След
покръстването и установяването на писаното право постепенно се утвърждава
налаганата от държавата наказателна репресия. Престъпните състави и
наказателните санкции са установени в Закона за съдене на людете, византийската
еклога, Земеделският закон. Като едновременно с това се запазва и действието на
обичайното право и се забелязва едно разделение между обичайното и писаното
наказателно право. Санкциите на писаното право са по-сурови /става дума за
защита интересите на господстващата феодална класа/, докато при обичайното
право са по-меки, по-приемливи, основна санкция при него е глобата, която от
обичайното право, преминава в писаното. Пример – под въздействието на
обичайното право норми от обичайното право преминават в писаното: става дума за
глобата и т. нар. колективна отговорност – когато е извършено деяние в някакво
село и не се намери извършителят, тогава цялото село носи колективна
отговорност и тя е потвърдена в царските грамоти и в Закона за съдене на
людете. Според българското средновековно наказателно право субект на
престъплението е всеки човек, който със своето действие или бездействие причини
ответен противоправен резултат т.е. наруши предвидените законни норми /в
средновековното право понятието субект се тълкува твърде широко/ – според ЗСЛ и Земеделския
закон, субект може да бъде и животно. Освен отделния човек, обект може да бъде
и колектив на хора, т.е. цялото село може да носи колективна отговорност за
извършеното престъпление и за това, че не е открит извършителят на
престъплението. За това свидетелстват отговорите на Папа НиколайІ, а колективна
отговорност носи цялото село, в което е извършен езически обряд. От царските
грамоти се вижда, че глобите за кражба и убийство на кон могат да бъдат
събирани от цялото село, но колективната отговорност се носи само когато не е
открит извършителят, в този смисъл колективната отговорност има функция да
принуди членовете на селото да съдействат да открият извършителят на деянието,
т.е. колективната отговорност се превръща в средство за принуда. Малолетните и
лудите, по принцип са наказателно неотговорни. Няма конкретни данни за
възрастова граница за субекта на престъплението единствено в Синтагмата на
Матей Бластър е записано, че единствено дете до 7 години не носи наказателна
отговорност за своите действия. След покръстването наказателната репресия се
свързва вече със субективното отношение на дееца, започва да се разграничава
умишленото, от непредпазливото престъпление. В Закона за съдене на людете се
прави разграничение между умишления палеж и този предизвикан по небрежност.
Така умишленият палеж се наказва със смърт, докато този по небрежност се
наказва с обезщетение на пострадалия. А когато лицето докаже, че въпреки
взетите от него предпазни мерки, все пак пожарът е засегнал чужд имот и това
доказателство се приеме от съда, той се счита за невинен. Важно е че се прави
разграничение, че се определят конкретни санкции за умишленото и непредпазливо
деяние. В редица случаи формата на вината се разпределя по външни белези и
границата между умишлено и неумишлено е неясна и невинаги безспорна. Така
византийската еклога приема, че ако едно убийство е станало в резултат на побой
/малки камъни и пр./, то е неумишлено, поради това санкцията е отрязване на
ръката /членовредително наказание/. Пиянството не се смята за смекчаващо вината
обстоятелство. Рецидивът е бил с утежняващо вината обстоятелство.
Видове престъпления и
наказания – до покръстването най-тежки са
квалифицираните престъпления против държавата и най-вече против военната
дисциплина и се наказват със смърт. Санкционира се кражбата, /Крумовото
законодателство – членовредителни наказания/. След покръстването се възприема и
налага системата на престъпление и наказание на екложкото право. Най-важните
престъпления, които се санкционират от византийската еклога са престъпления против държавата –
посегателство срещу държавния глава /хан, цар/, за такова се счита всеки, които
образува някаква партия, някакъв заговор, прави съзаклятие или против
държавата, или против християнската религия и наказанието е смърт. Измяна и
предателство –също се наказва със смърт /става дума за боляри, военни
предводители, които не изпълняват заповедите на царя, неговите военни
разпоредби, не поддържат необходимата бойна готовност в размера войници,
конници и пр. и присъдата е смърт. Престъпления против християнската религия –
санкционират се /ЗСЛ/, това става не само по силата на нормите на закона, но и
по силата на различните църковно-народни събори. Всички тези законодателни
мерки са насочени срещу езичниците от една страна и срещу тези, които се
обявяват против християнската религия и излизат от нейното русло /богомилите и
другите ереси/. Различни наказания предвиждат еклогата и ЗСЛ – при
кръвосмешение между родственици, еклогата наказва със смърт кръвосмешението
между родители, братя и сестри, за всички други случаи се предвиждат членовредителни
наказания. ЗСЛ е по-хуманен и предвижда разлъчване. Освен това виз. еклога
предвижда наказания за прелъстителя и при това предвидената санкция зависи от
имотното му състояние – ако е богат трябва да заплати на момичето или жената,
на нейното семейство, а ако е беден, го очаква заточение. И тук става дума за
прелъстяване, извършено със съгласието на момичето, но без знанието на
родителите. От гледна точка на християнската религия има голямо значение така
нареченото азилно право и то се санкционира от ЗСЛ и от византийската еклога.
Санкционира се побой над свещеник, отказ от християнската вяра и т. н. Друг вид
престъпления са военните престъпления – кражбите във военен лагер или по време
на военен поход, дезертьорството, отказът да се изпълни военна заповед. Друга
група престъпления са против реда на управление и тук става дума специално за
самоуправството, то се санкционира или от виз. еклога, или от ЗСЛ,, лъжливата
клевета, фалшификацията на монети и т.н. Особена голяма група са престъпленията
срещу частната собственост и тук влизат различните видове кражби, санкционират се от виз. еклога и
Земеделския закон, наказанието е различно зависи от вида на кражбата, размера и
от социалния статус на извършителя. Последната /най-ниската/ санкция е
заплащане на откраднатото като стойност, най-високото е смърт /отнася се за
роба, който открадва стадо – Земеделския закон/, същият закон предвижда
по-дребните кражби да се наказват с глоба. Трябва да се отбележи, че
византийската еклога и ЗСЛ в редица случаи се различават от гледна точка на
съдържанието на престъпленията и от гледна точка на предвидените наказания.
Престъпленията против личността и против живота се нормират от виз. еклога,
като умишленото убийство се наказва със смърт. Убийството на роб, не се
наказва, защото робът не е субект на правото. Характер на предвидените
наказания – наказанията биват светски и епидемийни /църковни/, които се
съдържат единствено в ЗСЛ. Светските наказания са насочени пряко срещу дееца
или неговото имущество и са следните: смърт, членовредителни наказания
/отрязване на нос, ухо, ръка/, опозорителни /бой, остригване, жигосване/,
имуществени – конфискация на имуществото, различни видове глоби, отнемане на
права – продажба в робство, заточение. Със смърт се наказват следните престъпления:
заговор срещу живота на владетеля, престъпления против религията, умишлен
палеж, умишлено убийство, кражба на животни, извършена от роб нощно време.
Членовредителните наказания са характерни за византийската правна система и за
Средновековието изобщо, прави впечатление, че бълг. законодател, когат създава
славянската еклога възприема тази система на членовредителни наказания, т.е. не
внася в нея някакви съществени промени. Така повторната кражба се наказва с
отсичане на ръка, клетвопрестъпничеството се наказва с отрязване на езика. Що
се отнася до епидемийните наказания, посочихме че са предвидени единствено и
само в ЗСЛ и включват: недопускане в църквата, отлъчване, пост. Целта е да се
смекчат светските наказания и едновременно с това да се покаже хуманизма на
християнската религия /епидемийните наказания са алтернативни, т.е.
правораздавателите – княз, съдии, могат да наложат светско или епидемийно наред
с това да определят неговия размер/.
УСТРОЙСТВО
МЕХАНИЗМИ НА ПРАВОРАЗДАВАНЕ – обръщам внимание, че до покръстването основните доказателствени
средства са самопризнанието /ЗСЛ и Крумовото/, с новата съдебна уредба след
покръстването, основните доказателствени средства са свидетелски показания/.
Обърнете внимание на обстоятеллството, че ЗСЛ и виз. еклога поставят различни
изисквания към съдебните доказателства и по-скоро към хората, които ще подадат
такива доказателства. Свидетелите според виз. еклога трябва да бъдат знатни, с
богатство, със служба, със съответно социално положение и прочие. ЗСЛ казва, че
свидетелите трябва да бъдат богобоязливи, правдиви, да свидетелстват от страх
пред Бога. ЗСЛ издига християнските морални норми като условие, изискване
норми, основа на поведението и облика на свидетеля. Това е съществено
качествено развитие между еклогата и ЗСЛ. Освен свидетелските показания,
самопризнанията също се явяват, други документални и недокументални
доказателствени средства. След покръстването се разширява в смисъл на
създаването и получаването на съдебния имунитет чрез царските грамоти.
Въпроси свързани с
османската феодална държава – да се обърне
внимание на османската съдебна система, да се насочи вниманието към
компонентите, източниците, развитие във времето, османското светско право след
Танзимата