10..Европейска конвенция за гражданството.Обяснителен доклад. Правна уредба на българското гражданство. Установяване на гражданство.



Кон­с­ти­ту­ци­я­та от 1991 г. по нов на­чин уреж­да слож­на­та ма­те­рия „бъл­гар­с­ко граж­дан­с­т­во“. Те­зи въп­ро­си са пос­та­ве­ни в на­ча­ло­то на Гла­ва II, озаг­ла­ве­на „Ос­нов­ни пра­ва и за­дъл­же­ния на граж­да­ни­те“. Та­зи прин­цип­но но­ва уред­ба на­ло­жи и при­е­ма­не­то на нов За­кон за бъл­гар­с­ко­то граж­дан­с­т­во (ЗБГ). Тя съ­що та­ка на­ла­га и ця­лос­тен прег­лед на за­ко­но­ви­те и под­за­ко­но­ви ак­то­ве, рег­ла­мен­ти­ра­щи об­щес­т­ве­ни­те от­но­ше­ния, свър­за­ни с бъл­гар­с­ко­то граж­дан­с­т­во, в на­со­ка вър­хо­вен­с­т­во­то на Кон­с­ти­ту­ци­я­та и но­во­то сис­те­ма­тич­но мяс­то в йе­рар­хи­я­та на нор­ма­тив­ни­те ак­то­ве на меж­ду­на­род­ни­те до­го­во­ри, съ­от­вет­но „ра­ти­фи­ци­ра­ни, об­на­род­ва­ни и влез­ли в си­ла“. Под­пис­ва­не­то на Ев­ро­пейс­ка­та кон­вен­ция за граж­дан­с­т­во­то (ЕКГ) пос­та­ви Република Бъл­га­рия в но­ва си­ту­а­ция. Във връз­ка с пред­с­то­я­що­то и ра­ти­фи­ци­ра­не от Народното събрание, оче­вид­но се на­лагат про­ме­ни в За­ко­на за бъл­гар­с­ко­то граж­дан­ство.
Понятието гражданство
Граж­дан­с­т­во­то ка­то пра­вен ин­с­ти­тут и фак­ти­чес­ко със­то­я­ние се офор­мя ка­то кон­т­ра­пункт на по­дан­с­т­во­то по вре­ме на де­мок­ра­тич­ни­те ре­во­лю­ции в края на ХVIII и на­ча­ло­то на ХIХ в. Ед­ва то­га­ва ли­ца­та по­лу­ча­ват по-ши­ро­ки пра­ва, сво­бо­ди и оп­ре­де­ле­ни въз­мож­нос­ти за учас­тие в по­ли­ти­чес­кия жи­вот и в осъ­щес­т­вя­ва­не­то на пуб­лич­на­та власт. Френ­с­ка­та ре­во­лю­ция от­х­вър­ля по­ня­ти­е­то „по­да­ни­ци“.
Граж­дан­с­т­во­то, как­то и дру­ги­те прав­ни ка­те­го­рии, се обус­ла­вя пре­дим­но от съ­щес­т­ву­ва­щи­те со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки и по­ли­ти­чес­ки от­но­ше­ния в об­щес­т­во­то и пред­с­тав­ля­ва юри­ди­чес­ки из­раз на ико­но­ми­ко-по­ли­ти­чес­ка­та връз­ка на оп­ре­де­ле­но ли­це и да­де­на дър­жа­ва. Обик­но­ве­но
Об­щоп­ри­е­то е раз­би­ра­не­то, че граж­дан­с­т­во (на ед­на или на ня­кол­ко дър­жа­ви) мо­же да при­те­жа­ва са­мо фи­зи­чес­ко ли­це, ко­га­то из­ра­зя­ва със­то­я­ние на съп­ри­над­леж­ност. Граж­да­ни­нът се пол­з­ва със за­щи­та от стра­на на дър­жа­ва­та не­за­ви­си­мо да­ли е на ней­на те­ри­то­рия или не. В то­зи сми­съл граж­дан­с­т­во­то е със­то­я­ние на со­ци­ал­но-по­ли­ти­чес­ка труд­но про­ме­ня­ща се съп­ри­над­леж­ност, ко­е­то е на ин­ди­ви­ду­ал­но ос­но­ва­ние и има фор­ма­лен ха­рак­тер (на­чин на при­до­би­ва­не, на удос­то­ве­ря­ва­не, ре­гис­т­ри за граж­дан­с­ко със­то­я­ние и за граж­дан­с­ка ре­гис­т­ра­ция, до­ку­мен­ти за са­мо­лич­ност, из­би­ра­тел­ни спи­съ­ци и т. н.). Сво­еоб­раз­на га­ран­ция за то­ва са съ­от­вет­ни­те за­ко­но­ви про­це­ду­ри за на­ту­ра­ли­за­ция (об­ща и при­ви­ле­ги­ро­ва­на) и за ос­во­бож­да­ва­не от граж­дан­с­т­во – изис­к­ва­ния, сро­ко­ве, ком­пе­тен­т­ни дър­жав­ни ор­га­ни и т. н. От­но­ше­ни­е­то граж­да­нин – дър­жа­ва не е ед­нос­т­ран­но (в сми­съл под­чи­не­ност на граж­да­ни­на на оп­ре­де­ле­ни пра­ви­ла и нор­ми), а двус­т­ран­но и мно­го­об­раз­но. Би мог­ло да се го­во­ри за съв­куп­ност от пра­ва и за­дъл­же­ния, при­съ­щи са­мо на бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни (из­би­ра­тел­ни пра­ва, пра­во на за­щи­та от Република Бъл­га­рия, заб­ра­на за пре­да­ва­не и съ­де­не от дру­га дър­жа­ва извън случаите определени в международни договори, по които Р България е страна, пра­во на за­е­ма­не на оп­ре­де­ле­ни дър­жав­ни длъж­нос­ти, войн­с­ки дълг и т. н.) и съв­куп­ност от пра­ва и за­дъл­же­ния, оп­ре­де­ле­ни за граж­да­ни­те изоб­що (пра­во на сво­бо­да на сдру­жа­ва­не, на ве­ро­из­по­ве­да­ние, на прид­виж­ва­не, на за­щи­та и т. н.) без ог­лед на тях­но­то кон­к­рет­но граж­дан­с­т­во (въз­мож­но е и със­то­я­ние на без­граж­дан­с­т­ве­ност ка­то ста­тус) или на дру­ги осо­бе­нос­ти в прав­ния им ста­тут (за­кон­но, не­за­кон­но пре­би­ва­ва­щи чуж­ден­ци и т. н).
Ана­ли­зи­рай­ки раз­лич­ни­те глед­ни точ­ки по същ­ност­та на граж­дан­с­т­во­то дос­ти­га­ме до след­ни­те из­во­ди:
– на пър­во мяс­то, граж­дан­с­т­во­то е от­но­ше­ние меж­ду кон­к­рет­но­то фи­зи­чес­ко ли­це и от­дел­на­та дър­жа­ва;
– на вто­ро мяс­то, то се из­ра­зя­ва във вза­им­на­та об­вър­за­ност меж­ду ин­ди­ви­да и дър­жа­ва­та, чи­е­то ос­нов­но съ­дър­жа­ние се явя­ва съв­куп­ност­та от вза­им­ни пра­ва и за­дъл­же­ния;
– на тре­то мяс­то, граж­дан­с­т­во­то въз­ник­ва във вът­реш­но­то пра­во на от­дел­на­та дър­жа­ва и ос­нов­но има вът­реш­ноп­рав­но зна­че­ние, ка­то през пос­лед­ни­те го­ди­ни, след рух­ва­не­то на гло­бал­но­то про­ти­во­пос­та­вя­не меж­ду две­те об­щес­т­ве­но-по­ли­ти­чес­ки сис­те­ми, на­рас­т­ва и не­го­во­то меж­ду­дър­жав­но зна­че­ние, ко­е­то спо­ред проф. М. Ге­нов­с­ки „... ви­на­ги е съ­щес­т­ву­ва­ло“;
- на след­ва­що мяс­то, граж­дан­с­т­во­то ви­на­ги се свър­зва с оп­ре­де­лен тип дър­жа­ва и с оп­ре­де­ле­на со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ка сре­да (из­к­лю­че­ние – граж­да­нин на ЕС).

В зак­лю­че­ние граж­дан­с­т­во­то ка­то прав­но яв­ле­ние е прав­на­та връз­ка меж­ду кон­к­рет­но фи­зи­чес­ко ли­це и дър­жа­ва от оп­ре­де­лен тип, ко­я­то се ха­рак­те­ри­зи­ра с ус­той­чи­вост, про­я­вя­ва­ща се в прос­т­ран­с­т­во­то не­за­ви­си­мо от мес­топ­ре­би­ва­ва­не­то на ли­це­то (в стра­на­та или в чуж­би­на) и с неп­ре­къс­на­тост във вре­ме­то, при въз­мож­ност за про­мя­на в съ­дър­жа­ни­е­то (съв­куп­ност от вза­им­ни пра­ва и за­дъл­же­ния) при на­ли­чие на за­ко­но­во оп­ре­де­ле­ни пред­пос­тав­ки. Та­зи прав­на връз­ка е ус­та­но­ве­на от дър­жа­ва­та в ин­те­рес на об­щес­т­во­то и на от­дел­ния ин­ди­вид и съ­щес­т­вува на ос­но­ва­та на вза­им­на при­вър­за­ност, съп­ри­час­т­ност меж­ду ли­це­то и дър­жа­ва­та.
Българско гражданство и български произход
Кон­с­ти­ту­ци­я­та яс­но раз­г­ра­ни­ча­ва две по­ня­тия – „ли­це от бъл­гар­с­ки про­из­ход“ (бъл­га­рин) и „бъл­гар­с­ки граж­да­нин“. Спо­ред не­го „Бъл­га­ри­нът е ли­це, ко­е­то по своя про­из­ход (от май­ка­та или от ба­ща­та) е с бъл­гар­с­ка кръв. Бъл­га­ри­нът не е за­дъл­жи­тел­но бъл­гар­с­ки граж­да­нин. По­ня­ти­е­то бъл­га­рин е ет­ни­чес­ко, а не юри­ди­чес­ко”. Об­рат­но, по­ня­ти­е­то „бъл­гар­с­ки граж­да­нин“ е юри­ди­чес­ко по сво­е­то съ­дър­жа­ние. Бъл­гар­с­ки граж­да­ни (вклю­чи­тел­но по рож­де­ние) мо­гат да бъ­дат не са­мо бъл­га­ри, но и ли­ца с дру­га ет­ни­чес­ка при­над­леж­ност .
Правото на гражданство и съществуването на лица без гражданство
Граж­дан­с­т­во­то съз­да­ва у от­дел­ния чо­век чув­с­т­во за при­над­леж­ност, са­мо­лич­ност и си­гур­ност. Без не­го не мо­гат да се уп­раж­няват та­ки­ва пра­ва и сво­бо­ди ка­то пра­во на пре­би­ва­ва­не и съ­щес­т­ву­ва­не, сво­бо­да на прид­виж­ва­не, въз­мож­ност за ра­бо­та, дос­тъп до съ­деб­на­та сис­те­ма, пра­во на за­щи­та в най-ши­рок сми­съл и т. н. В слу­ча­и­те, ко­га­то те лип­с­ват, за ли­ца­та без граж­дан­с­т­во въз­ник­ват проб­ле­ми, до прав­на, фак­ти­чес­ка и пси­хи­чес­ка не­си­гур­ност, до лип­са на пер­с­пек­ти­ва, тези хора de jure не съ­­щес­т­ву­ват.
Въз­мож­но е то­ва със­то­я­ние да въз­ник­не в мо­мен­та на раж­да­не­то или на един по-къ­сен етап. В мо­мен­та на раж­да­не­то е въз­мож­но нап­ри­мер при раж­да­не­то на де­те от ро­ди­те­ли без граж­дан­с­т­во в стра­на, ко­я­то приз­на­ва из­к­лю­чи­тел­но прин­ци­па на про­из­хо­да (jus sanguinis). На един по-къ­сен етап въз­ник­ва­не на безгражданство е възможно например когато лицето бъ­де ос­во­бо­де­но или ли­ше­но от граж­дан­с­т­во­то си без да има въз­мож­ност да при­до­бие но­во.
В края на пет­де­сет­те го­ди­ни са по­ло­же­ни зна­чи­тел­ни уси­лия за съз­да­ва­не на меж­ду­на­род­ноп­рав­на уред­ба на ста­ту­та на апат­ри­ди­те. При­е­ти са Кон­вен­ция за на­ма­ля­ва­не на слу­ча­и­те на ли­ца без граж­дан­с­т­во, Кон­вен­ция за ста­ту­та на апат­ри­ди­те, Кон­вен­ция за граж­дан­с­т­во­то на омъ­же­на­та же­на, Дек­ла­ра­ция за пра­ва­та на ли­ца­та, ко­и­то не са граж­да­ни на стра­на­та, в ко­я­то жи­ве­ят, и др.
Спо­ред меж­ду­на­род­но­то пра­во без граж­дан­с­т­во е „ли­це, ко­е­то не е смя­та­но за граж­да­нин на ни­то ед­на дър­жа­ва по си­ла­та на ней­но­то за­ко­но­да­тел­с­т­во“. Та­зи де­фи­ни­ция е крат­ка и раз­би­ра­е­ма. Съ­щев­ре­мен­но тя е мно­го ог­ра­ни­че­на и в из­вес­т­на сте­пен те­о­ре­тич­на, тъй ка­то се от­на­ся до спе­ци­фич­на гру­па от хо­ра, на­ри­ча­ни „ли­ца без граж­дан­с­т­во de jure“. Тя не об­х­ва­ща мно­го хо­ра, оп­ре­де­ля­ни ка­то “ли­ца без граж­дан­с­т­во de facto“.
Множествено гражданство
Обик­но­ве­но вся­ко ли­це е граж­да­нин на ед­на дър­жа­ва. Оба­че, ма­кар и по-ряд­ко, съ­щес­т­ву­ват слу­чаи, при ко­и­то ед­но ли­це ед­нов­ре­мен­но е граж­да­нин на две или по­ве­че дър­жа­ви. Съгласно чл. 2, б. „б“ ЕКГ „м­но­жес­т­ве­но граж­дан­с­т­во е ед­нов­ре­мен­но­то при­те­жа­ва­не на две или по­ве­че граж­дан­с­т­ва от ед­но ли­це“. Мно­жес­т­ве­но­то граж­дан­с­т­во е ре­зул­тат на обек­тив­на­та не­съг­ла­су­ва­ност по въп­ро­си­те на граж­дан­с­т­во­то в за­ко­но­да­тел­с­т­ва­та на от­дел­ни­те стра­ни.
И при че­ти­ри­те на­чи­на за при­до­би­ва­не на граж­дан­с­т­во (по про­из­ход, по мес­то­рож­де­ние, по на­ту­ра­ли­за­ция и при въз­с­та­но­вя­ва­не на граж­дан­с­т­во) е въз­мож­но ед­но ли­це да се ока­же с две или по­ве­че граж­дан­с­т­ва.
В за­ко­но­да­тел­с­т­во­то на Република Бъл­га­рия до 1989 г. не се до­пус­ка­ше двой­но граж­дан­с­т­во. Раз­по­ред­би­те в та­зи на­со­ка бя­ха по­ве­че или по-мал­ко рес­т­рик­тив­ни. След то­ва, осо­бе­но в Кон­с­ти­ту­ци­я­та от 1991 г. и в ЗБГ, се про­я­вя­ва тър­пи­мост към ли­ца­та с двой­но граж­дан­с­т­во. Бъл­га­рия „ни­то да­ва“, „ни­то раз­ре­ша­ва“, „ни­то приз­на­ва“ двой­но граж­дан­с­т­во. Тя прос­то до­пус­ка то­ва прав­но със­то­я­ние.
В чл. 3 на се­га дейс­т­ва­щия За­кон за бъл­гар­с­ко­то граж­дан­с­т­во е за­пи­са­но: „Бъл­гар­с­ки граж­да­нин, кой­то е и граж­да­нин на дру­га дър­жа­ва, се смя­та са­мо за бъл­гар­с­ки граж­да­нин при при­ла­га­не на бъл­гар­с­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во, ос­вен ако в за­кон е пред­ви­де­но дру­го.“ По то­зи на­чин на­ше­то за­ко­но­да­тел­с­т­во е в уни­сон с ос­нов­ни­те меж­ду­на­род­ноп­рав­ни прин­ци­пи, спо­ред ко­и­то: „Ед­но ли­це с ня­кол­ко граж­дан­с­т­ва, на­ми­рай­ки в ед­на от дър­жа­ви­те, чи­е­то граж­дан­с­т­во при­те­жа­ва, не мо­же в от­но­ше­ни­я­та си с нея да се по­зо­ва­ва на дру­го свое граж­дан­с­т­во“.
Те­за­та, че бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни, при­те­жа­ва­щи и чуж­до граж­дан­с­т­во, тряб­ва да пол­з­ват на те­ри­то­ри­я­та на Република Бъл­га­рия ста­тут на бъл­гар­с­ки граж­да­ни и бъл­гар­с­ки до­ку­мен­ти за са­мо­лич­ност, ос­вен ако в за­кон не е из­рич­но по­со­че­но дру­го, е пос­ле­до­ва­тел­но про­ве­де­на и в но­вия За­кон за бъл­гар­с­ки­те до­ку­мен­ти за са­мо­лич­ност (ЗБДС). - „бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни, при­те­жа­ва­щи до­ку­мен­ти за са­мо­лич­ност, из­да­де­ни от дру­га дър­жа­ва, са за­дъл­же­ни в срок до 60 дни от при­до­би­ва­не­то им да уве­до­мят пис­ме­но ком­пе­тен­т­ни­те бъл­гар­с­ки ор­га­ни.“, а в ал. 2 е рег­ла­мен­ти­ра­но: „Бъл­гар­с­ки граж­да­ни, при­те­жа­ва­щи и чуж­ди до­ку­мен­ти за са­мо­лич­ност, в от­но­ше­ни­я­та си с бъл­гар­с­ки­те дър­жав­ни ин­с­ти­ту­ции са за­дъл­же­ни да удос­то­ве­ря­ват са­мо­лич­ност­та си с бъл­гар­с­ки­те до­ку­мен­ти за са­мо­лич­ност.“
От­но­ше­ние към прав­ни­те проб­ле­ми на ли­ца­та с двой­но граж­дан­с­т­во имат и раз­по­ред­би­те на За­ко­на за граж­дан­с­ка­та ре­гис­т­ра­ция. Въ­веж­дат се по­ня­ти­я­та „пос­то­я­нен ад­рес“ и „нас­то­ящ ад­рес“. Съг­лас­но чл. 93, ал. 1 „Пос­то­я­нен ад­рес е ад­ре­сът в на­се­ле­но­то мяс­то, къ­де­то ли­це­то из­би­ра да бъ­де впи­са­но в ре­гис­т­ри­те за на­се­ле­ни­е­то.“ То­зи ад­рес на те­ри­то­ри­я­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия е са­мо един. Съ­щес­т­вува прав­на въз­мож­ност пос­то­ян­ни­ят ад­рес да бъ­де за­я­вен и при по­да­ва­не на за­яв­ле­ние за снаб­дя­ва­не с бъл­гар­с­ки до­ку­мент за са­мо­лич­ност в чуж­би­на от пос­то­ян­но жи­вущ там бъл­гар­с­ки граж­да­нин. Нас­то­я­щи­ят ад­рес е ад­ре­сът, на кой­то ли­це­то пре­би­ва­ва. Той мо­же да съв­па­да, но мо­же и да бъ­де раз­ли­чен от пос­то­ян­ния ад­рес.
При сключ­ва­не и прек­ра­тя­ва­не на брак се спаз­ват ус­ло­ви­я­та на бъл­гар­с­кия Се­ме­ен ко­декс. То­ва ли­це ще дъл­жи да­нъ­ци в на­ша­та стра­на, ос­вен ако ня­ма спо­год­ба за из­бяг­ва­не на двой­но­то да­нъч­но об­ла­га­не. Та­зи ка­те­го­рия ли­ца мо­гат да из­би­рат, но ня­мат пра­во да бъ­дат из­би­ра­ни за пре­зи­дент, ви­цеп­ре­зи­дент, на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли, кме­то­ве и об­щин­с­ки съ­вет­ни­ци, ня­мат пра­во да ра­бо­тят в съ­деб­на­та сис­те­ма, ни­то да за­е­мат дър­жав­ни длъж­нос­ти в Па­тен­т­но­то ве­дом­с­т­во, в Ми­нис­тер­с­т­во­то на от­б­ра­на­та, в МВР, НСО, НРС и т. н.
Зна­чи­тел­но се ус­лож­ня­ват вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та, ко­га­то ли­це с двой­но или мно­жес­т­ве­но граж­дан­с­т­во се на­ми­ра на те­ри­то­ри­я­та на тре­та стра­на и спо­ред ней­но­то за­ко­но­да­тел­с­т­во тряб­ва да бъ­де оп­ре­де­лен при­ло­жи­ми­ят оте­чес­т­вен за­кон. В меж­ду­на­род­но­то пра­во е въз­п­ри­ет прин­ци­път на за­ко­на на ре­ал­но­то, ефек­тив­но граж­дан­с­т­во. То­ест, то­ва е за­ко­нът на дър­жа­ва­та, с ко­я­то ли­це­то е по-тяс­но свър­за­но
Гражданство на ЕС
Тряб­ва да се пра­ви раз­ли­ка меж­ду ико­но­ми­чес­ки и со­ци­ал­ни пра­ва, ко­и­то са на­ли­це в юрис­п­ру­ден­ци­я­та от пет­де­сет­те го­ди­ни до днес, и по­ня­ти­е­то „ев­ро­пейс­ко граж­дан­с­т­во“. Пър­ви­те опи­ти за включ­ва­не на по­ня­ти­е­то „ев­ро­пейс­ко граж­дан­с­т­во“ са нап­ра­ве­ни от Ев­ро­пейс­кия пар­ла­мент. За пръв път се спо­ме­на­ва в про­ек­то-до­го­во­ра за ЕО от 1974 г., а по-къс­но – и в ини­ци­а­ти­ва­та на гру­па­та „К­ро­ко­дил“ (по име­то на рес­то­ран­та, в кой­то гру­па политици и уче­ни са се съ­би­ра­ли и об­съж­да­ли те­зи въп­ро­си). През след­ва­ща­та 1975г. бел­гийс­ки­ят ми­нис­тър-пред­се­да­тел Лео Тин­де­манс да­ва иде­я­та на граж­да­ни­те на дър­жа­ви­те-член­ки на Ев­ро­пейс­ка­та об­щ­ност да се приз­на­ят та­ка на­ре­че­ни­те „о­бо­со­бе­ни пра­ва, ка­то чле­но­ве на Об­щ­ност­та“. Те­зи пра­ва да включ­ват не са­мо ико­но­ми­чес­ки, но и по­ли­ти­чес­ки пра­ва, ка­то нап­ри­мер учас­тие в из­бо­ри­те за Ев­ро­пейс­ки пар­ла­мент. Ре­а­ли­за­ци­я­та на те­зи идеи бе въз­мож­на на един по-къ­сен етап. При под­го­тов­ка­та за при­е­ма­не­то на Един­ния ев­ро­пейс­ки акт от поч­ти всич­ки учас­т­ни­ци се въз­п­ри­е­ма иде­я­та за сво­бод­но дви­же­ние на хо­ра, за пра­во на сво­бод­но пре­би­ва­ва­не и за­сел­ва­не, ко­и­то пра­ва към то­зи мо­мент са съ­щес­т­ву­ва­ли са­мо за ико­но­ми­чес­ки­те су­бек­ти. В пос­лед­ва­лия пе­ри­од уси­ли­я­та са на­со­че­ни към раз­ра­бот­ва­не на прог­ра­ми и про­ек­ти за за­сил­ва­не сво­бод­ния об­мен на граж­да­ни и ня­кои свър­за­ни с тях пра­ва – за­щи­та на пот­ре­би­те­ли­те, на здра­ве­то и т. н.
Ев­ро­пейс­кият съ­юз днес има 27 държави-член­ки с на­се­ле­ние от око­ло 450 ми­ли­о­на ду­ши. Той е най-го­ле­ми­ят от­но­си­тел­но обо­со­бен меж­ду­дър­жа­вен ико­но­ми­чес­ки, по­ли­ти­чес­ки и кул­ту­рен съ­юз. На 1 но­ем­в­ри 1993 г., с вли­за­не­то в си­ла на До­го­во­ра от Ма­ас­т­рихт, Об­щ­ност­та нап­ра­ви из­к­лю­чи­тел­но се­ри­оз­на крач­ка нап­ред. Бя­ха съз­да­де­ни ико­но­ми­чес­ки и ва­лу­тен съ­юз, един­на ва­лу­та и по­ли­ти­чес­ки съ­юз. Бя­ха изцяло пре­мах­на­ти ба­ри­е­ри­те пред сво­бод­но­то дви­же­ние на хо­ра, сто­ки, ус­лу­ги и ка­пи­та­ли в рам­ки­те на Об­щ­ност­та. До­го­во­рът от Ма­ас­т­рихт създаде института на ев­ро­пейс­кото граж­дан­с­т­во. Те­зи не­го­ви пос­та­нов­ки бя­ха до­раз­ви­ти чрез из­ме­не­ни­я­та с До­го­во­ра от Ам­с­тер­дам.
Пре­ми­на­ва се в прак­ти­чес­ки ас­пект към цел­та на Съ­ю­за – зак­ри­ла на пра­ва­та на граж­да­ни­те. Ко­ми­те­тът Адо­ни­но, по име­то на пред­се­да­те­ля му, пред­с­та­вя два док­ла­да. Пър­ви­ят ос­нов­но е свър­зан с пра­ва­та на граж­да­ни­те за учас­тие в по­ли­ти­чес­кия про­цес, а вто­ри­ят – с не­об­хо­ди­мост­та от еди­нен пас­порт, с от­к­ро­я­ва­не на вън­ш­ни­те и вът­реш­ни­те гра­ни­ци на ЕО и др.
Европейска конвенция за гражданството приета на 14 май 1997г., от Комитета на министрите на Съвета на Европа, открита за подписване на 7.11.1997г., която отразява основните идеи и постижения при регламентиране на обществените отношения свързани с гражданството на континента Европа.
На 1.11.1993г. влиза в сила  въведено с Договора за Европейски съюз(ДЕС), наричан Договора от Маастрихт, -чл.17-22(предишна номерация чл.8-8с).
Европейска конвенция за гражданството, която е подписана от България на 18.01.1998г., изрично посочва гражданството, не е свързано и не сочи етнокултурната принадлежност на лицето. Европейската конвенция  за гражданството, която  е подписана от Б –я  98г изрично  посочва  - гражданството  не е свързано и не сочи  етнокултурната  принадлежност на  лицето . Пример -  майка бълг.  Баща – виетнамец . детето  има  2  имена  Хо  и Христо , Детето има право да живее в Б-я .

По­ня­ти­е­то „граж­дан­с­т­во­ на ЕС“ е въ­ве­де­но за пър­ви път с До­го­во­ра за Ев­ро­пейс­ки съ­юз (ДЕС), на­ри­чан До­го­во­р от Ма­а­стрихт - чл. 8 – 8е, как­то и в ре­ди­ца дру­ги от­дел­ни раз­по­ред­би. Още в пре­ам­бю­ла дър­жа­ви­те-член­ки за­я­вя­ват, че са го­то­ви да съз­да­дат граж­дан­с­т­во на Об­щ­ност­та. Цел на Ев­ро­пейс­ка­та об­щ­ност е зак­ри­ла на пра­ва­та и ин­те­ре­си­те на чле­но­ве­те на Съ­ю­за чрез съз­да­ва­не на граж­дан­с­т­во на ЕС.“ Дър­жа­ви­те-член­ки въ­веж­дат по­ня­ти­е­то „ев­ро­пейс­ко граж­дан­с­т­во“, во­де­ни от желанието да ус­та­но­вят пря­ка по­ли­ти­чес­ка връз­ка меж­ду ЕС и кон­к­рет­но­то фи­зи­чес­ко ли­це, да спо­мог­нат за по-ак­тив­но­то му учас­тие в со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­кия и по­ли­ти­чес­ки жи­вот в дър­жа­ва­та-член­ка, на те­ри­то­ри­я­та на ко­я­то то пре­би­ва­ва без да бъ­де не­ин граж­да­нин. На то­зи етап прав­на­та уред­ба на ста­ту­та на граж­да­ни­н на Съ­ю­за не е съв­сем пъл­на, а пред­с­тав­ля­ва ед­на по­ре­ди­ца от от­дел­ни пра­ва, ка­то е нап­ра­вен опит за тях­но­то сис­те­ма­тич­но из­ло­же­ние.
Граж­дан­с­т­во­то на Ев­ро­пейс­кия съ­юз не мо­же да се при­до­бие без пред­шес­т­ва­що граж­дан­с­т­во на дър­жа­ва-член­ка на Съ­ю­за.
Граж­дан­с­т­во­то на ЕО е рег­ла­мен­ти­ра­но в Част II на Кон­со­ли­ди­ра­на­та вер­сия на ДЕС след из­ме­не­ни­я­та чрез До­го­во­ра от Ам­с­тер­дам ДЕО (чл. 17 – 22). На­ред с да­ва­не­то на де­фи­ни­ция за по­ня­ти­е­то „г­раж­дан­с­т­во на Съ­ю­за“, уред­ба­та из­б­ро­я­ва спе­ци­фич­ни пра­ва и за­дъл­же­ния, но пра­ва­та и за­дъл­же­ни­я­та, об­ра­зу­ва­щи съ­дър­жа­ни­е­то на по­ня­ти­е­то „ев­ро­пейс­ко граж­дан­с­т­во“, тряб­ва да се тър­сят не са­мо тук, но и в це­лия до­го­вор.
Спо­ред чл. 17, ал. 1  ДЕС: „Съз­да­ва се граж­дан­с­т­во на Съ­ю­за. Вся­ко ли­це, ко­е­то е граж­да­нин на дър­жа­ва-член­ка, е граж­да­нин на Съ­ю­за. Граж­дан­с­т­во­то на Съ­ю­за до­пъл­ва, а не из­мес­т­ва на­ци­о­нал­но­то граж­дан­с­т­во.“ Мо­жем да при­е­мем, че граж­да­ни­те на дър­жа­ви­те-член­ки са със сво­е­об­раз­но двой­но граж­дан­с­т­во – на­ци­о­нал­но (на дър­жа­ва­та-член­ка) и граж­дан­с­т­во на ЕС. На­ци­о­нал­но­то граж­дан­с­т­во е спе­ци­фич­на­та прав­но-по­ли­ти­чес­ка връз­ка меж­ду ли­це и дър­жа­ва, ко­я­то се оп­ре­де­ля из­к­лю­чи­тел­но от съ­от­вет­но­то на­ци­о­нал­но за­ко­но­да­тел­с­т­во ка­то из­раз на су­ве­ре­ни­те­та на от­дел­на­та дър­жа­ва. То е аб­со­лют­но изис­ку­е­ма пред­пос­тав­ка за въз­ник­ва­не на граж­дан­с­т­во на ЕС, до­ка­то об­рат­но – граж­дан­с­т­во­то на ЕС не е ос­но­ва­ние за при­до­би­ва­не на съ­от­вет­но­то на­ци­о­нал­но граж­дан­с­т­во на дър­жа­ва-член­ка на ЕС.
Пра­ва­та, ко­и­то са съ­дър­жа­ни­е­то на ев­ро­пейс­ко­то граж­дан­с­т­во, са пре­дос­та­ве­ни на все­ки граж­да­нин на дър­жа­ва-член­ка, но не са га­ран­ти­ра­ни бе­зус­лов­но, а са под­чи­не­ни на „ог­ра­ни­че­ния и ус­ло­вия, пред­ви­де­ни в Пра­вото на ЕО“, ко­е­то е спе­ци­фич­но за вся­ко кон­к­рет­но рег­ла­мен­ти­ра­но пра­во.
-Пра­во­то на сво­бод­но прид­виж­ва­не и на сво­бод­но пре­би­ва­ва­не на те­ри­то­ри­я­та на дър­жа­ви­те-член­ки, но с из­вес­т­ни уго­вор­ки и ус­лов­нос­ти: „В­се­ки граж­да­нин на Съ­ю­за има пра­во да се дви­жи и да пре­би­ва­ва в рам­ки­те на те­ри­то­ри­я­та на дър­жа­ви­те-член­ки, при спаз­ва­не на ог­ра­ни­че­ни­я­та и ус­ло­ви­я­та, пред­ви­де­ни в до­го­во­ра, и на при­е­ти­те във връз­ка с не­го­во­то осъ­щес­т­вя­ва­не раз­по­ред­би.“ (кур­си­вът е на авторите). Две ка­те­го­рии ли­ца се из­к­люч­ват от пра­во­то на придвижва­не: (1) ня­ма­щи­те сред­с­т­ва и (2) по съ­об­ра­же­ния за об­щес­т­вен ред, си­гур­ност и здра­ве­о­паз­ва­не.
-Ак­тив­но­то и па­сив­но­то из­би­ра­тел­но пра­во, рег­ла­мен­ти­ра­ни в чл. 19, са от най-дис­ку­си­он­ни­те за­ра­ди по­ли­ти­чес­ки­те им из­ме­ре­ния. Рег­ла­мен­ти­рат се две ос­нов­ни хи­по­те­зи:
(1) все­ки граж­да­нин на Съ­ю­за, жи­ве­ещ в дър­жа­ва-член­ка, на ко­я­то не е граж­да­нин, има пра­во да гла­су­ва и да се кан­ди­да­ти­ра в мес­т­ни из­бо­ри в дър­жа­вата-член­ка, на те­ри­то­ри­я­та на ко­я­то жи­вее, при съ­щи­те ус­ло­вия, как­то и граж­да­ни­те на та­зи дър­жа­ва;
(2) все­ки граж­да­нин на Съ­ю­за, кой­то жи­вее в дър­жа­ва-член­ка, чий­то граж­да­нин не е, има пра­во да гла­су­ва и да се кан­ди­да­ти­ра в дър­жа­ва­та-член­ка в из­бо­ри­те за Ев­ро­пейс­ки пар­ла­мент при съ­щи­те ус­ло­вия, как­то и граж­да­ни­те на та­зи дър­жа­ва.
- Граж­да­ни­те на ЕС мо­гат да раз­чи­тат на дип­ло­ма­ти­чес­ка и кон­сул­с­ка зак­ри­ла от ор­га­ни­те на дър­жа­ва-член­ка, раз­лич­на от дър­жа­ва­та на про­из­ход, ко­га­то на­ци­о­нал­на­та им дър­жа­ва ня­ма пред­с­та­ви­тел­с­т­во в тре­та­та стра­на.
-Ос­вен то­ва са рег­ла­мен­ти­ра­ни въз­мож­нос­ти за из­вън­съ­деб­на за­щи­та на пра­ва­та на чо­ве­ка. По-кон­к­рет­но, то­ва са пра­во­то на пе­ти­ции до Ев­ро­пейс­кия пар­ла­мент и пра­во­то да се се­зи­ра Ом­буд­с­ма­нът. Пра­во на пе­ти­ция имат как­то граж­да­ни­те на стра­ни­те-член­ки, та­ка и вся­ко фи­зи­чес­ко или юри­ди­чес­ко ли­це, ко­е­то пре­би­ва­ва или има се­да­ли­ще в дър­жа­ва-член­ка. Пред­пос­тав­ка за уп­раж­ня­ва­не на пра­во­то на пе­ти­ция до Ев­ро­пейс­кия пар­ла­мент е на­ли­чи­е­то на „п­ряк ин­те­рес“. Най-чес­то сре­ща­ни­те те­ми, ко­и­то са пред­мет на пе­ти­ции, са пра­ва­та на чо­ве­ка, на миг­ран­ти­те, на бе­зо­пас­на окол­на сре­да и т. н.
Пра­во­то да се се­зи­ра Ом­буд­с­ма­нът се от­на­ся най-ве­че до слу­чаи, при ко­и­то се по­да­ват жал­би по­ра­ди ло­шо ад­ми­нис­т­ра­тив­но об­с­луж­ва­не в са­ми­те ин­с­ти­ту­ции на ЕС.
Въ­ве­де­на е прав­на­та фи­гу­ра на пъл­но­мощ­ник към Ев­ро­пейс­кия пар­ла­мент по въп­ро­си­те на граж­дан­с­т­во­то, ко­е­то още вед­нъж со­чи, че на те­зи въп­ро­си се от­де­ля го­ля­мо вни­ма­ние. На все­ки три го­ди­ни Ев­ро­пейс­ки­ят пар­ла­мент, Комитетът на министрите на Съвета на Ев­ро­па и Ико­но­ми­чес­ки­ят и со­ци­а­лен съ­вет ана­ли­зи­рат при­ло­же­ни­е­то на раз­по­ред­би­те от Част II на  До­го­во­ра, свър­за­ни с ев­ро­пейс­ко­то граж­дан­с­т­во. Го­ля­мо пос­ти­же­ние след из­ме­не­ни­я­та на До­го­во­ра за ЕС от Ам­с­тер­дам е пре­ми­на­ва­не­то на ма­те­ри­я­та, рег­ла­мен­ти­ра­ща въп­ро­си­те на сво­бод­но­то дви­же­ние на хо­ра, пра­во­то на убе­жи­ще и имиг­ра­ци­он­на­та по­ли­ти­ка, от тре­ти към пър­ви стълб. Те­зи зна­чи­ми въп­ро­си по­па­дат под ком­пе­тен­т­ност­та на Об­щ­ност­та и под юрис­дик­ци­я­та на Съ­да на Ев­ро­пейс­ка­та об­щ­ност.
               
Правна уредба на българското гражданство

Конституционна уредба.

Способи за придобиване на българско гражданство
Въпросите на гражданството са предмет на глава II на Конституцията на Република България, озаглавена "Основни права и задължения на гражданите".  В  Конституцията са установени три способа за придобиване на българско гражданство - по произход, по месторождение (ако не придобива друго гражданство по произход) и по натурализация.

Придобиване на българско гражданство по произход
                Според първия способ, основан на принципа на произхода (на кръвта), български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин. /независимо от неговия етническа произход или да е придобил българско гражданство впоследствие при натурализация.
                Придобиване на българско гражданство по месторождение
                На принципа на месторождението - за всяко лице, родено на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход - без значение българско или чуждо. Чрез този способ се ограничават възможностите, при които лица, родени в България от родители - чужденци, могат да останат без гражданство, ако отечествените закони на родителите не ги обявят за свои граждани по произход.
                Разбира се, съществуват определени изисквания, свързани най-вече с определени административни производства - снабдяване със заверен препис от акта за раждане в съответната чужда държава, превеждане и легализиране в България, пресъставянето на акта за раждане в общината по последното местоживеене на родителя - български гражданин в България и вписването му в регистрите за гражданско състояние
                Придобиване на българско гражданство по натурализация
                Третият способ предвижда придобиване на българско гражданство по натурализация от лице, което е чужд гражданин или е без гражданство. Придобиването на българско гражданство при условията на обща и привилегирована натурализация е възможно при наличие на законовите предпоставки.  Необходимо е изрично изразена воля за придобиване и евентуално последващ акт на компетентен държавен орган, който е индивидуален, с конститутивни правни последици за лицето.
                В Конституцията на Република България се предвижда
-облекчен ред за придобиване на българско гражданство за лицата от българска народност. Конституцията задължава законодателя да предвиди облекчен, различен от общия ред за придобиване на българско гражданство по натурализация по отношение на лицата от български произход. Най-често от тази правна възможност могат да се възползуват потомци на българи, лица от българските общности, които не са български граждани по закон.
                - принципа на невъзможността за лишаване от българско гражданство за българските граждани по рождение.
 - "Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България". 
- закрилата на Република България по отношение на българските граждани, пребиваващи в чужбина.  По принцип такава защита не се дължи по отношение на български гражданин, който едновременно е гражданин и на друга държава-членка по ЕКГ и в момента се намира на нейна територия.
           Законова уредба на българското гражданство
                - Основен вътрешноправен акт, който регламентира обществените отношения, непосредствено свързани с гражданството, е Законът за българското гражданство- "Българското гражданство се урежда от Конституцията на Република България, от закона и от международните договори, които са в сила при настъпване на фактите или събитията, свързани с гражданството".
                - По-нататък в закона е уредена допустимостта на двойното гражданство. Според чл. 3 от ЗБГ: "Български гражданин, който е и гражданин на друга държава, се смята само за български гражданин при прилагането на българското законодателство, освен ако в закон не е предвидено друго".    Принцип е лицата с множествено гражданство, едно от които е българско, на територията на Република България при влизане, пребиваване и напускане на страната да се ползуват изключително от правния статут на български гражданин. 
                - На следващо място е регламентирано, че "гражданство не може да се установява по съдебен ред" (чл. 4 от ЗБГ). Това обаче не означава, че не могат да се оспорват отделни етапи от административното производство, като например заповед на упълномощено длъжностно лице с която се спира производството и не се дава ход за разглеждане на постъпили молби.
                - Сключването или разтрогването на брака, както и промяната на гражданството на единия съпруг, не води автоматично до промяна на гражданството на другия съпруг.  Така също е регламентирано, че осиновяването не променя по право гражданството на осиновения.
                - "Всеки има право на избор на гражданство".  Тази разпоредба се отнася за лицата, които по рождение придобиват освен българско още едно или повече чужди гражданства.
                Придобиване на българско гражданство по произход и по месторождение
                В материята за придобиване на българско гражданство в ЗБГ са уредени трите придобивни способа - по произход, по месторождение и по натурализация.
- В съответствие с ЕКГ от ЗБГ се предвижда, че български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, както и всеки, който е припознат от български гражданин или чийто произход от български гражданин е установен със съдебно решение.
- По-нататък се предоставя "ex lege" българско гражданство по месторождение на следните категории лица, родени на територията на Република България:
- чиито родители са чужди граждани или единият родител е чужд гражданин, а другият е неизвестен, ако лицето не придобива друго гражданство по произход;
-  чиито родители са без гражданство или с неизвестно гражданство;
единият родител е без гражданство или е с неизвестно гражданство, а другият родител е неизвестен.
                - предоставя се "ex lege" българско гражданство на деца, намерени на територията на Република България, които иначе биха останали без гражданство.
Придобиване на българско гражданство по обща натурализация
                Относно третият способ за придобиване на българско гражданство - по натурализация - в ЗБГ са предложени два режима - общ и преференциален за определени категории лица. Общият режим по чл. 12 от ЗБГ изисква кандидатите за натурализация:
                -  да са навършили 18 години;
                -  да са получили преди не по-малко от 5 години разрешение за постоянно пребиваване в Република България, което се дава от Министерство на вътрешните работи, при определени законови предпоставки. Според най-разпространената от тях - разрешение за постоянно пребиваване се дава на лице, което повече от пет години пребивава временно в Република България на основание съдебно регистрирана фирма и законен бизнес.
                - да не са осъждани от български съд за престъпление от общ характер и срещу тях да няма образувано наказателно производство за такова престъпление, освен ако са реабилитирани;
                - да имат доход или занятие, което им дава възможност да се издържат в Република България;
                - да владеят български език (достатъчно за нормална комуникация на елементарно ниво, което се установява с притежаването на диплома за завършена някаква степен на образование в Република България или с документ от Министерството на образованието и науката след полагане на изпит по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката);
                - да са освободени от досегашното си гражданство или да бъдат освободени от него към момента на придобиване на българско гражданство. Ако няма такъв документ, той следва да се представи в тригодишен срок след получаване на съобщението, че Съветът по гражданство към Министерството на правосъдието е одобрил молителя за даване на българско гражданство;
- със здравословното състояние на лицето (да не страда от предаваните по полов път болести, от СПИН, от заразни болести, да не е с установено сериозно нарушение на психичните функции или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване или с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция).
                Придобиване на българско гражданство - преференциални правни възможности
                Законът за българско гражданство предвижда и няколко преференциални режима за натурализация.  Условно те могат да бъдат систематизирани в две подгрупи:
                -  привилегирована натурализация, при която се изисква минимум три години след получаване на разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България
                -  привилегирована натурализация, при която не се изисква определен минимален срок на постоянно пребиваване на територията на Република България.
                При хипотезите от първата подгрупа трябва да бъдат налице всички изисквания, предвидени по отношение на общата натурализация в чл. 12 от ЗБГ и вместо пет, минимум три години, след получаване на разрешение за постоянно пребиваване на територията на България.  Тези хипотези са следните:
                -  наличие не по-малко от три години на законно сключен брак с български гражданин, който да не е прекратен по законоустановения ред. Почти всички законодателства предвиждат подобно условие като изискване за привилегирована натурализация;
                - наличие на предоставен статут на бежанец или убежище. Молбите за натурализиране на това основание, особено при предоставяне на убежище, са сравнително редки;
                -  лицето да е родено в Република България;
- разрешението за постоянно пребиваване на територията на Република България, издадено от органите на МВР да е получено преди навършване на пълнолетие;
-  лицето да е без гражданство.
                Втората условна подгрупа (чл. 15, чл. 16 от ЗБГ), при която не се изисква определен срок на постоянно пребиваване в Република България, се отнася за най-преференциалните режими на привилегирована натурализация, а именно:
-          за лица от български произход.
-    които имат живи или починали родители - български граждани;
- за осиновени от български граждани, при условията на пълно осиновяване;
- за лица, от чиято натурализация Република България има интерес;
- за лица, които имат особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологиите, културата или спорта. Най-често това основание се използва за получаване на българско гражданство по облекчен ред от спортисти.
Тук сме изправени пред сложна правна уредба, при която за да се регламентира понятието "български произход", се препраща към културно-етническото понятие "българин", което в закона не е изяснено с правни средства.
При изясняване на правната формулировка на понятието "български произход" може да се ползва Законът за българите, живеещи извън Република България. Още в глава Първа, озаглавена "Общи положения", в чл. 3 се регламентира: "Български произход се доказва с документ, издаден от: български или чужд държавен орган; организация на българи, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях; Българската православна църква; по общия исков ред по реда на ГПК".
                Загубване на българско гражданство
                Законът за българското гражданство урежда загубване на българско гражданство
-по инициатива на лицето (освобождаване от българско гражданство), както и
-по инициатива на държавата (отмяна на натурализация и лишаване от българско гражданство).
                При освобождаването е възприет принципът на свобода на избор на лицето дали да се освободи от българско гражданство или да запази българското си гражданство.   При така установената правна уредба в Република България, за да може едно лице да се освободи от българско гражданство, то трябва да отговаря на следните законоустановени изисквания:
                - постоянно местоживеене в чужбина,
                - придобиване на чуждо гражданство или
                - данни за открита процедура за придобиване на чуждо гражданство.
Условията за отмяна на натурализация са:                                                                                                                         
                - лицето си е послужило с данни или факти, станали основание за придобиване на българско гражданство, за които по съдебен ред е установено, че са неверни;
                - лицето е укрило данни или факти, които биха били основание за отказ за предоставяне на българско гражданство, и
                - отмяната е допустима до 10 години от придобиването на гражданството.
                Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство.
Следователно едно лице може да бъде лишено от българско гражданство, ако:
                -  го е придобило по натурализация;
                - осъдено е с влязла в сила присъда за тежко престъпление против Република България;
                -  намира се в чужбина, и
                -  не остава без гражданство.
                Възстановяване на българското гражданство
                Възстановяването на българско гражданство (чл. 26 от ЗБГ) се извършва на основание подадена молба от лицето, като имайки предвид дадената в чл. 9 от ЕКГ възможност всяка държава да определи допълнителни условия за възстановяване на нейното гражданство, са предвидени и допълнителни изисквания:
                - лицето да не е осъждано с влязла в сила присъда за умишлено престъпление в държавата, в която живее или в Република България;
                -  да не представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или за националната сигурност;
                - за лицата от небългарски произход преди не по-малко от три години към датата на подаване на молбата за възстановяване на гражданство да имат разрешение за постоянно пребиваване в Република България.
Про­из­вод­ство по  ус­та­но­вя­ва­не на  бъл­гар­ско  граж­дан­ство
То­ва се на­ла­га са­мо то­га­ва, ко­га­то ли­ца­та са пре­би­ва­ва­ли про­дъл­жи­тел­но вре­ме в чуж­би­на и имат съм­не­ние да­ли са за­па­зи­ли бъл­гар­ско­то си граж­дан­ство или са нас­тъ­пи­ли про­ме­ни, свър­за­ни с не­го, как­то и при дру­ги слу­чаи на съм­не­ния от­нос­но граж­дан­ство­то – нап­ри­мер ко­га­то в ак­та за раж­да­не не е от­ра­зе­но граж­дан­ство­то, а и други мислими  ситуации.
Производство  и  изис­ква­ния към  до­ку­мен­ти­те,  ко­и­то  се  по­да­ват
За ус­та­но­вя­ва­не на бъл­гар­ско граж­дан­ство за­ин­те­ре­со­ва­но­то ли­це по­да­ва мол­ба по об­разец.
-Мол­би­те се по­да­ват до Ми­нис­тер­ството на пра­во­съ­ди­е­то лич­но или чрез из­рич­но упъл­но­мо­ще­но по но­та­ри­а­лен ред ли­це чрез об­щи­ни­те по пос­лед­ния пос­то­я­нен ад­рес (пос­то­ян­но мес­то­жи­ве­е­не) в Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия.
-Към мол­ба­та се при­ла­га акт за раж­да­не или но­та­ри­ал­но за­ве­ре­но ксе­ро­ко­пие, или пъ­лен пре­пис на ак­та за раж­да­не, за­ве­рен от слу­жи­тел на об­щи­на­та.
- До­ку­мент, удос­то­ве­ря­ващ да­та­та и на­чи­на на на­пус­ка­не на стра­на­та, който съз­да­ва зна­чи­тел­ни зат­руд­не­ния на граж­да­ни­те поради липса на тази информация.
- Тряб­ва да бъ­де при­ло­же­на и справ­ка по ре­гис­три­те за на­се­ле­ни­е­то от съ­от­вет­на­та об­щи­на от­нос­но граж­дан­ство­то на ли­це­то. За та­зи цел е не­об­хо­ди­мо граж­да­ни­нът или не­го­ви­ят пъл­но­мощ­ник да се явят лич­но в Служ­ба „Адми­нис­тра­тив­ноп­рав­но об­служ­ва­не на на­се­ле­ни­е­то“ в съ­от­вет­на­та об­щи­на и след справ­ка на мяс­то да по­лу­чат то­зи до­ку­мент. Прак­ти­ка­та со­чи, че в то­ва от­но­ше­ние обик­но­ве­но ня­ма проб­ле­ми
Мол­би­те, по­да­де­ни чрез пъл­но­мощ­ник, тряб­ва да бъ­дат с но­та­ри­ал­но за­ве­ре­ни под­пи­си вър­ху тях. Ко­га­то ли­це­то не е на­вър­ши­ло 14-­го­диш­на въз­раст или е пос­та­ве­но под пъл­но зап­ре­ще­ние, мол­ба­та се по­да­ва от два­ма­та ро­ди­те­ли или от нас­той­ни­ка му. Мол­ба­та мо­же да бъ­де по­да­де­на са­мо от еди­ния ро­ди­тел, ко­га­то дру­ги­ят е ли­шен от ро­ди­тел­ски пра­ва. Ко­га­то ли­це­то е не­пъл­но­лет­но или е пос­та­ве­но под ог­ра­ни­че­но зап­ре­ще­ние, мол­ба­та се при­под­пис­ва от два­ма­та ро­ди­те­ли или от по­пе­чи­те­ля.  И в тази хипотеза също  мол­ба­та мо­же да бъ­де по­да­де­на от еди­ния ро­ди­тел, ко­га­то дру­ги­ят е ли­шен от ро­ди­тел­ски пра­ва. За по­чи­на­ли ли­ца мол­ба мо­же да бъ­де по­да­де­на от тех­ни­те нас­лед­ни­ци, при­те­жа­ва­щи удос­то­ве­ре­ние за нас­лед­ни­ци, из­да­де­но от об­щи­на­та, или при­те­жа­ва­щи съ­деб­но ре­ше­ние по по­вод на за­я­вен от тях ин­те­рес.
До­ку­мен­ти­те на чужд език мо­ли­те­лят пред­ста­вя ле­га­ли­зи­ра­ни и в офи­ци­ал­но за­ве­рен пре­вод на бъл­гар­ски език от дип­ло­ма­ти­чес­ко­то или кон­сул­ско пред­ста­ви­тел­ство на Бъл­га­рия в съ­от­вет­на­та стра­на или от Ди­рек­ция „Кон­сул­ски от­но­ше­ни­я“ на МВнР на Репуб­ли­ка Бъл­га­рия.

Сро­ко­ве,  в ко­и­то тряб­ва да се про­из­не­се Ми­нис­тер­ството на пра­во­съ­ди­е­то
В за­по­вед­та на минис­тъ­ра на пра­во­съ­ди­е­то е по­со­че­но, че: „…при за­пит­ва­не от стра­на на Ми­нис­тер­ство­то на пра­во­съ­ди­е­то об­щи­ни­те са длъж­ни да от­го­во­рят в трид­не­вен срок…“, но не е по­со­че­но счи­та­но от ко­га. В то­зи сми­съл съм на мне­ние, че трид­нев­ният срок тряб­ва да бъ­де фик­си­ран „…счи­та­но от да­та­та на по­лу­ча­ва­не на за­пит­ва­не­то.“.
Прав­на същ­ност и срок на ва­лидност на из­да­де­но­то удос­то­ве­ре­ние
Удос­то­ве­ре­ни­е­то за бъл­гар­ско граж­дан­ство, из­да­де­но от Ми­нис­тер­ството на пра­во­съ­ди­е­то е ин­ди­ви­ду­а­лен ад­ми­нис­тра­ти­вен акт, удос­то­ве­ри­те­лен по ха­рак­тер, със срок на ва­лид­ност ед­на го­ди­на, счи­та­но от да­та­та на из­да­ва­не­то му.
В за­по­вед на минис­тъ­ра на пра­во­съ­ди­е­то е рег­ла­мен­ти­ра­но: „Във всич­ки слу­чаи до­ку­мент за удос­то­ве­ря­ва­не на бъл­гар­ско граж­дан­ство се из­да­ва са­мо от Ми­нис­тер­ството на пра­во­съ­ди­е­то.“5 .
Прак­ти­ка­та оба­че нед­вус­мис­ле­но по­каз­ва, че об­щи­ни­те съ­що из­да­ват до­ку­мент, с кой­то се удос­то­ве­ря­ва бъл­гар­ско граж­дан­ство (при пос­тъп­ва­не в бъл­гар­ска­та ар­мия, при про­дъл­жа­ва­не на об­ра­зо­ва­ни­е­то или при кан­ди­дат­ства­не за ра­бо­та в чуж­би­на, при кан­ди­дат­ства­не на съп­руг/съп­ру­га за бъл­гар­ско граж­дан­ство, а съ­що и при дру­ги слу­чаи).
За да има пре­циз­ност в прав­на­та уред­ба, а съ­що та­ка и за раз­гра­ни­ча­ва­не в прак­ти­чес­ки ас­пект на два­та ви­да удос­то­ве­ре­ния е необходимо до­ку­мен­тът, из­да­ван от об­щи­ни­те, да бъ­де на­и­ме­ну­ван по друг на­чин, съ­от­вет­но раз­ли­чен от Удос­то­ве­ре­ни­е­то за граж­дан­ство, из­да­ва­но от Ми­нис­тер­ството на пра­во­съ­ди­е­то.
Ка­то ре­зул­тат от ре­ал­но­то раз­ви­тие на миг­ра­ци­он­ни­те про­це­си, евен­ту­ал­но­то бъ­де­що при­съ­е­ди­ня­ва­не на Бъл­га­рия към ЕС, все по­ве­че хо­ра ще имат нуж­да от бър­за и ефи­кас­на про­це­ду­ра за ус­та­но­вя­ва­не на граж­дан­ство. Ето за­що прав­на­та уред­ба тряб­ва да бъ­де мак­си­мал­но яс­на, неп­ро­ти­во­ре­чи­ва и раз­би­ра­е­ма за граж­да­ни­те. Ра­зум­ни­те сро­ко­ве са във вза­и­мен ин­те­рес – как­то за граж­да­ни­те, та­ка и за об­щес­тво­то.
Общи производствени правила и ред за осъществяване на производството
Подробно процесуалните правила са развити в глава V на Закона за българското гражданство “Производство във връзка с българското гражданство”, в Наредба № 1 и в указанията на Дирекция “Българско гражданство” за всяко отделно производство – необходими документи, такси при подаване на документи и при получаване на удостоверения, условия и ред за подаване, за получаване на информация за движението им, както и за крайния резултат.
Ако молбата и приложените документи не отговарят на изискванията на Закона за българското гражданство и на Наредба №1, те се връщат на молителя със заповед на министъра на правосъдието или на упълномощено от него лице. Това правило се прилага за всички преписки без изключение. Тази заповед е индивидуален административен акт и може да се обжалва по реда на Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд в зависимост от статуса на подписалият заповедта - упълномощено длъжностно лице от Дирекция “Българско гражданство” или министъра на правосъдието.
Преписките се разглеждат от Съвета за гражданство по реда на постъпването им. Изключения се допускат само по решение на Председателя на Съвета по гражданството, ако важни причини налагат това.
                Производството се осъществява основно в Дирекция "Българско гражданство" при Министерство на правосъдието, съвместно със заинтересованите министерства и ведомства, представени в Съвета по гражданството, които предоставят мнение по всяка конкретна преписка.
Съветът за гражданство заседава, ако присъстват най-малко ½ от състава му. Той взема решение с явно гласуване на мнозинство мининум 2/3 от присъстващите.
Министърът на правосъдието въз основа на мнението на Съвета по гражданството прави предложение до Президента на Република България за издаване или за отказ за издаване на указ за придобиване, освобождаване, възстановяване на българско гражданство, за отмяна на натурализация или за лишаване от българско гражданство.
На основание чл. 98, т. 9 от Конституцията, Президентът издава указ или отказва да издаде указ.
След приключване на производството, Дирекция “Българско гражданство” обявява номерата на преписките, приключили с издаване на указ или с отказ за издаване на
                Гражданите могат да получат удостоверение за издаден указ, като представят бележка за заплатени държавни такси при получаване на документ, свързан с българско гражданство.     След като бъде издаден указ, Министерство на правосъдието издава удостоверение за промените в гражданството и служебно уведомява общините и кметствата по постоянен адрес на лицето, МВР и МВнР (чл. 37 от ЗБГ).
Обжалване на отказите
Отказът за издаване на указ е окончателен и не може да бъде обжалван. Съгласно действуващото законодателство, указите на Президента могат да бъдат атакувани от конституционно определен кръг от правни субекти само пред Конституционния съд и то за противоконституционност