита, че една силна монархия единствена би могла да създаде единна италианска държава. А след създаването на такава държава, вече една умерена република е най-подходяща за италия. Според някои автори М е своеобразен представител на разделението на властите. Но не е така.G. Политически макиавелизъмМ счита, че политиката трябва да бъде лишена от нравственост, тя е въпрос на поставяне и постигане на определени цели. Политиката е пътят към постигане на целта. Средствата са добри, не когато са морални, а когато водят към постигането на целта. Средствата не са сами по себе си добре или лоши, а съобразни или не. Самият М бил склонен към политически компромиси, но творчеството му има основание да се счита, че самият М няма изначални ценности. М е мразен от католическата църква автор, силно критикуван.Обобщение: 1. Нов метод на политическо познание – изцяло емпиричен. 2. Понятието Д, уеднаквяване на речника; представа за една нова политическа реалност. 3. Ново осмисляне на формите за управление.