1 . Историческо развитие на идеите за защита на правата на човека

Съвременното понятие за правата на човека се базира на богатия опит на човечеството от предишни векове.

Възникват първоначално като представи и идеи и въз основа на тях се формират съответни правила, съотнесени с главното и основното в практическото битие на хората.През последните години се отделя все по-голямо внимание на правата на човека. Това се свързва,както с естественото развитие на обществените отношения в една демократизираща се държава, така също и с международни задължения на
Република България (присъединяване към много международни актове по правата на човека). Страните в преход са обект на особен мониторинг, от страна на правителствени и неправителствени организации. В Република България има подчертан стремеж да се организира по-скоро правова държава във всичките и аспекти, всички да имат равен старт.Въпросите свързани с правата на човека имат различни сфери и нюанси. От една страна е правната рамка, а от друга –личното усещане за свобода и реалните му параметри.

Правата на човека са един вечен въпрос, който е претърпявал множество метарморфози. Защитата правата на човека започват още преди раждането му и реализацията им продължава и след смъртта. Могат да бъдат дадени много примери (социални условия, медикаменти за майката в периода на бременността, защита на авторски и наследствени права, правото на гроб и т.н.).

Равни сме само като правни възможности за реализация.

 От съществено значение е произходът, в каква среда човек живее и се развива, с какви хора ще общува, образование, начален капитал...., в най-общ смисъл и какъв шанс ще има.

Истински трудно е да бъдат отделено философското от юридическото начало относно "правата на човека", защото те съдържат сложна верига от понятия като природа, морал, общество, отговорност, които влияят върху историческата еволюция и институциализация на правната уредба и на защитата на човешките права.Концепцията за правата на човека може да се открие още в Старият завет, но историческата основа за развитието на такава концепция обикновено се търси в гръцката

Античност - митологията на древните елини ,където философската мисъл разграничава две основни начала - права, имащи своето основание в самата природа на човека и права, които се създават от разума и по волята на човека. Оформя възгледът, че всички човешки същества са равни. Идеята за равенството се възприема и от школата на стоиците,която влияе върху развитието на тенденциите вРимското право. Така още в древността се достига до същността на проблема за правата на човека.

В съвременното правно мислене концепцията за правата на човека е достигнала относително завършен макар и доста усложнен вид. Те се свързват с най-важни

притежания на човешката личност, които тя има към обществото още със своето

раждане. Правата на човека тръгват от природата на човека и имат за цел човека. Това са онези негови основни потребности, които очертават параметрите на социалното съществуване. Те имат универсален характер - те имат за свое основание само човешкият индивид като такъв без оглед на неговата раса, пол, етническа или верска принадлежност, гражданство, образование, материално

състояние,ценностна система, възпитание и др. От тук произтича необходимостта от универсални актове, които да обявяват и гарантират правата на

човека. Те принадлежат на всеки и на всички човешки индивиди като неотменими и неотчуждаеми права.

Новата Конституция на България (1991) възприема термина "неотменими". Това означава, че те се отнасят за всеки и важат за всеки с едно и също съдържание, дадени са в еднакъв обем.Пълният синтез между права и равенство при тях идва също така от обстоятелството, че самото равенство е универсално право.

Но с появата на правото и конституирането му като най-важен социален

регулатор на обществените отношения, правата на човека не могат да не

намерят своето място в него и в този смисъл да се конституират като

феномени на правото.Правата на човека са онази проява на правото, чието определение от гледна точка на справедливостта е еднозначно. Те са

винаги и само справедливи. При това не само универсалните права на човека, но и онези,възникнали при определено състояние на обществото.

В основата на теоретичните схващания са:

- Разбирането за човека, като ценност и

- Възприемането на общочовешки стойности, стандарти, норми на поведение, които надскачат пределите на отделната държава.

Свободата означава възможност за избор и правото на всеки да постъпва съобразно собствените си представи и воля без външна принуда в рамките на норматино установените правила, норми, както и на ценностната система въобще.

Историко- правни аспекти:

--Един от първите познати принципи е принципът на Талион /око за око, зъб за зъб/, в основата на който стои идеята за равенството във възмездието, полагащо се при погазване на естествените права, като право на живот, достойнство, сигурност и т.н.

-принцип е принципа на жребия. В основата му е съдбата, като естествена база за равнопоставеност.

-Хартата на Сирий Велики- Преди около две хиляди преди преди новата ера в земите на древен Иран. В нея на преден план са изведени такива права, като свобода и сигурност, собственост, право на свободно предвижване.

-кодекса на Хамурапи – цар на Вавилон 2000г. преди Христа е записано, че „мисията му е да помага справедливостта да владее в царството, да обезсили злите и насилниците, да предотвратява подтискане на слабия от силния... .....да увеличава

благополучието на народа”.

-В древна Гърция – школата на философите-стоици развива учението за естествените и неотнимаеми от държавата права на човека.

-Древен Рим е съществувало деление на хората на свободни и роби; а свободните - на патриции и на плебеи.

През средновековието господства съсловно-йерархичния принцип. В основата си това са колективни права за принадлежащите към съответната общност. Първите актове в които намира израз това разбиране са приети в Англия.

- Великата харта за свободите – 1215 г.;

- Петиция за правата – 1628 г.

- Бил за правата – 1689 г. /закон с който парламентът обявява и гарантира публичните свободи, право на петиция, свободни избори/

По късно в САЩ са придобили известност:

- Декларация за правата на гражданите на Вирджиния -12.06.1776г., като първа декларация всички хора са по-силата на природата свободни, независими и притежават съответни права.

- Декларация за независимостта на САЩ 4 юли 1776 г., - всички хора са равни по рождение. В основата е идеята за неотнимаемите естествени права.

- Бил за правата – 1791 г. С това наименование са известни първите десет поправки към Конституцията на САЩ от 1787 г.,-неприкосновеност на жилището, забрана за произволни арести.

Във Франция също се извършват промени с революционен характер в сферата на правата на човека:

- Декларация за правата на човека и гражданина – 1789 г.

- Конституцията на Франция-14.09.1791 г.

- Декларация за правата на човека и гражданина-1793 г.Това е Якобинската декларация за правата. (за пръв път е включено равенството чл. 2).

Други актове от този период, които имат съществена роля за регламентирането на правата на човека са:

- Конституциите на държавите в Европа.

- Конституцията на Франция-1848 г,

- Търновската Конституция-1789 г. - правата уредени в ХІІ глава. Това са индивидуални и политически права. Закрепено е безплатно първоначално образование.

- Конституцията на Германия – 1919 г. Наред с традиционните лични права в нея се предвиждат социални функции на държавата, от които следват и права на гражданите в условията на пазарно стопанство.

- Всеобща декларация за правата на човека - 10.12.1948г. акт на ООН.

- Уставът на ООН - 1945г., в няколко теста е отделено специално място за правата на човека.

- Международен пакт за гражданските и политическите права-19.12.1966 г. - международен договор в системата на ООН.

- Международен пакт за икономически, социални и културни права - 19.12.1966 г. Международен договор, който обявява не само съответните права, но и гаранциите и механизмите за контрол и защита.